На този ден, точно преди 160 години, в Ню Йорк излизат на
демонстрация стотици жени, работнички в шивашките и текстилните предприятия.
Искат по-добри условия на труд. И по-добро, по-справедливо заплащане за труда
си…
Полицията ги разпръсква със сила. Има и кръв… Мъжът все
още се чувства господар на планетата. А жената до него – робиня!
Менят се времената. Днес хиляди, милиони, милиарди жени
на тази планета ще изживеят този ден по своему. За едни ще е личен празник - ореол
от обич и любов… От усмивки, от цветя и подаръци… От сълзи на щастие, но и на
мъка... Жените обичат да плачат… За други денят отново ще е борба за
равнопоставеност и справедливост.
За едни ще е денят на мама. За други – на любимата жена.
За трети – на чаровната колежка… Безброй лица има този ден…
Избледняват времената, когато и български политици, сред
тях и жени, и майки, жигосваха Осми март. Но така и не можаха да дадат смислен
отговор защо организират гей паради, след като не могат да заменят с тях жената
– продължител на човешкия род. В един виц се дава отговор: - Опитите
продължават… Но все неуспешни…
Украшението на човечеството са жените. И децата, но и те
са родени от жени. А и няма нормален мъж, който да не е изпитвал, да не
изпитва, и да не изпита, докато го има този човешки род на земята, няма
нормален мъж, чието сърце да не трепне отлюбов, от нежност, от обич към най-чаровното божие създание… Към жената.
И една шега. Мъже, като че ли пак се задава матриархат.
Има жени президенти… Жени генерали и редници… Космонавти… Миньори, хирурзи,
компютърни специалисти… И шивачки… И чистачки по улиците… И боксьорки, и
каратистки… Жените са навсякъде. И дори раждат и отглеждат деца. И представете
си, сред тези деца има и момчета, нашите момчета, нашите синове, утрешните
мъже. Които нямат друг изход, освен да обичат, да любят, да ревнуват, да
целуват… И то кого? Своите любими дъщери, жени и маки…
Няма отърване от жените, приятели…
Смешно ми е как преди години купуваха по предприятия за
всяха жена тенджера, сервиз или кана за вода… Сега жените искат нов автомобил,
нова къща или поне екскурзия, може и до Санторини, но рядко, само по изключение
до дома на свекървата.
Истинската жена до вас най-иска обаче нежност, любов,
обич и уважение…
Такъв е животът!
Тогава да поднесем на жените до нас цвете! Да ги целунем
с обич! Да им направим живота по-красив, а труда по-приятен и по-лек… И
достоен! И да ги подкрепим във вечната им битка да бъдат… жени – красиви,
желани, обичани!
С надеждата да получим същото внимание – поне за Деня на
бащата.