Сеизмолог №1 проф. Емил Ботев пред ПИК и "Ретро": Трус от 7 по Рихтер заплашва София!

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 09:28 EEST

Сеизмолог №1 проф. Емил Ботев пред ПИК и "Ретро": Трус от 7 по Рихтер заплашва София!

2015-01-09 @ 19:10 EET

2015 година започна с трус от 2,7 по Рихтер в София. Земетресението бе усетено в по-високите блокове. Притеснени читатели звъняха на редакционните телефони с въпроса, дали не сме навлезели нов опасен сеизмичен период.

„Природата не се интересува от нашия календар. Последното земетресение в София бе в категорията на микротрусовете. Такива у нас имаме средно около 1000 годишно и те не се усещат от болшинството хора“, успокои проф. Емил Ботев ръководител на секцията "Сеизмология" към БАН. По думите му последеният трус е бил с епицентър някъде под Ботаническата градина и района на Околовръстното шосе.

В близко бъдеще теоретична опасност за столицата обаче все пак съществувала. Тя идвала от тиктакащият разлом между Софийската котловина и планините Витоша, Люлин и Лозенска. Притеснението на специалистите идвало от факта, че няма сведения в миналото земята там да се е раздвижвала сериозно. Заради това се допускало, че има натрупано сеизмично напрежение, което се разрежда през 100-200 години под формата на силни трусове.

„Това прави възможно едно теоретично земетресение с магнитуд от 7 по скалата на Рихтер“, мотивира се проф. Ботев пред в-к "Ретро" . В миналото там е имало две Софийски земетресения през 1818 г. и 1858 г., но те са били с магнитуд не повече от 6-та степен. По думите на родния учен събрани заедно разломните структури около Витоша, Лозен и Люлин планина имат голяма дължина и биха могли да предизвикват силен трус, още повече, че и Софийската котловина има по-дълбочинен произход.

Сеизмолозите са изчислили още, че катастрофално земетресение у нас се случва средно веднъж на 250-300 години. Добрата новина е, че през миналото столетие ние сме изразходвали натрупаната сеизмична енергия в дълбочина в 6 катастрофални труса с магнитуд по-голям от 7-ма степен, обясни проф. Ботев. Напрежението там се е натрупвало с векове, което е формирало общ период на силните трусове за около 1000 години.

Според топсеизмолога към днешна дата опасност за България представляват по-скоро подземните движения в съседните държави. В последните дни на 2014 г. румънската Вранча отново напомни за себе си. В първите дни на януари последваха още трусове там със сила 3-4 по скалата Рихтер. Проф. Емил Ботев отбеляза, че в дълбочина това сеизмично огнище не спира да работи. Там ставало едно старинно „пало подпъхване“ на остатък от Черноморската плоча, която се е мушнала под Карпатите. Така се е формирала дъга от Изток на Запад, на чийто ръб днес е кацнала планината Вранча. „Въпреки, че на повърхността няма активни хоризонтални движения, съществуват вертикални такива на голяма дълбочина от 150 до 190 км. За това тяхната енергия лесно се предава към нашата територия, откъдето идва и честотата на катастрофалните трусове“, разясни родният учен. Той даде за пример Свищовското земетресение от 4 март 1977 година, когато от Румъния дойде силен трус от 7,4 по Рихтер и взе 125 жертви.

“Трагедията тогава се случи заради преустройства и груби човешки грешки. В едното паднало общежитие бяха оформили дискотека, като премахнали носещи колони. А в съседство в жилищния блок отдолу бяха направили магазини. Именно за това сградите паднаха, докато къщи в съседство останаха невредими“, припомни проф. Емил Ботев.

Стражишкото земетресение от 1986 г. обаче показало, че и по-слаби трусове могат да бъдат опасни. „То беше от умерено силните близко като магнитуд до Пернишкото от 2012 година. То причини повреди на 18 000 къщи“, коментира ръководителят на секцията "Сеизмология" при Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН.

След този случай комунистическите власти се поуплашили и допуснали да бъдат въведени нови правила за строителство, съобразени със сеизмичното райониране. След влизането ни в ЕС е въведен и Еврокод 8, при който правилата са още по-строги. Проф. Ботев обаче разкри, че поради икономически съображения строителите у нас все още строят по старите правила от 1987-ма година, които също били доста надеждни. Друг проблем били сградите, стари или нови, строени при занижен контрол. Те били най-уязвими, особено ако се намират в район на евентуален силен, но плитък трус. http://pik.bg

ВСИЧКО НА ТЕМА ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ