- Проф. Овчаров, започвате разкопки в Мисионис, какво очаквате?

- Той е сред най-перспективните обекти, не е нов. Всъщност преди 52 г. бе започнат от моя баща - покойния проф. Димитър Овчаров. Още тогава той предизвика изключителен интерес сред научните среди, но по-късно разкопките бяха прекратени. Преди няколко години те бяха подновени от Ангел Конаклиев, уредник в музея в Търговище, но с много малко средства, които общината можеше да си позволи. През тази години най-сетне вече и аз се включвам в разкопките, успяхме да съберем около 170 000 лв., като 70 000 от тях са за разкопки, а 100 000 за консервация и реставрация. Наши донори са държавата, общината и частни спонсори.

- Бихте ли разказали малко повече за обекта?

- Този град има много дълга история и е предшественик на съвременния Търговище. Историята му започва през IV-V век, когато на хълма на около 5-6 км от Търговище, в т.нар. Преславска планина, проходът, където и от днес минава пътят София - Варна, се изгражда един много интересен град. Още преди да се създаде крепостта на хълма, в подножието му е създадено римско, а по-рано и тракийско селище, които са били неукрепени. Но именно през IV-V век, когато започват големите варварски нашествия на Балканския полуостров, се налага градовете да бъдат укрепени с крепостни стени или пък да се изберат съответно места, които са естествено укрепени. Точно такъв е бил и Мисионис.

Това, което разкриваме през последните години, дори сега на втория ден от разкопките, е нещо уникално - едно градоустройство, характерно за развитите антични градове, но качено на върха на хълма. Затова го наричаме донякъде "Северния Перперикон", защото макар и на 300 км от Перперикон, това са градове от едно и също време, които имат сходна съдба - именно от този тип от късната Римска империя. Градове, които се качват на хълмовете, за да могат да бъдат по-лесно отбранявани.

До този момент са разкрити три огромни базилики и от IV-V век и една църква от XIII-XIV век. Разкриват се и сега уникални квартали от камък с улици между тях, едно от трите водохранилища, които има, е разкрито с огромен дебит, който ни позволява да смятаме, че по водата, която е била съхранявана, са живели хиляди хора. Градът е унищожен при нашествието през IX век, той е съществувал 200 години, през IX и X век в неговите руини се създава ново старобългарско селище, но вторият разцвет на Мисионис - това е XIII-XIV век, и носи друго име - Косово. Той е бил важен, защото е пазил подстъпите на Търновград, откъм морето - търговския път, който е идвал от към Варна към Търново.

Интересно е, че в края на XIV век е отразен в хрониките на османските историци, които описват завладяването на България. И за разлика от повечето крепости той се е отбранявал. Разбира се, той все пак е превзет с хитрост и градът престава да съществува. Неговите жители обаче създават селища в равнината и през XV-XVI век на мястото на днешното Търговище се създава вече прочутият град Есхи Джумая, един от най-големите търговски центрове на Османската империя. През XII век арабският географ Ал-Илдриси, описвайки географията на света, отделя специално място на Мисионис и казва, че това е един от най-големите търговски центрове на своето време. Това са нещата, които ни карат да разкриваме този уникален център. Идеята ни е с кмета на Търговище Красимир Милев да направим през следващите години достатъчно интересни разкопки и достатъчно пари да се вложат, за да може това да стане гордостта на Търговище и да стане двигателят на културния туризъм в този град.

- Споменахте Перперикон, докъде стигна работата ви там?

- Нещата там закъсняха ужасно много тази година, разкопките ще започнат на 4 август и за съжаление с много по-малко средства, отколкото очаквахме. Надявам се на известна подкрепа на община Кърджали, така че горе-долу да се събере една сума от 100-110 000 лева, а на нас ни трябваха 200 000 лева. За съжаление, понеже закъсняхме, ще трябва да копаем и Мисионис, и Перперикон заедно.

- Преди дни държавата отпусна рекордни 2,3 млн. лв. за археология, за какво ще стигнат те?

- Парите действително са най-много като цялостна сума. Но какво са 2,3 млн. лв., разпределени на 100 обекта? Начинът на разпределение - на всекиму по нещо - прави така, че най-големите суми за Перперикон, например са около 80 000 лева. Отдавна говоря, че за мен не е добре парите да бъдат разпределяни на калпак. Има напреднали обекти, като Перперикон, в който за 15 години са вкарани 17-18 милиона лева - не всичките за археология, има и за паркинги, пътища, инфраструктура. Трябваха ми 200 000 лева, за да бъде завършен този етап и да предам на българската държава един прекрасен обект. Искам да направя едно уточнение, защото излязоха злобни забележки, че едва ли не Овчаров дърпа всичко за себе си - нищо подобно.

Аз съм казал, че България трябва да консултира средствата в 5-6 обекта, след което догодина въобще нямаше да искам пари или щях да искам 40-50 хиляди лева, колкото да продължат разкопките. След което да се насочат средствата към други важни обекти. Аз дадох за пример Перперикон, разкопките там започнаха още по времето на кабинета на Иван Костов. В началото взехме скромните 50 000 лева, но средствата нарастваха. И при три-четиригодишни пълни мандата растяха със следните темпове - 300 000 лв. общо при царя, 470 000 по времето на Тройната коалиция и цели 720 000 лева при управлението на ГЕРБ. За съжаление миналата година при служебното правителство взехме 165 000 лева, а при това - 72 000 лв. След 15 години вместо да останем на нивата, които сме постигнали, а може би дори да се повишат, ние се връщаме почти на парите от времето на Иван Костов. Мисля, че това не е хубаво като тенденция.