През пролетта на 2005 г. млад мъж с брада излиза от сградата на окръжния
съд в Пазарджик, придружен от свой приятел. Брадатият е мюсюлманският
проповедник от циганския кв. “Изток” Ахмед Муса Ахмед. Той току-що е
осъден на 3 г. условно заради проповядване и разпространение на
радикален ислям.
Близо 10 г. по-късно - през пролетта на 2014-а, същият мъж пак излиза
от сградата на пазарджишкия съд. Този път е осъден на 1 г. ефективно
пак за проповядване на радикален ислям. Мъжът е един от подсъдимите в
нашумялото дело срещу имами. Пред съдебната зала обаче го чакат над 500
негови сподвижници с бради, които крещят “Аллах е велик”.
Разликата
е показателна и видима за всички жители на Пазарджик, които следят
постепенната, но прогресивна ислямизация на ромското население в града.
За кратки срокове то приема ислямската религия. Нещо повече - във всяка
част на града вече могат да се видят мъже с дълги бради без мустаци и
жени, плътно забулени с бурки.
Това не може да се види в селищата,
където от векове се изповядва мюсюлманската вяра. Съществува тезата, че
на забулените и брадатите им се плаща от арабски фондации, за да
приемат новата религия. Самите цигани категорично отричат и се обиждат
на подобни твърдения.
Тези крайности са благоприятна почва за провокации и създаване на напрежение. Неслучайно дори ромите, които не изповядват ислям в Пазарджик, наричат “талибани” своите събратя мюсюлмани.
Покрай
делото за проповядване на радикален ислям, продължило 1 г. и половина,
лъсна и фактът, за който всички се досещаха, но не обръщаха внимание. А
той е, че за по-малко от 10 г. почти половината от 30-хилядното ромско
население в Пазарджик вече изповядва ислям.
В това няма нищо
лошо, ако не се вземат предвид сигналите, че в квартала не се проповядва
традиционен ислям, а се налагат крайни радикални течения. Само преди
седмица един клип, сниман през 2009 г. в двора на джамията “Абу Бекир” в
ромския квартал, стана повод за скандал. Малко дете с дървен меч
имитира рязане на главата на свой връстник.
Всъщност децата
репетират библейската притча за празника Курбан Байрам - идентична за
християнството и исляма, в която Бог иска от Авраам/Ибрахим да жертва
сина си, за да докаже вярата си.
Въпреки това беше направен
паралел, че в циганския квартал мюсюлманите възпитават децата си по
примера на т.нар. “Ислямска държава” за обезглавяване на противниците.
Паралелът, освен че беше неуместен, бе и опасен - възбуди духовете сред
мюсюлманската общност в града и предизвика отзвук в страната.
Това
даде повод да се заговори отново какво се случва в джамията “Абу
Бекир”, която определено е притегателен център за мюсюлманите от кв.
“Изток”.
Подробности четете в утрешния брой на в. "24 часа".