Тази нощ в 4 ч мръднахме часовниците си с един час назад и така преминахме към зимното часово време. Разбира
се, изисква се известно време организмът да приеме промените. В
медицината дори има специален термин за подобно състояние -
десинхроноза, което е нарушаване на синхрона между механичния и
биологичния часовник. При повечето здрави хора са нужни около 2-3
седмици, за да се адаптрират. Смяната на зимно и лятно часово време
често е съпроводена с намаляване на имунитета, умора, безсъние,
раздразнение и нежелание за работа.
В древността е измервано местно видимо слънчево време - времето на
слънчевия часовник. Така че всеки град на практика използвал свое
собствено време. През ХIХ в. с разпространението на механичните
часовници и появата на железниците се появила нуждата от по-широка
координация за това колко е часът. Първата часова зона е създадена през
1847 г. от железниците на Великобритания, които започват да използват
Средно гринуичко време (GMT).
През 1879 г.
шотландско-канадският инженер Сендфорд Флеминг за пръв път предлага
въвеждането на часови пояси в целия свят. Около 1900 г. вече почти
целият свят е разделен на часови зони, повечето от които използват за
основа времето на някоя местна астрономическа обсерватория без връзка с
GMT. Отнема десетилетия, преди тези зони да се приведат до време с
относително кръгло отместване спрямо Гринуич. В началото на ХХ век в
много страни е въведено лятно часово време, което днес продължава да се
използва главно в умерения пояс. Тази система е замислена основно за
спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване използването на
дневна светлина. При лятното часово време часовникът се измества с един
час напред от реалното.
Твърди се, че първият автор на идеята
за лятно часово време е американският политик Бенджамин Франклин.
Направил го със свое писмо до редактор на вестник \\"Парижки журнал\\" през
1784 г. Предложението му обаче било по-скоро хумористично - полу на шега
той казал, че вечно напрегнатите (по тогавашните критерии!) парижани
могат да стават и да лягат час по-рано. Чак през 1907 г. Уилям Уилет
публикува своя труд \\"Пилеене на дневна светлина\\". Но така и не успява да
убеди британския парламент да го приеме въпреки изложените солидни
доводи.
Идеята за лятно часово време трябвало да поизчака още -
за пръв път се осъществила на практика от правителството на Германия по
време на Първата световна война. В България с решение на правителството то е въведено едва на 1 април 1979 г. Не
всички страни и днес обаче преминават към лятно часово време, като
по-голямата част от тях са от Африка и Азия. Не обичат да си местят
часовниците напред-назад (и съответно не го правят) и щатите Аризона и
Хаваи.
От есента на 2011 г. руснаците също се отказаха от
превъртането на часа два пъти годишно. Тогава президентът Дмитрий
Медведев подписа указ, с който отмени промяната във времето. Като мотив
бяха посочени неудобствата за хората от промяната. В сила остана лятното
време заради по-дългия ден. Актът предизвика множество дебати и във
Великобритания, но повечето медии скочиха срещу идеята. \\"Дейли мейл\\"
нарече подобен закон \\"вампирски\\". http://www.trud.bg/