Археологът от великотърновския филиал на Националния археологически институт към БАН. доц Мирко Робов открива доказателства за престижния комплекс по време на проучванията, които текат и в момента. Останките от резиденцията са били смятани за един от манастирите на Трапезица, но след проучванията става ясно, че става въпрос за нещо съвсем друго. Докато археологът проучва болярския комплекс, открива и уникална за България находка. В земните пластове край резиденцията се е запазила непокътната част от архиерейски жезъл. Предметът е много ценен, изработен е майсторски от кост. Според археолога датировката се отнася към първите десетилетия на XIII век. За тази епоха свидетелстват и древни монети, които са намерени в същия земен пласт.

"Находката излезе, докато проучвахме голямата представителна сграда в комплекса около църква номер 3. Личи си, че формата е постигната след обработка като със струг. Виждат се флорални мотиви по цялата повърхност. Ясно се отличават осем листенца, изработени много прецизно, с висок релеф. Повърхността е украсена с орнамента "птиче око". В долната част е оформена втулка, чрез която костта е била прикрепена към дървена пръчка", разказва Мирко Робов.

Много по-интересен е комплексът, който той проучва. До неотдавна специалистите са го приемали за втори манастир на Трапезица. Разликата, която го отличава от манастирите, е оформлението му като представителна резиденция, а не като култов ансамбъл, какъвто са религиозните сгради. Църква номер 3 е разположена в югоизточната част на средновековната крепост "Трапезица". Оказва се, че тя е била специално издигната, за да се ползва от знатните боляри, които обитават комплекса, оформен около нея.

Храмът е ситуиран върху една от най-високите тераси на Трапезица, слънчева и с прекрасен изглед, обяснява Робов. Тя представлява кръстокуполен храм, богато стенописан отвътре и изящно украсен отвън. Средновековните майстори са използвали смесен градеж, а за украса са поставили керамопластични елементи. Виждат се типичните за тази епоха вградени кръгли зелени панички и четирилистници, залепени по външната фасада. Около храма от север и от юг археологът открива и странична галерия. В притвора са установени две зидани гробници, като части от мраморните надгробни плочи са открити запазени по време на разкопките. Гробниците са грижливо измазани, което означава, че в тях е имало знатни особи. Най-вероятно те са били предназначени за висши представители на столичната аристокрация - светски или духовни лица. За съжаление иманяри са отворили гробниците и са ги ограбили още през вековете на робството.

Архитектурният комплекс, който археологът определя като болярска резиденция, е с площ на 2,5 дка. В него се е влизало през порта, разположена в югозападната част на комплекса. Била е изградено с хоросан, а проходът е бил оформен със сводово покритие. Настилка от плочки е свързвала портата с голяма сграда. Тя е била с обща дължина от над 30 м. И широка повече от 8 м. Тя се състои от две основни части. Първата е била конюшня заедно със склад. Там са открити подкови, части от шпори, конска сбруя, апликации с позлата, които са украсявали конете на обитателите на комплекса. Археологът дори открива и оловни пломби, с които са били запечатвани товарите с доставки за комплекса. Другата част от сградата е била обитавана от болярите и има определено представителен характер. Оформена е в поне два етажа, най-вероятно с дълъг чардак откъм вътрешния двор. Вероятно болярската резиденция на Трапезица е създадена в зората на Търновското царство, а може би и в последните години на достоличния период, преди въстанието на Асен и Петър.  http://www.standartnews.com