- Г-н Лилов, как най-богатите българи в годините на прехода се оказаха политиците? Може ли без политическа власт в България да се прави бизнес и да се печелят пари? - Ще отговоря първо с една аналогия. При Живков връзките уреждаха бита – т.е. заобикалянето на правилата, днес на тяхно място е рушветът и корупцията. Мисълта ми е, че те са смазочното масло на един ръждясал механизъм, без което разпадът му ще е незабавен. Според мен България е неототалитарна държава. Този феномен засега не е изследван от науката – пригаждането и вулгаризирането на демокрацията като средство за запазване на власт и привилегии. В политологията съществува понятието за комунизма като съвременна форма на монархията. В тази плоскост би трябвало да го има и разбирането на постсоциалистическия период – прехода, като модерна проява на ранния феодализъм. Е, вместо генерален секретар на компартията като крал-слънце, сега си имаме демократични политици като феодали, които чрез своите подчинени „рицари” – от обществото до бизнеса, воюват помежду си кой и колко да държи от територията на страната, населението и пространствата на бизнеса. За мен този механизъм обяснява и разпадането на държавността у нас, което днес го виждаме всички. Втората причина е в икономическия модел. Сбърканият модел на приватизация и недопускането на чуждия капитал в първите години на прехода концентрира активите на страната в подставени лица. Но те не умееха да я управляват и развиват. Това доведе до деиндустриализация. Деиндустриализацията от своя страна създаде като алтернатива на финансовите натрупвания мафиите и сивата икономика. Следствието е, че централизираната икономика се запази като най-едър, могъщ и практически единствен предприемач – вкл. чрез властовите функции, законовите механизми и обществените поръчки, които правителствата и политическата каста притежават. Би могло да се каже, макар и условно, че живеем в някаква уродлива реабилитация на социализма. Следователно бизнесът не може да не е нейна производна величина. - Фокусирал сте вниманието си в разследването върху 20 известни лица, как ги подбрахте, може ли да се разглеждат като преплетени части от някаква политическа мафия? - Тези двайсетина семейства и лица са колкото символите, толкова и драматурзите на сбъркания ни преход. Отговорността им за случилото се и неслучилото се дотук е огромна, и това беше водещият критерий. Всъщност питайки, вие сте дали отговорът на въпроса – те са от най-видните представители на политическата мафия. Колкото се борят помежду си, толкова си и сътрудничат в поддържането на модела у нас. Ситуацията в България поразително прилича на онази в Италия. Там операция „Чисти ръце” засегна около 5 000 души. Бяха заведени дела срещу 8 бивши премиери, 619 депутати бяха разследвани, а 321 станаха клиенти на Темида. 460 политици бяха осъдени ефективно – на затвор, вкл. 7 бивши премиери. Целият властови модел, изграден на противоборството между социалисти и християндемократи рухна, а най-видните им представители, макар и противници на политическата сцена, се оказаха членове на голямото семейство на мафията. Разликата с България – единствено в мащабите на семейството, понеже сме само 7 милиона. - Колко са парите в банкова сметка № 4536281560-27, от нея ли ще бъде изстрелян смъртоносният куршум, кого ще порази? - В цитираната от мен банкова сметка има почти два пъти повече пари, отколкото притежава супермилиардерът Бил Гейтс, сочен като най-богатия на планетата. От тази сметка се захранват политическите възходи като този на Бойко Борисов. Те са донорите за бизнесимпериите – например на приятелката му-банкерка Цветелина Бориславова. Но както съм писал, подобни авоари освен да даряват богатства, умеят да изпращат и неочаквани гостенки като смъртта – според времето, необходимостта и (не)полезността на лицата. Подобна сметка направи Луканов супермогъщ, същата сметка го командирова завинаги в отвъдното. № 4536281560-27 е онова, което наричан истинската тъкан на нашия преход – разследваните от мен нейни тайни са секретите на политическите и бизнскариери в България. - Кой е всъщност Сокола, след като твърдите, че не е турчин, българин и ром? - Нека да запазя тази тайна за читателите на книгата. Аз самият бях изненадан от резултатите от разследването ми. Защото се оказа, че дори Държавна сигурност, която го е вербувала, не е съвсем наясно за него и родословието му. Но по-важният въпрос е кой е той сега? Сигурното е, че макар и с български паспорт, Доган работи срещу националните интереси. Това не е скандалът – сензацията е, че не защищава турските, какъвто е популярният мит! Основно представлява руските, както твърдя от години, а от петилетка насам – и други, които са особено взривоопасни. - Имаше само догадки, но вие твърдите с категоричност, че е имало тайна среща между Симеон и Живков през далечната 1981 г. в Пловдив, какво са договорили? - „Ние имаме и друг национален резерв (освен валутния), който аз винаги старателно съм пазил, но Луканов е на път и него да пропилее безотговорно”. Цитатът е признание на Тодор Живков. Става дума за Симеон от Мадрид, както Генсекът нарича бившия цар. Самият факт на среща помежду им в онези години е сензационен. Както и развитието на тази история във времето. Сензационни са и детайлите около това, не знам как да го нарека – опипване, познанство, дори приятелство може би? За какво може да е ставало дума между тях двамата – между емигрант и номенклатурен владетел, между аристократична издънка и селянин по произход, между цар и болшевик? По-добре е читателите сами да си направят извода, аз съм дал фактите. - За Румен Овчаров се знае, че е свързван с енергийната мафия и нейните лобита, но вие за първи път говорите за няколко трупа около този политик, чии са, как са повлияли на банковите му сметки? - Вижте, около почти всички от политиците ни има трупове. И не става дума само за Бойко Борисов, както обикновено се счита. Когато сложни многоходови политически комбинации завършват с огромен международен гаф, дори запазен в тайна, обикновено се посипват трупове. Такъв е случаят покрай Румен Овчаров, но такива драми се срещат и при премиерите ни. Дори и при най-неподозираните като имена. В тази книга съм маркирал няколко подобни истории. А който се интересува по-подробно от ставалото зад кулисите, извън светлината на прожекторите, му препоръчвам да разлисти том 2 на „Тайните на големите играчи”. Там например съм разследвал в детайли низ от смърти покрай управленията на Иван Костов, Сергей Станишев, връзките с Алексей Петров-Трактора и Маджо. - Книгата ви е своеобразна информационна бомба – разкривате с какво е закърмен Командира под петолъчките на Кремъл, какво има в скритата папка от досието „Гоце” и връзките му с банка „Amwal”, вадите на бял свят атентат покрай Моника и Сергей, показвате политически аутсайдери като Яне Янев и Волен Сидеров в „клуба” на най-богатите, на какви тайни се крепят парите им, познаваме ли политиците си? - Сипете въпрос след въпрос – за миската Моника и олигарха Станишев, за премиера Орешарски и връзката му с мафиотите братя Галеви, за всички тях. Няма как да отговоря – невъзможно е да се преразкажат над 400 страници в само няколкото от едно интервю. Основното обаче е, че въобще не познаваме политиците – с истинските им, а не с измислените им биографии, с авоарите им, а не с извадените на показ няколко апартамента, които всъщност прикриват многомилионните им състояния. А така демокрацията се превръща във фарс – гласуваме за Иван, който всъщност е Петър, а понякога, както е при Христо Бисеров, дори и това обстоятелство е спорно. Пускаме бюлетината си в урната заради думите им, но не знаем делата им, заради които всъщност би трябвало да даваме или отказваме доверието си. Това е целта на книгата – знай истината, за да решаваш с гласа си. - Защо край всички богати политици витаят куршуми, трупове, атентати, кръв, мутри, възможно ли е правенето на пари и политика по друг начин? И има ли шанс мръсните пари на вашите герои да им бъдат взети и върнати на държавата? - Преди 19 години заявих, че държавите си имат мафии, но в България мафията си има държава. Преди година това определение намери място във „Форин аферс” – най-авторитетно международно издание, орган на Американския съвет за външна политика. Но защо така се получи у нас? По третия свят – някъде в Африка или Азия диктатурите са възможни като съществуване, но в Европа това е недопустимо и съответно външният натиск ги смъква от власт, както се случи с Милошевич в Югославия. Затова повсеместната криминализация е единствения способ да упражняваш фасадна демокрация в името на личния себичен интерес. Родните политици не са поданици на България – те са потенциални граждани на света. С 100 и повече милиона, а някои дори с близо милиард те нямат проблеми да се установят където и да е по земното кълбо. Не вярвам, че парите им могат да бъдат конфискувани, макар и някога, от страната ни – достатъчно добре са препрани. Вероятно ще им ги приберат на Запад, както винаги е ставало с управниците, ограбили родните си държави и накрая загубили политически позиции в тях. Но истинският проблем е друг – ако ситуацията продължи да се възпроизвежда, нацията ни и държавата ще изчезнат в рамките на следващите двайсетина години. Робството държи малцина, мнозина се държат за него, казва римският мислител Сенека. И ако някога дори то е било възможност за жизнено съществуване, днес, в глобализиращия се свят философията на оцеляването, което изповядваме като общност, е най-прекия път към гибелта. И няма кого да виним освен себе си като народ. burgasnovinite.bg

Цялата статия: http://noligarh.com/%D0%B2-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0-%E2%84%964536281560-27-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B2/ | www.noligarh.com