Ново разкритие: Прахът на Жоро Илиев разделен на четири! (СНИМКА 18+)
2015-08-20 @ 19:20 EEST
10
години след убийството на Георги Илиев, шеф на страховитата групировка
ВИС-2, разстрелян на 25 август 2005 г., става ясно, че битката за праха
му е била повече от жестока. Както е известно, тялото му е кремирано по
настояване на вдовицата Мая. За останките му обаче се е водила истинска
битка, пише „Уикенд”.
Мая Илиева се притеснява, че един ден може да се появи незнайна
хубавица, която да претендира, че има рожба от съпруга й и така да сложи
ръка върху част от наследството му. Няма труп, няма начин да бъде
иззето ДНК, разсъждава жената в черно, подучена от верни адвокати. Мая
Илиева определено не желае да дели с когото и да било и ревниво пази
всеки цент от инвестициите на законния си съпруг. Друг е въпросът, че
пропуска да направи некролози на годишнините му...
Сестрата на Жоро Илиев Мариана и майка му Венка държат тялото да не се
изгаря, а да бъде погребано в Кюстендил, за да им е под ръка гробът, на
кой ли иска мнението им. Двете са потънали в скръб, което им пречи да се
борят до край за желанията си.
Вдовица и роднини се изправят на нож. Така се стига до странната
ситуация, при която семейство Илиеви прибира от траурната агенция четири
кутии. Едната е положена във вечния дом на Жоро Илиев в Централните
софийски гробища, втората е оставена в гробищния парк в Кюстендил – до
паметника на брат му Васил Илиев. Третата кутия с праха на Главния е
разпиляна над морето край Слънчев бряг – ако се вярва на мълвата,
церемонията по изсипването й била извършена лично от Мая.
Четвъртата кутия останала за сестра му Мариана. Предполага се, че е
занесена в семейната вила край Кюстендил. Именно там се събирали част от
борчетата, верни до последната минута на висаджията.
Тази година те също се канели да почетат паметта му със скромно парти в
Осоговския балкан, на което за Бог да прости щели да бъдат раздавани от
любимите му питиета и мезета. На помена поканили майката на братя Илиеви
– леля Венка, която скромно отказала.
Единствената й радост в момента била да се забавлява с внука си Георги.
Мислела, че той е прероденият й син Георги, защото физическата прилика
между двамата била невероятна. Хлапето също като вуйчо си от малко
проявявало интерес към спорта. За разлика от Жоро Илиев, наблягало на
футбола, а любимият му български състезател бил Димитър Бербатов.
Децата на Мая Илиева – Кристина и Андреа, не гостували на баба си в
кюстендил. Те предпочитали да ходят там, където ги пращала известната им
майка, разбира се, винаги били добре обгрижвани от няколко гувернантки и
мъже с яки бицепси.
Мая Илиева се била обградила със свой приятелски кръг и не се
интересувала от семейството на покойния си съпруг. Цветя носела на
мемориалната плоча в Централните софийски гробища, а когато не намирала
време, пращала шофьор.
Сестрата на Жоро Мариана и мама Венка ходели в гробищния парк в Кюстендил.
Вечните домове на борческите лидери денонощно се охраняват от платена
охрана, предимно пенсионери, доволни, че имат шанс да препечелят по
някой лев към пенсията си. В студ и пек възрастните мъже се навират в
дървена „гъба”, в каквато по времето на социализма се продаваха уличните
вестници и списания. Там разполагат с минителевизор и транзистор, който
да разнообразява дългото им ежедневие.
До платена охрана се стигна, след като крадци на няколко пъти се опитаха
да осквернят гробовете на Васил и Георги Илиеви. Говореше се, че Васил е
изпратен в отвъдното с всичките си златни накити и любими предмети. В
резултат на непрестанните слухове кюстендилските цигани разровиха
пръстта многократно. Изкъртени бяха и златните букви, с които бе
изписано името на Васил Илиев, годината на раждането и на смъртта му.
Наложи се семейството да реставрира паметника и да замени остатъците от златните букви. http://www.blitz.bg