- Г-н Георгиев, Тервел чества своя празник на 6 май – Гергьовден, за четвърта поредна година. Успя ли тази дата да се утвърди, вълнуват ли се жителите на Тервел в навечерието на Деня на града?

- Гергьовден е празник на земеделеца, а добруджанецът е свързан със земята. През последните години този празник се съпътства от много почивни дни, които позволяват празнични събития. Хората свикнаха да посещават новия храм на всеки християнски празник и тъй като църквата носи името на Свети Георги, празничният ден на Тервел вече четвърта година започва от там. А преди четири години, когато Шести май бе обявен за Ден на град Тервел, Празникът започна с освещаването на храма. В най-новата история на Тервел това бе най-многолюдното събитие, което успя да обедини тервелчани от всички краища на родината, та дори и от чужбина. Мисля, че преценката ни храмовия празник да бъде и ден на града бе правилна. Хубавият сезон, шареният български празник, почитта към Свети Георги, създаващата се традиция да се посещава големия бял храм в центъра на града, фолклорният празник са все неща, които бързо направиха от Гергьовден Ден на град Тервел.

- Бихте ли споделили какви прояви предвижда общинското ръководство за Деня на Тервел?

- Денят ще бъде подчинен на идеята за българското и християнското ни начало. Започва в 9 часа с празнична литургия, която ще отслужи Доростолският митрополит Амвросий в съслужие с духовници от митрополията. Църковният празник ще завърши с раздаване на празничен курбан. В единадесет часа на площада пред читалището ще започне Общинският празник на фолклора. Тази година е неговото юбилейно 20-о издание. В празника участват певчески групи - деца и възрастни, от селата на общината и от общинския център. Те издирват и подготвят автентични песни от различни краища на България. Интересно е човек да се вгледа в корените на добруджанеца и да проследи в песните му тракийските, странджанските и балканджийските напеви. Вечерта, в 1830 часа, на площада пред големия фонтан тервелчани и гостите на града ще гледат спектакъла „Майка България\" на фолклорен ансамбъл \"Тракия\" от Пловдив.

- Приключи програмният период 2007-2013 година. Какъв бе той за Тервел? Какви средства по програми получихте и кои проблеми решихте?

- Програмният период наистина приключи, но само по отношение на кандидатстването. Тепърва ще се реализират проектите, които още са в процес на оценка и тези, за които вече са подписани договори за финансиране. Ако рекапитулираме числата, можем да кажем, че половината от средствата за периода 2007-2013 тепърва ще се превърнат в конкретни инвестиции - завършване на канализация и пречиствателна станция, претоварна станция, трупосъбирателна площадка, 14 километра рехабилитация на общински пътища, водопровод в село Безмер, още три социални центъра по селата, няколко места за отдих и игра на деца в села, още нови тротоари и улици в Тервел - това все още предстои да се случи със средствата, договорени за периода 2007-2013. Забавеното темпо на програмите до 2010 година доведе до това, че оборотите станаха по-големи едва през последните две години. Опитахме се да направим всичко, за което имаше някаква възможност за кандидатстване. В България обаче нерешените проблеми са много, а пороците засягат всички сфери и по тази причина, колкото и инвестиции да се правят, като че ли все не се стига до някакво цялостно решение, което да доведе до качествена промяна в начина ни на живот. Опитваме се да правим каквото можем и се надяваме, че ако държавните институции и гражданите също дават най-доброто от себе си, страната ни, а в частност и нашата община, ще станат по-добро място за живеене. Вече съвсем ясно е видимо, че инвестициите не са всичко. Дори когато има възможност да се осигурят средства, това не е достатъчно. Човешкият фактор е не по-малко важен, за да се изведат нещата до успешен край и да се запази в добър вид съграденото чрез инвестициите.

- А какви са очакванията за следващия програмен период? Към кои сфери ще бъдат насочени усилията на общинското ръководство?

- Обективността изисква да кажем, че натрупахме опит в проекти за публична инфраструктура и извънучилищни дейности. Знаем кои са нещата, които не успяхме да направим до сега и мисля, че е разумно да насочим усилията си към тях, а паралелно с това да работим за надграждане на вече постигнатото. През този планов период ще се стремим да инвестираме в начинания, които да доведат до оптимизиране на издръжката на малките училища (например горивни и отоплителни системи), за да могат те да влагат повече от средствата си в образователния процес. Трябва да се продължи работата по обновяването на участъци от пътната мрежа и по-натоварените улици в големите села. Много съществена задача ще бъде да се изготви нова стратегия за местно развитие на Местната инициативна група, за да може тя да продължи да дава възможности на малкия бизнес и земеделците. Още много работа има да се свърши за материалната база за здравеопазването и социалните услуги. Не е маловажен проблемът с териториалното устройство - добрите общи  устройствени планове са предпоставка за улесняване на инвестиционния процес и за увеличаването на общинските приходи, а на нас ни предстои да се занимаваме с устройствено планиране в идните няколко години. Обръщаме поглед и към  начинания, фокусирани върху стопанисването на общинския земеделски фонд - обработваеми земи и гори, за да се увеличи приходната част на общинския бюджет. Без такова увеличение няма да имаме възможност да съфинансираме бъдещите общински проекти, което е една много съществена част от инвестиционния процес.

- Един от приоритетите на по-малките общини е задържането на младите хора. Община Тервел успява ли в тази посока и как постига резултатите?

- Не са толкова много, колкото би ни се искало да са младите хора в общината, но все пак една част от тях остават тук и започват да се занимават със земеделие, малък бизнес, трупат опит в общински и държавни служби. Опитваме се да поддържаме качествена и достъпна като цена услуга в детските градини и ясли, за да е по-лесно на младите семейства, които са предпочели да живеят в родния си град. Лошото е, че голяма част от младите хора не желаят да се квалифицират и да търсят постоянна заетост, при което остават извън пазара на труда и проблемите им се задълбочават. Все повече стават и младежите, които на практика имат проблеми с грамотността си. А това също е пречка за бъдещо развитие.

- Г-н Георгиев, какво е Вашето послание към жителите на Тервел в навечерието на празника?

- Пожелавам на тервелчани и всички граждани на общината да се чувстват добре в домовете си и сред близките си. Да са здрави и да се радват на плодовете на труда си. Празникът им да е весел, а делникът - изпълнен със съзидателен труд, който да им носи удовлетворение! И не на последно място - да намират сили да поощряват хората край себе си и да се радват на чуждите успехи, така както се радват на своите!

Разговаря Мариела БОНЧЕВА