Откривателят им минавал случайно край древния късноримски и ранновизантийски град Залдапа и се натъкнал на тях след поредна иманярска атака. Анонимният дарител сподели, че е намерил артефактите до иманярски изкоп и ги е пренесъл със собствени средства, с цел да ги предпази от евентуален последващ интерес на иманярите, които от години работят необезпокоявани от властите и видимо са нанесли огромни щети върху историческият паметник. Дарителят на движимите културни ценности сподели, че е отсъствал известно време от страната и като се върнал, научил от медиите, че в калето между селата Абрит и Добрин са започнали археологически разкопки. Свързал се е археолозите на обекта и споделил за своите открития и че иска да ги дари на музея. От неговия разказ става ясно, че съхранените архитектурни паметници са били намерени в района на епископската базилика, разкрита по време на археологическите проучвания това лято.

През античността мраморът се е смятал за изключително скъп материал. Бил е добиван по крайбрежието на Мраморно море. Смятан е бил за благороден камък и е служел за украса на най-представителните сгради в древността. Мраморната колона е била вероятно вградена в архитектурата на епископската базилика. Мраморният капител е йонийски, с интересна растителна украса. НДТ