По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 00:23 EEST

Златното съкровище от Над Сент Миклош в България през април

2017-04-05 @ 17:33 EEST

Златното съкровище от Над Сент Миклош – едно от най-големите и представителни ранносредновековни съкровища в Югоизточна Европа, ще гостува на Националния археологически музей в София, съобщиха от Министерството на културата.

Златното съкровище е открито през 1799 г. край банатския град Над Сент-Миклош в, Румъния. Братята Христо и Кирил Накови, които са преселници от България, намират случайно предметите от съкровището и го предават на император Йосиф Втори. В знак на благодарност монархът им дава благородническа титла на името на града - Надсентмиклош, и ги възнаграждава богато.

Златното съкровище е открито през 1799 г. край банатския град Над Сент-Миклош в, Румъния. Братята Христо и Кирил Накови, които са преселници от България, намират случайно предметите от съкровището и го предават на император Йосиф Втори. В знак на благодарност монархът им дава благородническа титла на името на града - Надсентмиклош, и ги възнаграждава богато.

В момента съкровището е изложено във Виенския музей за история на изкуството. Там е анотирано като прабългарско и се смята, че е от 9 век. Въпреки това учените спорят за произхода му - различни мнения твърдят, че то е аварско, тюркско или с печенежки произход.

Преди години пред в-к \\"Труд\\" група изтъкнати български историци, сред които и проф. Божидар Димитров, твърдяха, че то е принадлежало на хан Аспарух.

През 70-те години на миналия век, когато Людмила Живкова е министър на културата, австрийският канцлер Бруно Крайски подарява на българската държава копие на съкровището, което се държи в Националния исторически музей в София.

Изложбата се организира от НАИМ при БАН съвместно с Музея за история на изкуството във Виена и ще може да бъде посетена в периода от 6 април до 30 юни 2017 г.

Пълният комплект оригинални съдове ще бъдат изложени в зала „Трезор” на Националния археологически музей.

https://offnews.bg

Златно съкровище от Над Сент Миклош

Надсентмѝклошкото златно съкровище е открито през 1799 г. край град Над Сен Миклош (Голям Свети Никола) в Банат, сега Румъния.

Намерено е случайно от работник на двамата братя преселници от България Христо и Кирил Накови. По-късно подарено от тях на император Йосиф II, за което получават благородническа титла на името на града – Надсентмиклош. Точно копие на съкровището има в Националния исторически музей, София.

Съкровището е изложено във Виенския музея на история на изкуството, анотирано като прабългарско и отнесено към 9 век, но други изследователи предполагат аварски, тюркски или печенежки произход. Извън спорове e неговият еклектичен (разностилен) характер.

Свързва се с имената на боилите Глад и внукът му Охтум – управлявали северозападния отвъддунавски комитат на България (дн. Банат) и средновековната българска крепост Морисена, в близост до която е намерено.

Съкровището се състои от 23 съда с общо тегло около 10 килограма. Осем от тях са изработени от 22 каратово злато. Съд № 18 е от 21½ карата, а ритонът (№17) е от 12 карата.

Шест от съдовете представляват кани с яйцевидно тяло и сравнително дълга шия, разширяваща се при гърлото. Имали са дръжки, които са запазени изцяло при №1 и №6. Навярно са били предназначени за вино. Кани с подобна форма са срещани в изкуството на Римската империя, Китай, Сибир и южна Русия. Не са характерни за персийското (иранското) изкуство.[5] Някои керамични кани от некропола край Нови пазар са с форма много близка до тези от Над Сент Миклошката находка. По-особена е кана №7, която е с леко сплескана форма, срещана във византийското изкуство. Съд № 8 е фиала с елипсовидна форма и широка къса дръжка. Характерна е за античното изкуство. Съдове № 9, 10, 20 и 21 са тасове. Канчета № 11 и 12 са с форма, срещана в българските и аварски находки. Купите с животинска форма (№ 13, 14 и 18) водят произхода си от персийското изкуство. Византийски по произход са патерите обозначени с номера 15 и 16. Пречупената форма на ритона се среща само във варварските находки. Типът на канче № 19 е характерен за сасанидското изкуство. Формите на купите с номера 22 и 23 е срещан в различни култури в Европа и Азия.

Подобно на формата на експонатите, и украсата им произхожда от различни култури. Понякога в един и същ съд се съчетават мотиви и изображения с разнороден характер.

Богато украсени с такива мотиви са 2 от съдовете. На кана № 2, в 4 кръга, образувани от преплитащ се орнамент, са изобразени четири сцени. Първата представя тежко въоръжен конник, влачещ за косите пленник. С дясната си ръка той е преметнал през рамо копие с двурого знаме. Облечен е в ризница а на главата му има конусовиден шлем с 2 пера. Повечето български изследователи считат, че изображението представя български конник. Втората сцена изобразява ездач, възседнал същество с животинско тяло и човешка глава (антропоид). Той се е извърнал назад и стреля с лък по пантера. Никола Мавродинов вижда в тази сцена голямо сходство с митологичните мотиви по сандъка от Терачина, Италия, определян от него като произведение на старобългарското изкуство. Третата сцена изобразява грифон, който напада сърна. Последната представя орел, сграбчил гола женска фигура. Първообраз на изображението е мита за превърналия се в орел Зевс, отвличащ Ганимед. Същият сюжет е разработен на два пъти върху широките страни на кана № 7. В този случай фигурата е мъжка. В единия вариант, в дигнатите си нагоре ръце държи гирлянди с растителни орнаменти. Във втория, купа с вино, която поднася към човката на орела. Изображения на митични същества има и в шестте медальона, образувани от преплитащи се орнаменти в канче №19. Те са с глави на пантера, лъв, орел, бик и две на козел. Имат къси извити риби опашки. Подобни същества, както и грифони са изобразени и по други съдове. За украсата на някой от експонатите е приложена техниката на клетъчен емайл. Използваната стъклена паста е с червеникавокафяв цвят.

В украсата на съдовете се срещат орнаменти, присъщи на различни художествени култури: християнски кръстове (дъната на някои от тасовете), рунически знаци, определяни като тюркски или български (пак там), копиевидни мотиви присъщи на сасанидското изкуство (шията на кана №2), антични акантизувани палмети и розети, познати и от византийското изкуство.

Надписът на таса, известен под номер 21 е с гръцки букви, обграждащи кръст е на прабългарски: BOYHΛA.ZOAΠAN.TECH.ΔYΓΕTOIΓH.BOYTAOYΛ. ZΩAΠAN.TAΓPOΓH.HTZIΓH.TAICH : Според разчитането на Никола Мавродинов (въз основа на Томсен) той гласи: „Боил Зоапан направи този тас. Бутаул Зоапан го закачи (подари) за пиене“.
https://bg.wikipedia.org

Сходни връзки
Още от Забележителности

Златното съкровище от Над Сент Миклош в България през април | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats