Нос Шабла открай време е бил важен навигационен ориентир по това крайбрежие и повечето учени предполагат, че през елинистичната епоха тук е била поддържана "огнева стража", а в римско време вероятно е имало кула с постоянен огън. Тези догадки обаче още не са потвърдени документално. Забележително е обаче, че в първите италиански портулани от 14 век селището край днешния фар се среща първоначално под името Лаксилутико, което в превод означава "млечна светлина". Необходимостта от фар на нос Шабла се предопределя от няколко причини. Още от древността един от основните мореплавателни пътища в Черно море е от устието на река Дунав до Босфора, а нос Шабла е някъде по средата.

Днешният Фар на нос Шабла официално е открит на 15 юли 1856 година, но с точност никой не може да каже кога е построен. В един пътепис от средата на 18 век френският дипломат и консул в Крим Шарл дьо Пейсонел описва впечатленията си от Приморска България, където пребивава от 1750 до 1756 г. и посещава Ханлар /Шабла/, но не споменава за никакъв фар. Около 100 години по-късно, през 1852 г. друг френски пътешественик и географ - Ксавие Омер дьо ла Ел, вижда на носа "красив, но изоставен фар". Фарът  при Шабла е отбелязан и в лоцията на The Black Sea Pilot от 1885 г. Така става очевидно, че през 1856 година той само е възстановен, а строежът му трябва да отнесем към втората половина на 18 или най-късно в първата половина на 19 век. В подкрепата на тази датировка е описанието на дьо Ел, че в сградата е бил зазидан камък с дата 1804 г. Така, че прочутата тугра /монограмът/ на султан Абдул Меджид, управлявал империята от 1839 до 1861 г., която е вградена в сградата на фара, свидетелства само голямото значение, което Високата порта отдавала на възстановяването на този величествен и до днес фар.

Светлина откога може би датира съоръжението хвърля австрийският офицер Венцел фон Броняр. През 1786 година той описва българското крайбрежие и споменава за високата фарова кула на това място. От тези сведения се разбира, че фарът по-всяка вероятност е бил построен между 1756 и 1786 г. Координатите му са 43 градуса и 32' с.ш. и 28 градуса и 36' и.д. Днешната внушителна каменна кула се издига на 36 м надморска височина. От 1949 година Шабленският фар е поделение на ВМС. 

Бялата светлина на Шабленския фар се вижда от 17 мили. Той ориентира и предпазва морските съдове от сблъсък с близо едномилния подводен риф срещу днешния къмпинг "Добруджа" и плитчините между нос Шабла и село Тюленово. В далечното минало се е знаело, че видят ли светлините на фара, моряците са преполовили разстоянието между устието на Дунав и Босфора.

Фарът е уникат. Той е копие на Александрийския фар, но е по-малък. В стените има само камък и хоросан, нищо друго. Конструкцията му е нестандартна.

В Шабленският фар днес се крие послание, което трябва да се отвори през 2056 година. Преди десетина години дежурните са написали писмо до бъдещето поколение и са го поставили в стените на съоръжението, които са дебели метър и 20 см. В него те описали, че дължината от Фара до брега през 1948 година е била 29 метра, а през 1996 година е била 13 метра. НДТ