Първите коне се появяват преди около 60 милиона години и са наречени от
зооархеолозите еохипус. Били изключително малки - едва 5 кг и до 35 см
височина. Вместо копита имали 4 пръста на предните и 3 на задните крака.
Преди опитомяването си около 4000 г. пр.Хр. в Китай и долината на
Тигър и Ефрат (а според някои археологически данни - в земите на
Северното Черноморие) конете били преследвани за храна. Принасяли ги и в
жертва на боговете и често били погребвани с мъртвите. В Кавказ убивали
коне ритуално чак до XIX век.
След като човекът яхва коня,
векове наред той му служи във военните битки и в изграждането на
великите цивилизации. Като символ на завоеванията започват да
отъждествяват коня с управляващите класи. Царе и благородници го яздят
или се возят в теглени от него колесници за удоволствие, гледат
надбягвания.
Траките имат култ към коня. За тях той е соларно
животно, което се отъждествява с владетеля цар. Свещени обреди, свързани
с този култ, са погребенията на коне редом до тракийските владетели. Китайците
изобретяват хамута през V век сл.Хр. и едва след това конете започват
да се използват поголовно за теглене. Хамутът стига до Европа през Х
век.
Макар че конете са били използвани за селскостопанска работа
в Англия от началото на Средновековието, те се налагат в огромните
стопанства и ферми на Америка. Там са незаменими в дърпането на плугове и
тежки вагони, в пастирството. В градовете теглят трамваи и каляски,
използвани са дори за влачене на речни кораби.
Широкото навлизане
на моторните превозни средства и селскостопански инвентар през ХХ век
бележи упадъка на коня като работно животно. Значението му се запазва
обаче в неиндустриалните страни. След 50-те години на миналия век конят
все повече е използван за отдих и спорт. Конна езда, състезания, шоута
са любими забавления в много части на света.
Конете са ценени
високо за своята сила, скорост и красота. Сред най-прочутите им
митологични представители са летящият Пегас и Кентавърът - получовек,
полукон. Едно от най-известните исторически животни е Буцефал - конят на
Александър Македонски.
ФАКТИ:
- Най-старите рисунки на коне са открити в няколко европейски пещери и са датирани на около 25-30 хиляди години.
-
Дивите коне са потомци на някога опитомени животни, които се движат
свободно от поколения. Например мустангите произлизат от коне, докарани
от европейците в Северна Америка преди повече от 400 години.
-
Единственият истински див кон, чиито предци никога не са били
опитомявани, е конят на Пржевалски. Наречен е на руския изследовател
Николай Пржевалски, който го открива в Средна Азия през 1881 г. По
ирония на съдбата това набито и здраво животно съществува днес само в
плен. Последният див кон на Пржевалски е забелязан в Монголия през 1968
година.
- Конят е еднокопитен бозайник и е от същото семейство като магарето и зебрата. Нарича се Equus caballus.
- 23
народности почитат коня като свещено животно. Най-много са в Северна
Африка и Близкия изток. Българите също го издигат в култ - знамето на
прабългарите е с конска опашка, а народът му е посветил празник -
Тодоровден, когато се провеждат традиционните кушии.
- В света
съществуват 427 породи коне, които са специализирани във всичко - от
теглене на вагони до надбягвания. Всичките са тревопасни.
- Австралия е единственият континент, на който няма местни коне. Докарват ги преселници в началото на XVIII век.
-
Средно конете живеят 25-30 г. Най-дълголетен е Стария Били. Той умира в
Англия на 27 ноември 1822 на 62 години. В човешки години това са 174...
- По зъбите може да се определи както възрастта на коня, така и полът му.
-
Най-малкият кон в света в момента е минипони и се казва Айнщайн.
Жребчето е родено през 2010 г. в САЩ с височина едва 50 см. Малкото
трябва да навърши 4 г., за да бъде признато за рекордьор от “Гинес”.
Кончето е известно по целия свят и дори участва в шоуто на Опра Уинфри.
- Очите
на конете са независими едно от друго (подобно на хамелеона) и са едни
от най-големите в животинския свят. Освен че осигуряват идеална
панорамна гледка, те възприемат цветовете като човешките очи, което е
голяма рядкост при животните.
- Когато конят е страхлив, е
необходимо да се ограничи полезрението му, за да не вижда предметите,
които го плашат. Това става чрез използване на юзди със специални
капаци.
- Въпреки че изглеждат груби, конските копита са
изключително чувствителни. При ходене те притискат кръвоносни съдове и
по този начин връщат кръвта към сърцето. Подковите помагат на
кръвообращението. Според статистиката неподкованите животни по-често
получават инфаркт.
- Конят е сред най-бързите животни на света. Може да развие скорост от над 72 км/ч.
- Рекордът
за най-много жребчета от една кобила е 19. Бременността трае 11 месеца и
обикновено се ражда 1 конче. То се изправя и ходи веднага.
- На
25 април 2009 г. конят Док с италианския ездач Грегори Анчелоти поставя
рекорд за изминато разстояние на 2 крака - цели 30 метра.
- Конят
има силно развито обоняние и усеща дали ездачът е спокоен, или нервен.
Надушва пиян човек от голямо разстояние, а от миризмата на кръв буквално
може да полудее.
- Най-кратката дума за кон е “ук” - на езика на
номадите от Вътрешна Монголия, а най-дългата -
“оквилаупаракламарукоаллунакланата”. Използва я индианско племе в Перу.
- Най-голям е шайрският кон, отгледан като тежковозна порода в Англия. Достига височина 173 см и тегло над 910 кг.
- Конският
впряг “Руска тройка” е узаконен през XVIII век като транспортно
средство за превозване на куриери, поща и пътници. Печели голяма
популярност с предимства като висока скорост, издръжливост, голям
товарен капацитет и добра проходимост. Превръща се в символ на Русия.
- Конят
е еднакво привързан към стопанина си подобно на кучето и същевременно
към дома си като котките. Целодневно пуснат на свобода из пасищата,
вечер преди залез сам се прибира в дома си.
- Конете служат на
човека и след смъртта си. От тях се добива кожа, желатин и медицински
серуми, а гривите и опашките им се използват като пълнеж за мебели и за
тъкане на платове. Месото им се преработва за кучета и котки, в някои
части на света и хората го ядат.
- Когато два коня се срещнат, те
се “поздравяват”. Първо си протягат главите и си подушват носовете, след
това други части на тялото. Може да се притиснат един към друг, да си
положат главите на гърбовете и пак да си докоснат носовете. Така се
запознават, разпознават си миризмите, уведомяват се за социалния си
статус и може би си пробват силата.
- Чистокръвният арабски кон е
създаден от бедуините в пустинята. Той е по-малък, известен е със своята
красота, издръжливост и кротост. Отличник е на дълги разстояния.
- Конят
може да извършва мисловни операции. Например в състояние е да разбере
как се отваря болт на вратата на обора. Учените са установили също, че
конете могат да класифицират предмети (подреждат ги на групи по видове).
Интелигентността му обаче не е много висока за бозайник.
- Когато
конят изостри уши назад и доближи глава към вас, казва: “Дръпни се или
ще те ухапя.” Ако наведе ушите напред и вдигне високо глава, се чуди:
“Какъв е този обект пред мен?” Ако размахва опашка, съобщава, че е
раздразнен или не се чувства добре. Когато в обора рита земята с
предните си крака, вика: “Искам да изляза.”