За НЛО се е споменавало още в древните индийски текстове
2018-07-04 @ 12:41 EEST
За НЛО се е споменавало още в древните индийски текстове
В
централния архив на Делхи се съхранява древен текст “вайманика шастра”,
написани в ІV век пр.н.е. от мъдрецът Махарши Бхарадваджи на основата
на още по-древени ръкописи от първото и второто хилядолетие преди нашата
ера.
В този ръкопис са представени 32 секретни действия на летящи чинии или вимани,
споменавани в различни източници на древноиндийските епоси. Оказва се,
че виманите били изключително здрави и не можело нито да се счупят, нито
да се изгорят (стопят).
Посредством използването на различни превключватели летящите чинии
можели: да се въртят в кръг около оста си, да се свиват и разширяват,
т.е. да увеличават и намаляват размера си; да променят формата си по
време на полет; да се преобразяват в облак с цел маскировка; да изпускат
силно сияние или обратно, да предизвикват около себе си плътна тъмнина;
да поглъщат слънчевите лъчи и да стават невидими; да се движат с голяма
скорост; да прелитат от една страна в друга, както и от един свят в
друг; да се придвижват със скокове или на зиг-заг; да се гмуркат под
вода; да изпускат светлинни лъчи, под чието въздействие всички предмети
ставали видими; да генерират сила, способна да парализира хора и
животни; да получават на своите екрани изображение на случващото се на
значително разстояние от тях и т.н.
Освен това, в ръкописа има ръководство за пилотите на вимани, които
били способни “да прелитат от остров на остров, от континент на
континент и от свят в свят”.
В други текстове се съдържат описания на различни прибори,
изпълняващи функциите на радар, фотоапарат, прожектор и разрушителни
видове оръжия. Говори се и за диетата на пилотите, тяхното облекло. Има
глава, в която се описва и конструкцията на виманите. В нея се съобщава,
че виманите биват 12 типа.
В една от древните санскритски книги се разказва, че в момента на
излитане, колесницата “ревяла като лъв”. Вътрешното описание на вимана:
“В средата на кораба се намирала метална кутия, която се явявала
източник на “силата”. От тази кутия силата отивала в две големи тръби,
поставени на носа и кърмата на кораба. Освен това, “силата” се насочвала
към осем тръби, гледащи надолу. В началото на пътуването на тях се
отваряли клапи, а горните клапи оставали затворени.
“Токът” със сила бил изхвърлян и се удрял в земята, повдигайки кораба
нагоре. Когато наберял височина, гледащите надолу тръби се прибирали
наполовина, за да можел да виси във въздуха. Тогава по-голяма част от
“тока” се пренасочвала към тръбата на кърмата, за да можел да излети,
тласкайки кораба напред”.
Описанието на общото устройство на летателния апарат:
“Силно и здраво трябва да е неговото тяло, направено от лек материал.
Вътре трябва да се поставят устройство с живак и железни нагреватели под
него. Посредством сила, която се съдържа в живака, човека, намиращ се в
колесницата, може да прелети на големи разстояния в небето. Когато
живака бъде подгрят от железните нагреватели, колесницата започва да
набира скорост и веднага се превръща в “перла в небето”.