Порно поемата, приписвана на Пеньо Пенев, дело на 13-годишен ученик!

Разследване на „ШОУ” разби мита, че „поетът с ватенката” Пеньо Пенев, уж импулсиран от вродения си „арогантен афинитет” към нежния пол, написал навремето вулгарната поема „Кънчо Путкодеров”.

През 60-те и 70-те години на миналия век тя се разпространяваше апокрифно от ръка на ръка и беше в тетрадките на много средношколци и студенти. И до ден-днешен се смята, че Пенев, който ритуално се самоубива с веронал, е автор на въпросното гнусно произведение. Дори най-върлият изследовател на Пеньовото творчество - покойният вече проф. Митко Иванов, не отрича, че именно той е авторът на гнусните римувани редове. Вече можем да изчистим името на Пенев от това петно на порнографски поет, сексуално орезилил в поемата и дамите, и политиците. Единствено репортер на „ШОУ” се добра до истината – авторът на нашумялата порнографска поема е 13-годишният ученик от хасковското училище „Св. Климент Охридски” Марин Караиванов.

Доказателствата за това са много и категорични. Още повече че и авторът най-накрая реши да си признае някогашния грях и веднъж завинаги и категорично да изчисти името на Пеньо Пенев.

Стихоплетството за Кънчовия порнографски трилър бъка от хулигански непукизъм, гарниран с пубертетски изрази за „мъжа и жената интимно”. Eто как започва поемата:

С морала да започнем братя,
морала туй си е морал
но всеки плод е на е...нята -
бащата майка му е...ал!

Напрягал черната й п...чка
среднощ по цели часове
туй както вършили са всички
през тия дълги векове…

Днес авторът на скандалната поема твърди, че е писал нецензурната мерена реч през далечната 1954 година, и то в апогея на т.нар. студена война. „Тогава дали съм проумявал с пубертетския си акъл, че да издрайфаш такъв нецензурен текст, и то, когато начело на държавата се възвишава богоподобно големият вожд Вълко Червенков, е най-малкото наглост”, сподели днес пред репортера на „ШОУ” истинският автор на „Кънчо Путкодеров” Марин Караиванов.

Историята с поемата обаче се развива не така, както е предвидил малолетният автор. Съвсем случайно ръкописът попада в ръцете на майка му Зоя Арнаудова, която, прочитайки римуваните редове, едва не

пада в безсъзнание

В ония години жената е била буквално зомбирана от тейко си Кольо Божолата на строги морални принципи от рода на „Как се каляваше стоманата” и безсрамните писания на малолетния й син направо я съсипват и тя изпада в шок. На третия ден, след като се съвзема от това състояние, Зоя показва „творбата” на двама от най-известните хасковски интелектуалци, техни семейни приятели.

Единият от тях е гръмогласният алкохолизиран кръчмарски трибун Димко Оцев, а вторият - още по-алкохолизиран, но невероятно талантлив художник-пейзажист Петър Толчев. Двамата обаче са толкова възторжени от писанията на 13-годишния ученик, че изявяват желанието да му станат съавтори и му внушават да включи в поемата империалистическите акули Чърчил, Айзенхауер и Макарти. Дават му акъл да ги „окепази сексуално” като стожери на студената война. Така в поемата място намира и Оцево-Толчевата персонажно-фабулна иновация, умишлено целяща бруталното сексуално орезиляване на именитите НАТО-вски държавници.

Странното в цялата тази история е, че, въпреки светкавичното разпространяване на порнографското писание от ръка на ръка, вечно слухтящата Държавна сигурност не предприема нищо по въпроса. Дори не прави опит да открие кой е авторът, вероятно вярвайки на писанията, че става въпрос за Пеньо Пенев, а той отдавна е мъртъв.

Последните новини около тази прословута поема са вече от най-новото време. Авторът отдавна е преминал онази пубертетска възраст, косите и брадата му са съвсем побелели, но някогашната страст за подобни писания не си е отишла. И, вдъхновен от успеха на „Кънчо Путкодеров” - поема, която и до днес я има поне в сто сайта на интернет, решава да седне и да я пренапише. През 2002 година Марин Караиванов наистина пренаписва поемата, но вече със съвсем друг персонаж, като коцкарът Кънчо Путкодеров е прекръстен на Вълчо Кожодеров, и то

с благословията на Радой Ралин

През 2008 година пълният текст на поемата е отпечатан от издателство „Шрапнел” под заглавието „Вълчо Кожодеров – нецензурен, стихоплетен роман” с автор МАКАР – Марин Караиванов. Този път обаче мерената реч на автора е посветена на червено-синята мафия в България, която „разката мамицата” на 90 процента от българското население. И докато някогашният Кънчо е главен герой в един порно-бутафорен секс-екшън, днешният Вълчо е вече хладнокръвен убиец, неутолим експлоататор на женската плът и на човешкия труд. Междувпрочем, този нецензурен роман има и второ издание.

Този път в текста са включени всички „мръсни” думи, неприличните и цинични ситуации и изрази, изчистени в първото издание на романа през 2002 година лично от редактора Радой Ралин. Тогава той редуцира почти половината от четивото, чиято цялост е напълно възстановена във второто издание. „Защо, например - пита авторът Караиванов - названието на мъжкия полов орган „х...й” да е мръсно, а тъждествените му сематични наименования „фалос”, „пенис” и други да не са?” И добавя: „Сексуалните сцени, описани в романа ми, са изобразени през ВИП призмата на байганьовската новобогаташка каста, пръкнала се скорострелно в България след т.нар. „нежна революцийка” през 1989 година и чието сакрално верую е – „Власт, Пари и Секс”. И нека се има предвид, че моите сексуални обрисовки анемично бледнеят в сравнение с Вавилонския разврат, в който тъне част от българския политически и икономически елит”, заключава истинският автор на поемата „Кънчо Путкодеров”.

Хасково,
Тодорка НИКОЛОВА
http://www.blitz.bg

Рисуваният член Кънчо ограмотява ученици за секса

ПРОТОТИПЪТ НА КЪНЧО В БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ /18+/

Порно поемата, приписвана на Пеньо Пенев, дело на 13-годишен ученик! /18+/ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.