КРАСИМИРА ОБРЕТЕНОВА: У НАС ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ СА СТОКА ЗА ПОМИНЪК НА АДМИНИСТРАЦИИ, ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ И НПО
2016-12-17 @ 20:43 EET
Красимира
Обретеновае председател на родителската организация на семейства с
деца с увреждания и техни приятели „Св. Мина” - Добрич. Спечелила е съдебно
дело срещу МТСП за административен тормоз и липса на безплатен достъп до
помощни средства за деца с церебрална парализа. Номинирана за наградите на
Българския хелзинкски комитет "Човек на годината" през 2015 г. за
принос към защита правата на хората с увреждания
-Г-жо
Обретенова, сред събитията, с които 2016 г. ще бъде запомнена, са и
националните протестите на родители на деца в неравностойно
положение, в чиято организация Вие имате ключова роля. Какво наложи тези
протести?
-„Ключова роля”, едва ли...Просто съм
„последователна”, така да се каже, в гражданската си дейност по темата, в
качеството ми на майка на вече 14-годишна дъщеря с множество увреждания и в
тази връзка потърпевша и свидетел на продължаващата безобразна и малоумна
„социална политика” в сектора увреждания.
-Имаше ли ефект от протестите?
-Да! Ефектът е, че огромна
част от родителите на деца с у вреждания, най-вече, а и хората с увреждания
осъзнават, че проблемите им не са от уврежданията, а от малоумната дейност на
един куп институции/ държавни и в местната власт/ и НПО.
-Какво е да си родител на дете с увреждания в България? Не мога да си
представя колко е трудно на един родители да е изправен пред дилемата дали да
остави детето си в институция или да реши да го отгледа, независимо от трудностите,
пред които е изправен в държава, като нашата…
-Най-циничното е, че
„държавата” стимулира изоставянето на деца с увреждания и това се доказва
най-вече с процеса „деинституционализация”.Според последни данни, за това до момента са похарчени над 100 милиона
лева, а, с малки изключения, услугите са все толкова негодни, колкото бяха и
преди „деинституционализацията”.....В тази връзка родителите най-накрая
осъзнахме, че децатас увреждания и не
само, са СТОКА за поминъкна
администрации, политически партии, неправителствени организации - от проекти,
услуги, които не се правят за децата, а за приходи на строителни фирми, влияние
върху безработицата в малки общини, назначаване в услугите на „наши” хора... Същевременно
семействата, които не си изоставят децата, затъват в обедняване,
административни битки.....
-Какви са добрите световни практики?
-За страните от ЕС базисна
роля в политиките за хора с увреждания има Конвенцията на ООН за правата на
хората с увреждания. Там с различни механизми се ИНВЕСТИРА в хората с
увреждания, в семействата. Имат система , в която сферата на уврежданията
работят държава,местна власт, НПО сектора..... А тук имаме социални помощи и
услуги без система за оценка на последствията от уврежданията. В скоби да
отбележа, че в сектора най-големия цинизъм са т. нар. „национално представени „
НПО на и за хора с увреждания. Неведнъж съм казвала, че това е нашата
номенклатура, аристокрацията ни. На държавна издръжка обслужват администрация и
политици, издържат се от проекти без мултиплицираща стойност за сектора,
обикалят по-добрия свят за наша сметка, но не правят нищо от по-добрия свят в
България.....
-Какво трябва да се направи, за да не бъдат унижавани хората с
увреждания у нас и техните близки?
-Ние го заявявамевече с четвърти протест в рамките на година и
половина. РЕФОРМА- нормативна, административна, с която хората с увреждания да
излязат от политиката за социално подпомагане като начин на интеграция.
Създаване на административна структура към МС, структура компетентна за ПОСЛЕДСТВИЯТА
от уврежданията, която да създава и координира дейността на изпълнителната
власт за хората с увреждания. Тази реформа е предвидена в План за реформи за
прилагане на конвенцията на МС, който план е част от стратегически план за
развитие на ЕС „Европа 2020”, а по него не е пипната и една буква като
изпълнение.
-Защо това не се случва у нас?
-Вече
го казах - хората с увреждания са СТОКА, лесен начин администрация, политици и
НПО да припечелват, да се изхранватот
сектора.По света децата с увреждания са в
масови училища или в интеграционни центрове, т.е в пряк достъп до
"нормалните" хора, а у нас са в изолатори, наречени "дневни
центрове"- кога ще се интегрират? Никога!АСП НИКОГА не може да
направи, каквото и да е за хората с увреждания, защото тя функционира, за да
ОГРАНИЧАВА достъпа на хората с увреждания до "помощи"- пише го в
правилника за прилагане на ЗСП. Навремето АХУ беше създадена за реална политика
за хората с увреждания, но, докато тя е на подчинение на Агенцията за социално
подпомагане, а не на Министерски съвет, е просто паразитна структура, харчеща
пари за издръжката си.
-Преди време имаше информация, че служители в
социалното министерство са получавали щедри бонуси над заплатата между 30 000
лева и 50 000 лева годишно заради участието си в управлението на иначе
неуспешни проекти… През последните години по оперативни програми бяха
разработени редица проекти, насочени именно към лица с увреждания. Имаше ли
ефект от тях?
-Никакъв! А ефектът е никакъв поради липса на
реформи. Не можеш да правиш проекти в система, в която ТЕЛК функционално работи
по начин от времето на социализма- отчита % негодност, а не с категории,
отчитащи потенциала на човека при определени медицински и терапевтични грижи.
Като си обявен за 100% негоден според ТЕЛК, какво интегриране и социализиране
може да се очаква от теб????
-Спечелила сте съдебно
дело срещу МТСП за административен тормоз и липса на безплатен достъп до
помощни средства за деца с церебрална парализа. За това бяхте и номинирана за
наградите на Българския хелзинкски комитет "Човек на годината" през
2015 г. за принос към защита правата на хората с увреждания. Спечеленото дело
промени ли нещо?
-Не, нищичко. Социалната администрация, а и не само,
е такъв октопод, че няма сила, която да го убие, освен огромен , непрестанен
граждански натиск. Но пък група майки вече сме в подготовка на иск в съда за
правата на човека в Страсбург, чрез Адвокатска кантора „Екимджиев” . Между
другото точно номинацията ми за Човек на годината, от абсолютно непознат човек,
дама , която не познавам ме е предложила, ме кара да продължавам да се боря с
този социален октопод.
-Алармирали сте за ситуацията и чужди
дипломати у нас?
-Да, представителството на ЕК в България. Освен
съчувствие, друго не получихме. Но и няма какво да очакваме, ние трябва да си
свършим работата сами, а не да чакаме неволята.
-Неотдавна призовахте
„не подкрепяйте Българската коледа, не ставайте съучастници
в бездействието на институциите, на които плащаме заплатите“. Защо?
-Защото в самото
начало „Българската коледа“ беше добра инициатива, която със своята представителност
трябваше да инициира реформи такива, че да не вършим работата на огромна армия
от чиновници, в безброй институции, които издържаме с данъците си. Сега вече
това е рекет и експлоатация на човешкото милосърдие и ако продължаваме да
наливаме пари в този рекетьорски формат, ставаме съучастници в тази
експлоатация и стимулираме бездействието на институциите.
-Имате ли надежда, че
през 2017 г. България може да стане по-добра Родина за децата с увреждания и
техните семейства?
-Не харесвам думата
надежда. Тя отразява състояние, в което човек очаква нещо от извън себе си. Аз
просто знам, че нищо няма да се промени....скоро, ако не изригнем хиляди и
хиляди родители.