ЦЕННО ДАРЕНИЕ ПОЛУЧИ МУЗЕЯТ В КАВАРНА

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-23 @ 22:37 EEST

ЦЕННО ДАРЕНИЕ ПОЛУЧИ МУЗЕЯТ В КАВАРНА

2015-08-17 @ 17:10 EEST

Историческият музей в Каварна има вече в архива си още една изключителна ценна реликва - 4 полеви дневника на Георги Джингов - един от първите археолози, проучвали крепостта на нос Калиакра. За НДТ директорът на културния институт в морския град Дарина Мирчева съобщи, че дарението е направено със съдействието на проф. Евгений Сачев - преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии и в присъствието на кмета на Каварна Цонко Цонев, който даде висока оценка на експонатите и благодари за жеста.

\"Дарението е изключително за нашия музей, предвид, че крепостта е част от историята на региона ни. Всъщност Георги Джингов е част от първия екип археолози, започнали проучванията на Калиакра през 70-те години на миналия век. Четирите полеви дневника са ръкописни. В тях Джингов е описвал подробно ден по ден работата на обекта, както и какво е намерено. Безспорно попълват богатата ни колекция за този обект\" - сподели Мирчева. За любопитната история на дарението разказва проф. Сачев.

- Проф. Сачев, кой откри дневниците и как се стигна до даряването им на музея в Каварна?
- Аз съм преподавател в Софийския университет, Бургаския свободен университет, ръководител съм на магистърска програма „Инвестиционно застрахователен и аукционен бизнес с културно исторически ценности” във Висшето училище по застраховане и имам магистърска програма в Университета по библиотекознание и информационни технологии – защита на културното наследство в Република България По тази програма в Унибит една от студентките ми – Росица Тодорова Николова, попада на ценната находка. В конкретния случай моята студентка направи дарението на музея в Каварна, а аз просто й съдействах. Винаги съм учил студентите си как да оценяват артефактите. Тя работи в частна фирма за преработка на хартиени отпадъци. Един ден, нейни колеги я викат да погледне черно-бели снимки, изпаднали от куп с отпадъци. Тя като ги разглежда, разбира, че се касае за ценна историческа реликва. Така са открити, напълно случайно четири полеви дневника на археолога Георги Джингов и един скицник, заедно с направени по време на първите разкопки и археологически проучвания на Калиакра черно-бели снимки. Автентичността на намерено бе потвърдено от фотографа, направил снимките – Николай Абаджиев, който в периода 1970-1973 г. е работил като фотограф в музея. Находката е изключително ценна, защото това на практика са пет автентични теренни дневника. Това е документ без давност и той се съхранява за вечни времена. В дневниците е описвана полевата работа на екипа, а в скицника са направени зарисовки на разкритото по време на работа. Друг факт е също много любопитен – дневниците и скицника са с гриф „Научен архив” при Национален археологически музей при БАН. За това как са стигнали до вторични суровини доц. д-р Бони Петрунова, която е зам.-министър на кулутурата и присъства при предаването им на директора на музея в Каварна, изказа предположение, че са били изхвърлени след смъртта на Мария Йосифова. Тя, заедно с проф. Георги Джингов, проф. Любка Бобчева и Ана Балканска първи са започнали проучванията на крепостта на Калиакра. Знаело се, че преди смъртта си Йосифова е взела някои от архивните документи да работи в дома си, но явно те така и не са били върнати и се е смятало, че са безвъзвратно загубени.

- Каква е ценността на едни такива дневници?
- На практика те са безценни. Това са, както казах, първичните документи за един обект – в случая за крепостта на нос Калиакра. След години по тези документи могат да се правят възстановки на обекта. Те са важни и за изготвянето на проекти за кандидатстване по европейски програми, за да не се стига до вече познатата полемика за кича при възстановяването на исторически забележителности и превръщането им в туристически културни атракции. Наред с това едни такива документи съдържат безценна информация за продължаване на работата на даден обект.

- Едва ли това е единичен случай, на който сте се натъквал, проф. Сачев, в практиката си и като преподавател. Има ли начин да се избегне безвъзвратната загуба на културно-исторически ценности?
- Да, това не е единствения случай, но има начин в съвременния свят да не се стига до безвъзвратна загуба, както и до кражби от фондовете и архивите на музеите. Как може да се постигне това – чрез дигитализиране на паметниците и документите, представляващи културна и историческа ценност и памет на нацията ни. В разговор с директора на музея в Каварна, тя самата сподели, че след встъпването й в длъжност, при инвентаризация е установено, че има липси на около 2000 експоната, описани във фондовете на музея. Дигитализирането ще доведе до едно вечно съхраняване. Важно е да се знае, че в музейните фондове се съхраняват ценните открития. Не всичко, което археолозите откриват по време на работа на терен, влиза в музея, но пък всичко се описва в теренния дневник и се рисува в скицника. Има парчета керамика и други, които при приключване на работата на обекта се прибират в т. нар. музейни депа, които са известни на екипите, работили на даден обект.

- Бихте ли споделил друг такъв интересен случай за открита ценна находка?
- Това беше преди няколко години, отново на находката се натъква мой студент в магистърската програма, по която вече съм обучил над 700 души. С идването на 10 ноември 1989 г. изцяло украсата – символи и потрери в министерството на вътрешните работи е сменено, като тези от социалистическия период са прибрани в мазето на министерството. Студентът ми, служител в системата на сигурността, случайно подада на невероятно ценна литография - Успение на св. Йоан Рилски, зографисвана в Рилския манастир през 1766 г. На практика това е литография само 4 години по-млада от Писиевата „История славяноболгарска”. В мазето на министерството е прибран потрет от стаята на секретарката на министъра на Георги Димитров. На него Димитров е леко в профил и с лула. Стъклото обаче на портрета се чупи и решават да махнат снимката и счупеното стъкло, за да може да се ползва рамката. Така на гърба на снимката се натъкват на ценната литография.

- Като говорим за тези неща, не мога да не попитам доколко голям е незаконният трафик с исторически и културни ценности?
- В качеството ми на преподавател в областта на националната сигурност имам достъп до редуцирани доклади на Европол и Интерпол, според които в последните 10 години печалбата от незаконен трафик с културни и исторически ценности от и през България надвишава печалбата от дрога в страната ни.

- Как може да се противодейства на кражбата на ценности?
- България е държавата, която от основаването си до днес не е сменяла името си. В етнокултурно и етнодържавно отношение България е територията, на която са моделите на човешката цивилизация. Най-пазените тайни в света са именно материалите за етнокултурата, енторелигията и етнодържавността, защото те са определящи за националната идентичност. Затова всяка една развита страна, членки на НАТО, ЕС и други световни организации имат дългосрочна стратегия за опазване и развитие на националната си култура и история. България е единствената, която няма такава стратегия. За да съхраним изключителното ни богатство трябва да направим именно такава дълготрайна страгетия за устойчиво развитие и опазване на културно-историческото ни наследство. НДТ

Сходни връзки
Още от Интервюта

ЦЕННО ДАРЕНИЕ ПОЛУЧИ МУЗЕЯТ В КАВАРНА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats