Тази
година се навършват 85 години от рождението на Тодор Рачински – един от
най-забележителните селекционери по пшеницата. Роден е на 4 юли 1929 г. във
Враца. През 1953 г. завършва висшето си образование в Агрономически факултут,
специалност „Селекция и семепроизводство” - София.
Професионалната му кариера
започва в с. Врабево, Ловешко, като агроном-ръководител на Сортоизпитателния
участък. Тук събира и изучава над 500 местни форми пшеница и още толкова местни
форми полски фасул.
След успешно издържан конкурс
през 1959 г. Рачински започва работа като научен сътрудник по селекция на
пшеницата в Комплексния научноизследователски институт в Кнежа.
Истинското разгръщане на
творческите сили и способности на Тодор Рачински става през 1963 г.в Института по пшеницата и слънчогледа край
Генерал Тошево. През 1965 г. защитава дисертация, по-късно е хабилитиран като
ст.н.с. I ст., от декември 1974 г. е директор на Института, където работи до
кончината си.
В продължение на много години
Тодор Рачински провежда обширна по обем селекционно-генетична изследователска
дейност на високо теоретично ниво, резултатите от която са обобщени в 55
публикации. Голяма част от тях са в архивния му фонд и са достъпни за всеки
потребител на архивна информация.
В периода 1970 - 1979 г.
Рачински и ръководеният от него колектив създава 22 сорта пшеница. Високата
класа на тези сортове е демонстрирана по най-убедителен начин от резултатите,
получени в международното сортоизпитване, организирано и ръководено от
университета в Небраска, САЩ. В това изпитване в продължение на две
последователни години (1977 и 1978) сорт „Юбилей“ е на първо място по добив,
като изявява най-пълно своите продуктивни възможности и високата си екологична
пластичност.
Наред с високата си
продуктивност сортовете на Рачински притежават много добра устойчивост на
болести и по-специално на брашнеста мана и кафява ръжда.
Най-висококачествените
сортове в България са създадени също от Тодор Рачински. От тях „Славянка“,
„Лудогорка“ и „Тошевка“ се отнасят към групата на силните пшеници и се ползват
като подобрители на другите сортове.
Нова, по-висока стъпка в
селекцията на пшеницата, се явяват последните му признати сортове „Чародейка“ и
„Скития“, отличаващи се с изключителни продуктивни възможности. През 1978 г. в
опитни условия сорт „Чародейка“ дава добив 1308 кг/дка.
Едновременно със
селекционната си дейност Рачински разработва теоретични и методични въпроси от
приложната генетика на пшеницата. Особено ценни са неговите изследвания по
наследяването на количествените признаци при пшеницата и по-специално
признаците, които обуславят нейната продуктивност.
Тодор Рачински пръв оценява и
използва световните селекционни постижения и практически ги използва и въвежда
в селскостопанската практика в България. Пръв създава и внедрява
нискостъблените пшеници с повишена продуктивност и висока устойчивост на
полягане, използва нови генетични източници за увеличаване потенциала на класа,
за устойчивост срещу болести и други стресови фактори, за качество на зърното.
Неговите публикации по тези въпроси не са изгубили значението си и до днес. Те
са ценен източник на информация за учени с широк спектър на изследователска
дейност и по-специално за генетици, селекционери, преподаватели и студенти.
Днес повече от 30 години след
смъртта му неговите селектирани сортове заемат около 60% от засятите площи в
България.
Част от паметта му е и
съхраненият негов личен документален фонд в Държавен архив – Добрич, предаден
от съпругата му като дарение.
През седемдесетте години Никита Хрушчов и Тодор Живков посещават и тогавашния Институт по пшеницата и слънчогледа край Генерал Тошево - сега Добруджански земеделски институт. В програмата е включено да се засадят пред официалния вход на института от двамата държавници по една елха. Тях ги има и днес. Любопитното е, че в лятната жега засадената от Н. Хрушчов елха започва да линее. Налага се двете елхи да бъдат обхрадени с паравани, за да оцелеят. Назначен е специален човек за поливането на дръвчетата. С идването на есента растежът на на височайшата съветска елха се нормализира. Но и днес елхата, засадена от Н. С. Хрушчов е малко по-ниска от тази на българския държавен глава Тодор Живков.
Преди това, за да бъдат посрещнати подобаващо двмата държавници, е изкарано цялото местно население, а с автобуси са извозени хора и от съседните селища.
При посещението в института на държавниците са показани успехите на българските учени, най-вече в областта на селекцията на пшеницата. Заложените по това време нови сортове по-късно стават на три пъти световни шампиони. Пръв от тях е \"Юбилей\" на колектив с ръководител Тодор Рачински. За негова основа е послужил съветският сорт \"Безостая\". По-късно Т. Живков пред гостуващи държавни глави ще \"обвини\" Т. Рачински, че е голям предател, тъй като е използвал съветски сорт, за да създаде български световен шампион.