Обектът на експеримента е пресноводна риба, известна като сенегалска многоперка (Polypterus senegalus). Анатомическите изменения са способствали рибата да заприлича на нормалните многоперки и да бъде изменена нейната "походка".

Емили Стандън и колегите й от Отавския университет отгледали опитните екземпляри на сушата и след 8 месеца сравнили начина им на придвижване с рибите от същия вид, живеещи във вода. "Наземните" многоперки държали плавниците си по-близко до тялото, вдигали муцуните си по-нависоко, а опашките си извивали като змии, за да могат да се придвижват.