Проведено в луксозната обстановка на Royal castle – Елените, това очаквано модно събитие събра 225 представители на бизнеса, сред които и председателката на журито Ана Палашева, както и членовете Катя Роуз, Йордана Димитрова и други.

На сцената се изявиха певицата Камелия Воче, по-младата й колежка Клавдия, телевизионната звезда Драго Драганов, изпълнителят Владо Димов. Суперзвездата Тони Димитрова търпеливо изчака своя ред и направи мини рецитал, малко преди да бъде обявено първото място в конкурса. 

Сцената на балната зала на най-добрия комплекс в Елените бе богато украсена в розово и златно, както бе дрескодът това лято. Дрескодът повлия и на музикалния код, който бяха песните на Пинк Мартини.

Председателката на журито Ана Палашева и заместник-председателите - топмоделът Карина Георгиева и Катя Роуз, поднесоха поздравленията си към почетния член на журито Йордана Димитрова - мисис България 2012, която имаше рожден ден същата вечер.

Фамозен танц от балет \"Фламинго\" и подаръци направиха вечерта и незабравима. Кандидатките дефилираха с бански на Тони Ланс и вечерни облекла на Rose Fashion House, която тези дни открива първия си бутик в България. http://www.bliasak.bg

Разсъжденията на една блондинка - Алина Дуарте за тайните на съблазняването и уроците на живота

Алина Дуарте може да говори безкрайно за приключенията в живота си и да изважда поуките от тях, а ние да я слушаме с интерес, както го направихме миналата неделя.

Продължаваме разговора с атрактивната блондинка, който прекъснахме във вторник, с една откровена история за неуспешен брак, която премина в размисли за българския мъж, съблазняването като изкуство и некупонджийската част от работата нощем.

V. S. Алина, как стана така, че дойде в България?
А. Д. От 4-годишна съм в България. Първо дойдохме с майка ми и баща ми в Пловдив, а една година по-късно в София. Тогава нямахме право на собствено жилище. Нямахме ЕГН и всеки месец плащахме по 500 лева на човек за пребиваване в България. Имах ужасно много проблеми в училище, даже мислех, че няма да мога да завърша. От 4-ти до 7-ми клас бяха най-ужасните години в живота ми. Преживях огромна дискриминация, която дори и към циганите и турците не е имало. Гонили са ме четири училища да ме бият и викаха „ти не си наша”, „гадна рускиня”… трябваше и да се бия с тях, защото ме злепоставяха, хвърляха ми раницата през прозореца и тогава изникна мотото „аз ще ходя синя, но и те ще бъдат сини”. Все едно бях в зверилник и няма кой да ме защити, освен майка ми. Същите тези хора сега, ме добавят във фейсбуук и се правят, че нищо не е било. Всички проблеми, които съм имала ме изградиха като човек, като личност, но предпочитам да не съм ги изживявала.

V. S. Съжаляваш ли, че си сменила родината си?
А. Д. Аз не съм имала избор, все пак бях само на четири. Баща ми е професионален хореограф и дълги години работеше с Филип Киркоров, с Алла Пугачова и заедно са работили и в Русия. А в момента и нямам друг избор, защото издържам и двамата ми родители.

V. S. И... как се чувстваш тук?
А. Д. В България съм от толкова много време. Аз я обичам и не казвам, че мразя българите. Свикнала съм, знам им кусурите и знам как да се справя с тях, но докато разбера, много се измъчих. В крайна сметка, където и да си в чужда държава, си оставаш чужденец. Неприятно ми е, че не мога да пътувам, защото нямам български паспорт, мога да имам, но трябва да се откажа от Беларус, а аз не искам. И това много ме ограничава.

V. S. Сега се сещаме за любимия ни въпрос. Кажи ни какъв е българският мъж в твоите очи?
А. Д. Не случайно имам неуспешен брак с българин, който продължи 2 седмици.



V. S. Била си омъжена, всичко ни разкажи?
А. Д. О, да! Беше една сериозна глупост. Бях още 3-ти курс в Софийския университет. Чувствах се много отчаяна, сама и затворена. Вече споменах, че не обичам да излизам по заведения, но една вечер мои приятелки ме измъкнаха в една дискотека. Там се запознах с едно момче, което живее в САЩ, но е в България, за да види родителите си. Разменихме си контактите и така, от време на време, започнахме да се чуваме всеки ден по скайп, когато той си замина. По едно време осъзнах, че ми е навик да се прибера у дома и да чакам да си пишем. Заради часовата разлика едва смогвах да ходя на лекции, защото седях до зори, само за да си говорим. Каза ми, че е кинезитерапевт и фитнес инструктор. Това ни свързваше, защото и той и аз тренираме, имахме много допирни точки, освен това той беше и религиозен, както и аз. Гледахме в една посока, станахме близки. и се допълвахме. След 5 месеца всекидневни дълги разговори и сближаване, той уж на майтап, започна да говори да се оженим. Един ден, напълно сериозен, ми предложи. Аз помислих и се съгласих, защото бях самотна и мислех, че той ще ме допълни, въпреки че си бях обещала да не се женя млада, защото исках да си поживея. Каза ми, че вече си е купил билет и идва след 2 месеца. Да купувам рокля, костюм да му запазя, да уредя ресторант, църква, всичко. Мама е мениджър на руската църква в София и бързо успя да уреди нещата. Помня, че пристигна в петък и в неделя се оженихме. Гостите ни не бяха много, а от моя страна имах само 3-4 приятелки и родителите ми.

V. S. А после?
А. Д. Представях си, че сме като в приказките. Ние дори нямахме интимни отношения до първата брачна нощ, когато разбрах, че има здравословни проблеми с простатата и останахме само с прегръдки и целувки.
Първите дни той започна да ми признава все повече неща за себе си. Канеше ме да отида с него в САЩ, защото има гражданство, собствен бизнес и ще можем добре да си живеем. Оказа се, че е нелегален там, няма нищо, дори и работа. Лъжите му продължаваха и след 2 седмици брак го попитах, защо ме е лъгал, а той ми отговори, че нямало иначе да се омъжа за него. Тогава съвсем побеснях и му казах да си събира багажа. Разделихме се и аз си останах с изцяло платена от мен сватба, защото той все нямаше пари.

Но аз бях много наивна, много малка и глупава. Вярвах в принца. Като цяло мнението ми за българския мъж не е лошо, защото той може да се грижи за семейството си в повечето случаи и ако се наложи да влезе в ролята на домакиня, го прави. Докато мъжете в Русия са друго нещо. Те се напиват и пият и още, и още и не изтрезняват. Там животът е по-тежък от България. Там мъжете пият бързо и на екс, за да забравят, а българите - за удоволствие.


Алина на работа в нощен клуб

V. S. В момента имаш ли връзка?
А. Д. Да, живея от една година с българин. Но той е много по-различен. В началото на връзката ни и той си пийваше по една-две чашки алкохол, но аз го отучих. Вече не близва. Щастлива съм с него.

V. S. Искаш ли да се омъжиш за него?
А. Д. С него се познаваме много преди да заживеем заедно. Все още не знаем за брак, защото и двамата сме разведени. Това са формалности, хубаво е после за децата. Преди майка ми не искаше да се разведе с баща ми, за да не остана без фамилното му име или да не ме сочат с пръст като дете на разведени родители, но вече всичко е различно. По-модерни са времената. Ще видим как ще се развива връзката ни.

V. S. Ти си много атрактивна жена, кажи ни каква е голямата ти тайна за съблазняване, външният вид или нещо друго?
А. Д. Мисля, че колкото по-скромна е една жена, толкова повече привлича вниманието. Загадъчност. Може да имаш перфектно тяло, лице, коса - всичко, но мъжът губи интерес, когато го преситиш със себе си. Жената трябва да си знае цената и да не се раздава наляво и надясно. Освен това, никак не е секси да си прекалено досаден, а когато говориш, трябва да са смислени неща, не да си плещиш глупости. При мен, всичко идва непредвидено и с много хумор. Моят приятел е на 40 години и само го гонят жени, а него това го вбесява. Всяка като почне да ти се лепи и да те гони, не е интересна плячка, мъжът е ловец по природа.

V. S. Казваш ловец и още какъв трябва да е мъжът, задължително ли е да е богат?
А. Д. Мъжът задължително трябва да е на положение и да е постигнал нещо в живота, да не е мухльо. Да е направил къща, засадил дърво и прибрал една жена, както се казва. Когато става дума за брак, мисля, че трябва да е по-голям от жената. Все пак има разлика между момиче на 20 и момче на 20 години. Тя е развита и дори готова за деца, а той още иска да играе и да се забавлява.

Жената не трябва да обвинява мъжа за нещо, не трябва да го превъзпитава, щом си го е взела един, да не очаква да се променя ей-така. Той ако е влюбен, ще се промени с думи и лека-полека. но трябва да има спокойствие, това е и щастието. Всички казват, че парите нямат значение, но истината е, че имат. Те носят спокойствие. Огромен процент от хората се карат за пари и това е основен фактор за раздели. Аз и затова работя, не за да се докажа, а за да му е по-леко и да знае, че жената до него е силна и той ако остане без работа, аз мога да работя.



V. S. Какво не знаят хората за работата ти?
А. Д. Сценичната треска е огромна. По принцип не съм срамежлива, но мразя да съм център на внимание. Хората мислят, че взимат всякакви, но не е така. Трябва да се поддържам и да се грижа за фигурата си, за да изглеждам добре и на ниво. Всяка седмица давам повече от 50 лева само за макиаж. Не е лека работа.



V. S. Колко голямо значение има възрастта в тази професия? Има ли значение изобщо?
А. Д. Ако става дума за работата ми… знам, че тя е до време. Имам колежка нигерийка, която е на 37 години, а изглежда на 20. Има и такива, които са на 20, а изглеждат на 40. Зависи как се поддържаш - сънят е много важен.

V. S. Кое е любимото ти занимание извън танците?
А. Д. Яденето. Няма нищо по-хубаво. Готвим си с приятеля ми и си ядем вечер. Най-вече ориз и яйца и много зеленчуци. А най-хубаво е да го сготвиш за някого, който ще го оцени.


V. S. А изобщо не обичаш…?
А. Д. Ранното ставане и нещо, което някой ми е казал да свърша. Ако му виждам края и е за един ден, няма проблем, но ако знам, че е продължително….

V. S. Къде ходиш в града извън мястото, на което работиш?
А. Д. Никъде. Не излизам по заведения. Ако ходя по заведения е защото знам, че ще ми се плати да танцувам. Отивам там с определена цел- да работя. Аз пак танцувам за удоволствие, но стоя колкото трябва, никога по-дълго. После си получавам хонорара и си отивам. Гледам в една точка, не гледам кой ме гледа, кой не, кой идва и си отива. Отнасям се професионално, а от това, което правя аз, никой не страда, не убивам или крада. Правя изкуство, не разврат. Въпреки че майка ми работи в църква и аз съм силно вярваща, не приемам професията си за скандална.


Любимият черен елегантен топ

 Стилът на Алина не е това, което обикновено се очаква от танцьорка - умерен и стегнат, в спокойни цветове


Обувките обикновено са на висок ток и платформа




Любимото сако

V. S. Шопинг маршрутът ти минава през… няколко бутика в София, но някои от тях за съжаление затвориха вече. Дизайнерите са българи и правят нестандартни дрехи, а освен това ми правят дрехи по поръчка, защото краката ми са много дълги и всичко ми е късо. Трябва да се чувствам комфортно в една дреха. Не пазарувам често, вече нямам такава мания.

V. S. Без какво можеш?
А. Д. Мога без да спя. Не знам. Знам без какво не мога - кафе, цигари и храна един път на ден.

V. S. А секс?
А. Д. В моя случай той е равен на чувства. Това са интимни отношения, има си специален момент със специален човек.


Книгите, на които Алина много държи: \"Православен катехизис\", издание с произведения на Мопасан на руски, \"Залезът на кумирите\" на Фридрих Ницше.

V. S. На какво те научи до сега животът?
А. Д. Че никога не трябва да се хвалиш пред хората. Има една известна мисъл на любимия ми философ Блез Паскал „Всички нещастия на човека се дължат на неспособността му да стои тихо в своята стая, усамотен”. Освен това не е хубаво да коментираш колко си щастлив, пред човек, който е по-малко щастлив.
Много обичам да чета философски книги. И ще ви покажа моите най-специални в библиотеката ми. (на снимката горе).

V. S. Алина, благодарим ти искрено за най-хубавия ни разговор тази седмица, не спирай да си така откровена и да гледаш на живота като на приключение! Какво ще правиш сега (часът е 22.30, денят - неделя), след като ни изпратиш.
А. Д. Ще стоя будна цяла нощ, ще пия кафе и ще пуша - това е моят режим - вечер работя, през деня спя, така е и когато почивам. 

http://www.viewsofia.com