Както е известно, шиитските бунтовници завзеха столицата Сана и принудиха президента Абд Рабу Мансур Хади да избяга в Аден, вторият по големина град в страната и столица на някогашен комунистически Южен Йемен. По-късно Хади напусна и Аден, бягайки в Саудитска Арабия. По негова молба Рияд сформира широка сунитска коалиция и поведе война с шиитските бунтовници.

Шиитите са 10% до 15% в световен мащаб, останалите мюсюлмани са основно сунити. Сериозно представителство шиитите имат в Пакистан, но макар и там сунитите да са мнозинство, неотдавна местният парламент взе мъдрото решение страната да запази неутралитет по отношение на конфликта в Йемен. Което предизвика закономерния гняв на Саудитска Арабия.

Шиити управляват Сирия, макар да са малцинство - президентът Башар Асад е от племето на алевитите, които са по-скоро шиити, отколкото сунити. В Бахрейн, който е част от сунитската коалиция срещу йеменските бунтовници, пък е точно обратното - мнозинство са шиитите, но властта от години е в ръцете на сунитска кралска династия. Което напоследък "запролетява" климата и там.

Шиитите управляват (сега-засега) Ирак или поне онова, което е останало от страната. По времето на Саддам сунитите доминираха, бяха неприкрито толерирани, като обикновеният шиит нямаше шанс за кариера освен в алъш-вериша или фалафел-бизнеса. После дойдоха американците и свалиха лошия Саддам - и шиитите тръгнаха на реванш, завземайки цялата власт.

Осъзнаха грешката си едва неотдавна, когато джихадистите (и сунити) от "Ислямска държава" отхапаха близо 1/3 от територията на страната, стигайки почти до Багдад. Ядрото на ИД е съставено всъщност от радикални елементи от Сирийската освободителна армия, бивши саддамови офицери, авантюристи и хора, които просто обичат да режат глави.

Понастоящем Багдад полага сизифови усилия да залепи счупената вече стомна и едната трета да не се превърне в 7/8. В управлението бяха поканени сунити и дори иракски кюрди, които по саддамово време бяха втора ръка хора. Кюрд е дори новоизбраният иракски президент. Лепилото пък е Made in USA. Изразява се във възобновеното американско военно присъствие, без което люлката на цивилизацията, наречена Месопотамия, рискува да се превърне скоропостижно в халифат.

Процесът на лепене обаче е, меко казано, труден. Защото доверието е разрушено - веднъж от Саддам, а после в процеса на опредметяване на шиитския властови реваншизъм. Атентатите в Ирак са тъкмо на тази основа - кой е по по най, кой е проводник на чистата, истинска вяра, следовниците на Пророка или тези на зет му Али. На това отгоре всички заедно - и шиити, и сунити, и кюрди - трябва да воюват срещу "Ислямска държава".

На целия този шарен, врящ и кипящ противоборчески фон, макар и също ислямска държава, Иран се явява нещо като шиитски рай. 90% от иранците са шиити, като шиитският ислям дори е признат за официална религия. Това даде основание на Вашингтон при избухването на йеменския конфликт да обвини Техеран, че доставя оръжие на шиитските бунтовници. Пентагонът дори изпрати два самолетоносача в Аденския залив със задача да пресекат доставките.

Прието е да се счита, че шиитите са настроени с една идея по-светски от сунитите. При шиитите е възможен дори пробният брак - или поне при шиитите в Западна Европа. Поради тази причина сунитите хич не уважават шиитите. Салафитите, да не говорим за ухабитите, изповядващи радикален и още по-радикален сунитски ислям, дори считат шиитите за не-мюсюлмани. Но и тук нещата са сложни и противоречиви, справка - шиитски, но стожер на исляма и ислямските порядки Иран.

Съединените щати са определено светска държава. Вашингтон обаче подкрепи сформираната с цел смазване йеменските шиитски бунтовници международна сунитска коалиция - поради простата причина, че САЩ продават оръжие на повечето от страните участници в нея. Саддам беше лош сунит, защото купуваше оръжие от Русия. Башар Асад пък е лош шиит - поради същата причина.

Нещата обаче малко се пообъркаха. Йеменските шиитски бунтовници хусити не претърпяха мълниеносен разгром, каквато бе идеята на Саудитска Арабия и коалиционните й партньори. Конфликтът ескалира и за да бъдат прекратени братоубийствените кръвопролития, САЩ внесоха леки корекции в политиката си, призовавайки враждуващите страни към преговори. И като капак - поискаха помощ от "лошия" Иран.