След като Европейският съюз отряза квотите на България за
производство на тютюн, наричан по времето на соца „зеленото злато” –
основен и традиционен поминък за десетки хиляди семейства в Родопите и
Делиормана, нашенските производители изпаднаха в колапс. Покрай
световноизвестния сорт „Джебел басма”, котиран на международните пазари
дори без сертификат, не едно и две поколения не само оцеляха, но и
съградиха къщи на няколко ката, изучиха деца, внуци и правнуци.
В годините на т.нар. демокрация обаче изкупните цени започнаха
главоломно да падат – знак, че с тютюна е дотук. А сега накъде?! – все
едно да накараш един шлосер да хване писалката или писателя – шублера.
Българинът обаче е пословичен с ината си, благодарение на който се
измъква и от най-заплетените ситуации, особено когато ножът опре до
кокал.
Първопроходчик в едно ново, съвсем непознато начинание стана
известният бизнесмен от Кърджали Хасан Тахиров, който има шведски
паспорт. Репортер на „ШОУ” разговаря с него.
– Г-н Тахиров, как ви хрумна идеята за шафрана? Някои я наричат „аграрна утопия”…
– Тази „утопия” в момента е единствената спасителна операция за
тютюнопроизводителите. Твърдя, че българите могат да живеят със
стандарта на швейцарците. Достатъчно е да имат малко земя, около 3-4
декара, да обичат минзухарите и да работят поне един месец в годината,
за да си изкарват един много по-висок доход от този с тютюна и със
забранените марихуана и опиумен мак. От няколко години съм се запалил по
идеята България да се превърне в един от водещите световни
производители на шафран – това е една от най-скъпите хранителни
подправки в света.
– Каква е цената на шафрана на световния пазар?
– Един килограм струва от 10 000 до 20 000 щ.д. А дивият шафран расте
навсякъде у нас и през есента изпъстря поляните с виолетовия си цвят.
Култивираният минзухар цъфти по същото време, но освен красота носи и
високи доходи. Инвестицията за декар и половина е 6000 лв., а очакваният
доход – 15 000 лв. на година.
– А защо твърдите, че е по-добре да се отглеждат тези минзухари, отколкото тютюн?
– От четвърт век насам отглеждането на тютюн няма бъдеще у нас.
Много партии, особено преди избори, залъгваха нашенския селянин с какъв
ли не нов поминък, за да изплува на повърхността, но всичко се оказа
един голям кьорфишек. В Иран ми се отвориха очите за тоя нов поминък.
Там видях многолюдни селски семейства с по 6-7-8 деца, и то в райони,
където земята е бедна и неплодородна, като в моя роден край. Но пък
имаха доста висок жизнен стандарт, което ме изненада. Поинтересувах се
откъде човек с 5-6 декара земя може да има такива солидни доходи и
разбрах, че там хората масово се занимават с отглеждането на минзухари
за шафран. Вярно, държавата е създала монопол, но кредитира
производителите и изкупува продукцията им, като плащането става веднага,
на ръка.
Отглеждането на шафран е сериозен бизнес и в азиатската част на
Турция. И в Гърция има огромни масиви от шафранови минзухари. Голяма
част от селяните в района на гр. Козани, на запад от Солун, също
отглеждат растението и получават субсидии от ЕС. Шафранът се отглежда
още в Кипър, Испания, Франция. Така стигнах до извода да го разпространя
и в България. Внесох луковици от опитна станция в Турция с помощта на
нашия световен и олимпийски шампион по вдигане на тежести Наим
Сюлейманоглу. Даже регистрирах Национална асоциация на производителите
на шафран у нас. Установих контакти с една немска фармацевтична фирма,
която пожела да изкупува големи количества цветове от нашенския
минзухар, стига да има кой да ги произвежда. Свързах се и със
световноизвестна фирма за чай.
– Къде отглеждате шафран?
– Върху 30 дка край Елхово. Поръчах луковици от минзухара от Испания и
Холандия – платих около 3 бона за тях. Близо толкова ми струваше и
обработването на земята – тя е наша нива, която пустееше от години.
Смятам бързо да си възвърна инвестираните средства, а след това да
започна и да печеля. Не се притеснявам, че съм първият човек в област
Кърджали, решил да започне промишлен добив на шафран. Прецених, че тази
култура има бъдеще в България. Първо, защото климатичните условия у нас
са добри за отглеждането й. Второ – на световния пазар има огромно
търсене. В момента се покриват едва 30 на сто от нуждите й, а пазарът е
осигурен.
– Имате ли последователи у нас?
– Един испански предприемач вложи капитали в 100 дка в Добруджа и
разчита само на шафрана. Първи в Източните Родопи се хвана едно момче –
Али Сюлейман от с. Глухар, Кърджалийско. Завършил е Стопанската академия
в Свищов. Близо три години и половина работил в Англия и успял да
спастри добри пари за това време, но решава да се върне в България.
Смята, че и тук човек също има възможности да печели добре. Девизът му е
убийствено патриотичен: „По-добре да ядеш лук у дома, отколкото месо в
чужбина!” Запознахме се с това момче и то от раз реши да пробва с
шафрана.
Кой е Хасан Тахиров?
Хасан Тахиров е от Кърджали, но се чувства гражданин на света, понеже
има и шведски паспорт и работи като представител на големи шведски
фирми. Едно от най-големите му постижения като бизнесмен е продажбата
на… плаващ хотел в Турция. Преуспява благодарение на нестандартните си
идеи. Има много приятели, колеги и бизнес партньори в южната ни съседка и
в Иран. Живее в обсерваторията на връх Стръмни рид в Родопите.
Шафранът – панацеята на 21-и век?
Шафранът е есенното кокиче с нежен виолетов цвят и може да се срещне
навсякъде в последните дни преди зимата. Но тук става въпрос не за
дивото цвете, а за култивираното растение.
Наричат го „цветето на рая” и „подправката на боговете”, защото е
най-скъпата подправка в света. От 3000 години шафранът е използван по
паралели и меридиани заради уникалния си вкус при приготвянето на храни и
напитки, но и в козметиката, както и в производството на текстил. В
древността се е използвал като афродизиак, за лечение на рани,
стомашно-чревни заболявания, заболявания на дихателните пътища, дори и
при психични разстройства.
През Средновековието се е вярвало, че предпазва и лекува от чума. В
древна Индия и Кашмир пък е бил смятан за най-скъпия дар от боговете.
Японски изследователски институт неотдавна доказа, че екстракт от
растението, обработен по специална технология, е в състояние да пребори и
рака. Според някои е панацеята на ХХI век, но времето ще покаже.