Като начало да направим класификация на цветовете. Те биват:

Стимулиращи (топли). Към тях се отнася целият спектър за хроматичен тон от червено до жълто, и по яркост – в посока бяло (кармин, киновар и т.н.). Основното свойство на тези цветове е да предизвика възбуда. Те стимулират интереса на човека към околния свят, общуването и дейността.

Дезинтегриращи (студени). Към тях се отнася целият спектър от виолетово до синьо-зелено. Основно свойство – да предизвикат забавяне. Това са студени, успокояващи и свалящи възбудата тонове. Те внасят в поведението на човека преценка и рационалност.

Статични (уравновесяващи). Към тях се отнасят зеленият, синьо-зеленият, маслиненият и други цветове от средната част на спектъра както светли, така и тъмни оттенъци. Подпомагат спокойствието, стабилността и потапянето на човека в своя вътрешен свят.

Пастелни (меки). Тук се отнасят розово, зелено, сиво-синьо, лилаво и други цветове от горната част на спектъра (близо до бялото), които имат малка наситеност. Имат свойството да предизвикват усещане за мекота, нежност, слабост. Това са чисти, приглушени, меки тонове, създаващи усещането за сдържаност, скромност, нежност и ласка.

Потискащи (угнетяващи). Това са черният и други цветове от спектъра с повишена наситеност. Основното им свойство е да предизвикват усещане за угнетение и потискане. Произвеждат мрачно, тъмно, угнетяващо впечатление, предизвикват тъга и страх.

Както виждаме, цветовете и техните оттенъци са много, затова ще разгледаме психологическото значение само на основните от тях.

Черно. Асоциира се с всичко невидимо, недостъпно, неосъзнато, а също със загубата на разсъдък и загубата на обичайното усещане за Аз. Оттук и плашещият за повечето хора божествен характер на черното. Черното нерядко символизира и сексуалната енергия (малката черна рокля, която трябва да има всяка жена), хвърлящ предизвикателство на Егото.

Заедно с това символизира в някои случаи срамежливост и плашливост.

То е символ на пълна тишина, липса на възможности и обездвиженост.

Асоциира се със силата, а също обозначава магьосничество, бездуховност и ад.

Това е цветът на несъзнателното.

Нерядко символизира суицидни тенденции.

Може да се асоциира впрочем не само със смъртта, но и с живота, тъй като се асоциира и с Майката Земя, която е с черен цвят.

Символ на протест. Затова младите момичета и момчета често се обличат в черно – това е знак на протест срещу несправедливото отношение на околните. Често това се случва несъзнателно. Възрастните хора често избират черния цвят на дрехата като символ на душевен кризис, задънена улица, разочарование, отказ от личен живот и активна духовна дейност.

Черното като официална дреха за светски приеми е свързано повече с такива понятия на символично ниво, като строгост и слаба емоционалност. Черният цвят в дрехата на младоженеца е алегоричен знак на траур по загубата на свободния живот, предчувствие за идващите грижи и отговорности за създаването на семейство.

Ако любимият цвят е черният. Според различни автори това означава, че човек иска да отхвърли всичко, изразява протест срещу съществуващото положение, провъзгласява, че не всичко върви така, както трябва да бъде. Черното предизвиква не само протест, но и агресивност, краен субективизъм, чувство на обособеност и непокорство. Също може да свидетелства за преждевременно съзряваща сложна психика и за стрес, който преобръща живота на детето. Например смъртта или напускането на родител от семейството.

Колкото по-предпочитан е черният цвят, толкова по-силна е заплахата, драматичното състояние на детето. Когато в младостта заедно с черното се предпочита жълт и виолетов цвят, това може да означава ярка природа на драматичен актьор.

Ако черното е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден период от живота). Това означава повече или по-малко естествено желание да не се отказвате от каквото и да било и да запазите контрол над своите решения и действия.

Съчетание на черно и бяло. Това са две крайности – алфа и омега, начало и край. Ако белият цвят символизира границата между настоящето и миналото, вече известното, то черният е между настоящето и бъдещето, което не знаем.

Бяло. Както и черният цвят, е надарен с божествени свойства. С него се свързват представите за духовното, нематериалното, за другия свят, за безкрайното пространство и екстатичните, висши състояния на съзнанието. Това е синтез на всички цветове, затова той се явява „идеален“ цвят, цвят на „мечтите“.

В него е заложен многозначен смисъл, тъй като той едновременно предава и сиянието на светлината, и студа на леда. Но в психологическо отношение това е слабо информативен цвят, тъй като го предпочитат хора с най-различни, често противоречиви черти на характера.

Белият цвят обозначава детето във всеки човек – чистотата на неговите помисли и постъпки. Асоциира се с девственост и духовност. В същото време бялото е цветът на небитието. Но често се асоциира като светлина, включително светлината на творението.

Цвят на началото, забравянето на миналото, на новия живот, указател на пътя. Предпочита се само в условия на изключителни жизнени ситуации.

При подрастващите – в периода на настъпване на полова зрялост (при пълна неосведоменост в тази област), продължително пребиваване в болница (често едновременно се предпочита черният цвят), промяна на местожителството, пълна смяна на начина на живот.

Белият цвят на сватбената рокля символизира прехода на момичето към ново качество – жена. Той означава едновременно чистота и целомъдреност на новобрачната и край на нейната зависимост от родителите, начало на ново семейство и смърт на девствеността.

Друга страна на бялото е яснота, безстрастие и рационалност, мъдрост, доброта и святост.

Тъй като бялото се възприема и като липса на цвят, изборът на бяло (в рисунка, дреха и т.н.), може да сочи за наличието на потиснати емоции. След като авторът е използвал всички други цветове, използването на бяло е знак за завършващ живот.

Неоцветените части (в рисунка) могат да сочат готовност за психологическа трансформация.

Червено. Този цвят (активен, сексуален, властен и волеви) се явява символ на мъжкия хроматизъм. От гледна точка на психологията може да означава жизненоважен въпрос, „горещ“ проблем, емоционално напрежение или опасност. Насочва вниманието на човека на външния свят, предизвиква възбуда, вълнение, безпокойство, повишава нивото на тревога. Символизира само физическа сила, той е лишен от духовност.

Заедно с увеличаването на силата на мускулите увеличава и скоростта на движения чак до суетност. Стимулацията на дейността, която той предизвиква, носи принудителен, насилствен характер. В началото на работа този цвят рязко повишава работоспособността, но след това доста бързо предизвиква умора и работоспособността спада.

Означава сила на волята. Олицетворява интереса към околния свят, агресивност, независимост, стремеж към постоянно движение, стремеж към съревнование. Служи като символ на власт, сила, неслучайно царе и императори са носили именно дрехи с червени оттенъци.

Червената дреха обикновено е и несъзнателен стремеж да се предизвика у околните възбуда, и знак на определена готовност на нейния притежател да преживее възбуда (обикновено сексуална).

Ако този цвят присъства в излишък (в дреха, в интериор, в рисунки и т.н.), това може да сочи гняв и потребност на някого да се отмъсти.

Ако любимият цвят е червен. Може да означава желание да придобиете богат опит и пълнокръвно усещане за живота от собствената ви активност, в каквото и да се изразява тя – самореализация, лидерство, сексуално удовлетворение. Характерен е за откритите и активни деца, живите, подвижните, възбудимите, непослушните. Високата работоспособност на хората, предпочитащи червения цвят, се определя от стремежа да постигнат успех, да получат резултат, заслужаващ похвала. Оттук и напоритостта и егоизмът. Интересите на днешния ден за тях са над всичко.

Ако червеното е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден период от живота). Може да означава физическо и нервно изтощение, прескачане в работата на сърцето, импотентност, фригидност, сурово потискане или упадък на половото желание. Хората, които се дразнят от червения цвят, обикновено имат комплекс за непълноценност, при тях има страх от кавги, склонност към уединение, стремеж към стабилност в отношенията.

Синьо. Смята се не само за духовен, дълбок, божествен, но и неспокоен, неясен и прикрит, в зависимост от оттенъка. Асоциира се с безкрайната далечина или дълбочина. Обозначава истина, сигурност, хармония, спокойствие и надежда. Развива рационалност . Висшите понятия, символизиращи синия цвят, са вечността и безкрайността, тоест без граници във времето и пространството. Неслучайно синьото се смята за цвят на Божествената мъдрост и Вселената.

Психофизиологичните свойства на синьото са успокоение и удовлетворение. Този цвят е способен да намали честотата на дишане, да отслаби пулса, да удължи вдишването и да отпусне тялото. Намалява болката и сваля мускулното напрежение.

В западната култура символизира женски качества – състрадание, вярност, преданост и любов.

Цвят на самоанализа, самовглъбяването. Притежава хипнотично, завладяващо действие. Означава дълбочина на чувствата, олицетворява съсредоточено внимание към своите дела, пасивност. Участие, чувственост, възприемчивост, стремеж да се постигне цялостност.

Асоциира се със сладкия вкус. Съдържанието му е нежност, негов сетивен орган е кожата. Затова според швейцарския психолог и автор на знаменития цветови тест на Макс Люшер появата на екземи и пъпки е свързано с тези отношения, в които трябва да присъства нежност, любов, чувство на близост, като например между влюбени, съпрузи, членове на семейството.

Също е свързан с потребност от спокойствие поради силно емоционално претоварване. Децата, рисуващи много син цвят, имат понижена способност към усвояване на учебния материал. Обикновено това се съпровожда с отхвърляне на червеното (умора, обща физическа слабост), синьо-зеленото (нервно изтощение), жълтото (разочарование, съпровождано с психическо изтощение).

Ако любимият цвят е синьо. Това свидетелства за потребност от емоционално спокойствие, безметежно състояние на духа, хармония и удовлетвореност или потребност от почивка, разтоварване и лечение. Такъв човек се стреми към строг ред, към липса на тревоги и безпокойство. Отношенията с хората носят спокоен характер, освободен от конкуренция. Синьото предполага спокойствие на духа, такива маниери и желания, че животът да се строи върху здрави морално-естетични принципи.

Такъв човек иска сам да се доверява и да му се доверяват. Говори също за скромност и меланхолия, спокойно настроение, стремеж към сътрудничество и взаимно разбирателство. Тези хора са добри и изпълнителни подчинени.

Ако синият е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден период от живота). Потребността от безметежно състояние на духа или взаимно доверие остава неудовлетворена и това се явява източник на безпокойство, което нараства толкова повече, колкото по-малко син цвят се използва, например в рисунките.

Съществуващите емоционални отношения със съпруга (съпругата), с приятелите, родителите или колегите се отхвърлят, защото не съответстват на високите изисквания на човека и му се струват или уморителни, или обременяващи. Те го разочароват, той иска да ги прекъсне. Това може да доведе дотам човек да остави семейството си, да си тръгне от вкъщи или да смени работата си. Ако той осъзнава своята отговорност пред семейство или работа в такава степен, че не може да скъса с тях, така или иначе ще се стреми да избяга от неприятните отговорности.

В неприемането на синьото се проявява и това, че човек иска да направи впечатление на всемогъщ и всесилен. Но всъщност той е образец на несигурност и затвореност.

Жълто. Асоциира се преди всичко със Слънцето, с неговата светлина, топлина и хранителна жизнена енергия. Състоянията, предизвиквани от жълтото, са радост, яснота, оптимизъм и веселие. Цвят на откритост, енергия, целеустременост и живост, цвят на желанията. Затова чувствата, с които се асоциира, са стремеж към независимост, нови запознанства, общуване.

Означава: самопроизволност, непосредственост. Олицетворява интерес към околния свят, активност, прожектьорство, експанзивност, любознателност. Неговите психологически прояви са непостоянство, оптимизъм, оригиналност на характера, весела природа.

Важен индикатор на развитието на съзнанието, а също на формирането на самосъзнание и чувство на собствена идентичност. Жълтото представя героичните аспекти на съзнанието и е свързано с индивидуалната мисия. Често се свързва с активните, мъжки прояви на психиката.

Лекотата и живостта на жълтия цвят имат и обратна страна – този цвят създава усещане за достъпност, лекомисленост, повърхностност и изменчивост. Затова във всички времена той се е смятал за цвят на изневярата.

Повишава апетита и перисталтиката, премахва спазмите (макар че действа малко по-слабо от оранжевото).

Жълтата дреха, както и червената, предизвиква интерес към нейния притежател, но не сексуален, а чисто духовен. Затова жената в червена рокля предизвиква сексуално желание, а в жълто – интерес към личността.

Ако любимият цвят е жълто. Демонстрира стремежа към освобождение и надежда за голямо щастие, а също предполага конфликт, ликвидирането на който е желано. Надеждата за щастие може да се проявява в безброй форми, като се започне от полово приключение и се завърши с философия, обещаваща просветление и усъвършенстване.

Означава общителност, смелост, любопитство, лесна приспособимост, получаване на удоволствие от възможността да се харесваш и привличаш хората към себе си. При лицата, предпочитащи жълтия цвят, изборът на професия е по-ориентиран върху самия процес на дейност, носещ удовлетворение, отколкото върху постиганите резултати.

Среща се при хора, чиято професия така или иначе е свързана с широки контакти, различни сфери на общуване. Явно предпочитание се отдава на тези видове работа, където има по-малко формалност и повече простор за свободен избор на действия. Това са хора с преобладаващо художествено мислене и образно възприятие. Това са хора разкрепостени, оригинални, инакомислещи, а затова са опасни за тези, които поставят начело реда, неограничената власт и при които основен морален принцип е да не се открояваш и да не умуваш.

„Жълтите“ предпочитат интересната разнообразна работа, винаги в нещо вярват, на нещо се надяват, живеят в бъдещето. От друга страна, такива хора, бидейки фантазьори, могат в своите фантазии да се откъснат от земята и да стигнат прекалено далече – чак до „жълтия дом“.

„Жълтото“ дете е мечтател фантазьор, мистификатор, шут, не от този свят, неприспособено, неразумно, непрактично. То обича да играе самичко, обича абстрактните играчки, като ги оживява със силата на своето въображение.

Ако жълтото е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден момент от живота). Предполага объркване на душата, предизвикано от разочарование и разбиране, че надеждите няма да бъдат реализирани. Това объркване може да приеме формата на раздразнителност, разочарование, недоверие или подозрителност към другите и техните намерения. Колкото повече е разочарованието, толкова по-малко е жълтият цвят – най-често в рисунките.

Означава опит да защитиш себе си от самота и още разочарование. Когато този цвят е неприятен, то става дума за човек съсредоточен, песимистично настроен, с който трудно може да се завърже запознанство.

Зелено. То е смес от жълто и синьо. Зеленото освежава, успокоява, зарежда с енергия, макар и да досажда. Асоциира се с живата природа, флората. Цветът на надеждата и открития път, но в психологическия портрет носи малко по-различно значение.

Означава както мъжко, така и женско начало. Говори за развита система на удовлетворение на първичните потребности, волята и способността към самоутвърждение. Това е цветът на „хуманизацията“ на съзнанието.

Зеленото съдържа известно количество синьо и изразява състояние на „еластично напрежение“, а психологически – воля за действие, упоритост и настойчивост. Затова зеленият цвят е въплъщение на твърдост, постоянство и преди всичко съпротива на промените. Това е свидетелство за постоянна гледна точка и постоянно внимание към собствената персона. „Аз“ придобива висока ценност във всички прояви на самоутвърждение и притежание на отговорност. Последното се разглежда като начин да си осигуриш безопасност и самоуважение.

Означава гъвкавост на ума, което позволява на човека да проявява упоритост въпреки съпротивата и трудностите, за това че само с упоритост може да се изпълни някоя задача и да се подобри самооценката.

Олицетворява съсредоточено внимание към своите дела, пасивност, умение да се защитаваш, упоритост, независимост, оригиналност на съжденията. Психологическите му прояви са упоритост, самоувереност, упоритост, самоуважение. Характеризира консервативна, страхуваща се от промени, които се асоциират със загуби, личност. Символично съответства на величествената секвоя с дълбоки корени, горда и неизменна, извисяваща се над малките дървета, суров и авторитарен характер, натегнати тетива на лък.

Символизира напрежение – язовирна стена, сдържаща съблазните от външни дразнители, които противостоят на човека. Това засилва чувството на гордост, съзнанието за превъзходство над другите, своята сила, способността да се контролират събитията, да се управляват и да се насочват.

Създаването на такава „дига“ се изразява в това, че човек се стреми да установи контрол над своя живот в много сфери и на различни нива. Това води до стриктна точност в отношенията с факти и се изразява в добра памет, яснота на самоизразяването, способност към критичен анализ и логична последователност. Понякога това може да доведе до отхвърлен от живота абстрактен формализъм в мисленето. Предпочитащите зеления цвят хора се съпротивляват на промените и не са склонни към фантазии.

В много отношения действа противоположно на червения цвят – повишава съдържанието на калциеви йони и снижава съдържанието на ацетилхолин в кръвта, нормализира артериалното и вътреочното налягане, намалява честотата на пулса и дишането. В психологически план повишава остротата на зрението и благоприятства концентрацията на вниманието. Повишава тонуса и успокоява, създава усещането за почивка, оказва слабо болкоуспокоително и хипнотизиращо действие. Работоспособността се повишава слабо, но задълго.

Ако любимият цвят е зелено. Желание да направите силно впечатление. Това е цветът на хората спокойни, самодостатъчни и доволни от себе си, но често ограничени поради това. Повече от всичко човекът, избиращ зеления цвят, иска мнението му да възтържествува, да го признаят като представител на основополагащи и неоспорими принципи. Затова поставя себе си на пиедестал и проявява склонност към морализаторство и четене на лекции.

Любителите на зеления цвят са придирчиви в запознанствата и не се разбират много добре с колегите си поради собствената си несговорчивост, липса на гъвкавост, критичност, праволинейност.

Ако зеленото е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден период от живота). Иска същото, както и „зеления“ човек, но той е отслабен в борбата срещу препятствията, с които се сблъсква. Той чувства, че неговият статус страда от недостиг на признание. А тъй като не може да преодолее своите желания, те се явяват източник на напрежение и разстройство.

Последните могат да се изразят в осезаема физическа форма (например болки в гърдите и сърцето), в материални трудности или в неговото подчинено положение. Човек се стреми да преодолее всички тези трудности, упоритостта и самоувереността се явяват определящи в неговите постъпки.

Оранжево. Съчетава екстравертността и импулсивността на червения цвят с интуитивността на жълтото. Ако човек избере оранжевия цвят, това говори за неговата социалност и склонност към лесно, но малко повърхностно установяване на контакти с околните.

Създава впечатление на топлина и удовлетвореност, тъй като този цвят се явява оттенък на огъня, който е характерен за залязващото Слънце.

В някои случаи отразява ситуация с неясен изход, борба не на живот, а на смърт. Може също да сочи и на секваща енергия или на благополучно разрешаване на застрашаваща ситуация.

Според Макс Люшер този цвят означава физиологично състояние на активен разход на енергия. Ускорява пулса, покачва кръвното и увеличава честотата на дишане.

Може да изразява амбиции, гордост, воля, настоятелност и вяра в собствените сили. В същото време може да означава волунтаризъм, враждебно отношение към авторитетите и недостиг на самодисциплина.

Прекаленото използване на оранжево (в дрехата, интериора, рисунките и т.н.) може да свидетелства за нервозност и несвъртане на едно място.

Ако любимият цвят е оранжев. Характерен е за хората, притежаващи интуиция, и страстните мечтатели. Впрочем в хералдиката оранжевото означава лицемерие и притворство.

Децата, предпочитащи този цвят, са лесно възбудими, но тяхната възбуда не намира изход. Излишъкът на оранжево е опасен – то дразни, опустошава, натрапчиво и неприятно е.

Ако оранжевото е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден етап от живота). Отхвърлянето на този цвят е характерно за пълните и фригидни жени, които вероятно не харесват нито сексуално-дразнещото му действие, нито стимулирането на апетита, което той предизвиква.

Розово. Може да символизира помиряването на противоположните начала на червеното и бялото. В работата на алхимиците червеното е символ на мъжкия, активен принцип на битието, а бялото – на женския, пасивен.

Цвят на духовна любов и радост, единение със света, затова той е предпочитан от всички, за които сексът няма голямо значение.

Явява се женски, девичи цвят, цвят на „вътрешното дете“.

Психологическите черти на „розовия“ човек са нежност, незрялост, слабост, самота, сантименталност, срамежливост.

Лилаво. Този цвят сякаш се старае да обедини импулсивната победоносност на червеното и меката отстъпчивост на синьото, изразявайки идеята за „отъждествяване“. Такова отъждествяване е един вид мистично единение, водещо към пълно сливане между обекта и субекта (например между мъж и жена).

При такова сливане всички желания и мечти трябва непременно да се сбъднат. Затова човек, отдаващ предпочитание на лилавия цвят, търси „вълшебни отношения“. Той не само иска да подобри имиджа си, но и желае да очарова и възхищава другите. Смята се, че жената с лилава дреха иска и да влияе на околните, и се поддава на тяхното влияние.

Свидетелства за инфантилизъм, потребност от бягство от психическата автономност, изместване на интересите в областта на дълбоките междуличностни отношения.

Асоциира се също с мистика, магия и царственост. Не е асексуален, но сексът в него се потиска, затова често го предпочитат хора, за които половата принадлежност не е важна.

В страните от Европа и Америка, където царят логиката и рационализмът (и затова за любим се смята синият цвят), лилавото се смята за непрестижно. В страните от Азия и Африка, които са по-склонни към емоционалност и мистика, уважението към този цвят е значително по-голямо.

Физиологически по-силен от всеки друг цвят – забавя дишането и увеличава продължителността на издишването. Забавя и отслабва пулса, значително намалява физическата работоспособност, увеличава издръжливостта на сърцето и съдовете.

Психологически потиска рационалното мислене, пробуждайки вместо това интуицията. Увеличава работоспособността, подобрява съня, стимулира потребност от духовно развитие.

Ако любимият цвят е лилаво. Най-често този цвят се предпочита от децата и тийнейджърите с емоционална незрялост, с недиференцирана полова роля и социална идентичност. Говори за богата фантазия на човека, творчески, нешаблонен подход към решаването на задачи, своеобразие на интересите, изказванията и постъпките.

Затова, с изключение на децата и тийнейджърите, изборът на лилаво в качеството на предпочитано означава оригиналност, нестандартност на мисленето и своеобразие на интересите. Такива хора са чувствителни, лесно се хипнотизират. Те са възбудими, стремят се да направят впечатление и са способни да се видят отстрани. В същото време са много раними и повече от другите се нуждаят от подкрепа и поощрение.

Прекомерното прилагане на лилаво (където и да било) може да свидетелства за силно угнетение, чак до депресия.

Виолетово. Асоциира се с добродетел и изобретателност. В същото време са му присъщи предпазливост и недоверчивост. Присъствието му в рисунките може да говори за вероятни мистични преживявания на човека, близки до духовно обновление.

Използването на виолетово обаче може да сочи и дисоциация на психическите и виталните функции.

Голямо количество виолетово (в дрехата, интериора, рисунките) може да говори за прекалена склонност към фантазии, бягство от реалността. В някои случаи прекаленото използване на виолетово може да сочи дихателна недостатъчност или състояние на асфиксия, преживяна например по време на раждането.

Кафяво. В зависимост от пропорциите на смесване на жълто, червено, черно и синьо, този цвят може да изразява отвращение или психическа регресия.

Кафявото може също да бъде богатият земен цвят на мекотата и защитата. Кафявото отразява потребността от емоционална сигурност, което може да се наблюдава при нарастване на физическия дискомфорт. Това води до желание за утвърждаване – в общност на единомишленици, безопасно общество или семейна среда.

В кафявия цвят оранжевото се приглушава от черно, дискомфортът на първото отива навътре, не се съзнава, не се проявява в компенсаторна потребност.

Съществуват много причини за „кафявия“ дискомфорт (за децата): слабо здраве, семейни неуредици, принадлежност към асоциална група, участие заедно с възрастните в драматични събития – евакуация, бягство, емиграция, а също умствена непълноценност.

Тогава приземеният, уютен и дори приятен в малки дози зимно време кафяв цвят при децата става начин да се създаде собствен затворен, малък и сигурен свят, който става източник на скромни желания – да се хапне вкусно, да се поспи в меко легло, да се изпитат ласкави обятия.

Асоциира се също с есента и може да отразява завършване на цикъл на развитие и наличие на предпоставки за началото на нов цикъл. Концентрация върху телесните усещания, рутина, заземеност и всекидневност.

Освен всичко се асоциира с гроба и смъртта, а също със стремежа да се подчиниш на волята на някаква група и с отказа от индивидуалност. Понякога сочи наличието на мазохистични тенденции. От друга страна, може да бъде признак на голям потенциал, асоциира се например с готовата за засяване почва.

Ако любимият цвят е кафяв. Символизира повишена потребност от физическо благополучие и чувствено удовлетворение, избавяне от каквито и да било проблеми, предизвикващи чувство за физическо неудобство. Тези проблеми може да са свързани с реална заплаха за живота или физическо заболяване.

Говори за силно желание да се освободиш от ситуациите, предизвикващи дискомфорт, от опасност или от соматично заболяване, конфликти или проблем, с който човек не може да се справи.

Отразява проблем на тревожност с виталната (соматична) окраска, преживяване на чувство на несигурност и принизеност.

Ако кафявото е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден етап от живота). Това говори, че потребността от сигурност и комфорт се отхвърля. Стремежът към физически комфорт се разглежда като слабост, която следва да се преодолее. Според Макс Люшер човек, отхвърлящ кафявия цвят, смята, че е създаден от здрав материал и желае да излезе пред света като непреклонен индивидуалист.

Той решително отхвърля „стадното чувство“, влечението към взаимозависимост, изразени от кафявия цвят. Но такова потискане на способността да се наслаждаваш на физическите усещания може лесно да доведе до емоционален дефицит, което се проявява в безпокойство и изисква някакви форми на компенсация, включително принуждаване на себе си към полова активност, търсене на различни видове физически усещания.

Отхвърлянето на кафявото може също да сочи самолюбие и егоизъм, прикритост на човека, който трудно може да бъде откровен.

Сиво. Този цвят се явява резултат от смесването на бяло и черно. В зависимост от пропорциите може да изразява приемане, сдържане, комфорт, безразличие, покой, укрепление, мълчаливост, скромност и формализъм.

Говори за липса или потискане на емоции, което например е характерно за депресиите. Това е неутрален цвят – той се намира в самия център на цветовата сфера, затова „избягва“ крайностите и емоциите.

Не привлича внимание към себе си, не предизвиква никакви реакции – не възбужда и не успокоява, а създава усещане за стабилност с това, че изолира човека от околния свят и го подбужда към скромност, сдържаност, прикритост. Затова се смята, че сиви дрехи носят хора, които са прикрити по характер, стараещи се да не привличат излишно внимание.

Това обаче не е точно така. Понякога стремежът към сивия цвят е свързан с повишена възбуда или ниво на тревога и в тези случаи човек се защитава от преумора, като намалява енергийните разходи.

Главните свойства на сивото се базират на основните усещания, които предизвиква то – стабилност и студенина. Сивото не съдържа нито минало, нито бъдеще, той е изолиран и от едното, и от другото, затова символизира настоящето.

Сивото е като неокупирана територия, ничия земя, граница, позволяваща да се различат контрастните части.

При хората, прекалено чувствителни към този цвят, е намалено чувството за съпреживяване, сякаш ги крие в защитна обвивка и така намалява риска от нервен срив. В светлосива дреха човек се представя като по-открит. Според някои автори сивата дреха помага на студентите на изпити да маскират своето незнание и да изглеждат по-умни.

Сивото задрасква индивидуалността, а сивата дреха подчертава обикновеността на нейния носител, правейки го незабележим сред другите. Именно затова е измислена „мишата“ униформа – за да прави хората еднакви и лишени от индивидуалност.

Обилието в рисунките на сив цвят може да сочи загуба на способност да се получава удовлетворение от храна и полова близост. Той също може да бъде индикатор на „емоционална слепота“ и неспособност да се види перспектива в живота.

Ако любимият (предпочитаният) цвят е сиво. Този, който предпочита сивия цвят, иска да се изолира от останалия свят, желае да го оставят на мира и да не го намесват в нищо. Затова такъв човек прави всичко механично, без да засяга емоции. Дори когато е необходимо да се потопи изцяло в някое дело, човекът, отдаващ предпочитание на сивото, контролира действията си и сякаш се наблюдава отстрани, без да позволява на нищо да го завладее изцяло.

Сивото е любим цвят на преценяващите и недоверчиви, раними природи, които дълго мислят, преди да вземат решение. Този неутрален цвят се избира от хора с повишен емоционален контрол, тези, които предпочитат да останат в сянка и да не влизат в голямо количество контакти.

Децата, които харесват сив цвят, са изключително резки, но именно такива доста често са особено тихите, плахи и затворени деца. „Сивата“ ситуация възниква, когато си се изолирал или са те изолирали от другите в новия клас, новото училище, при бойкот, по време на изпит. Неразбирането на това харесва ли ти, или не ти харесва сивият цвят, е първият признак на умора.

Ако сивото е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден период от живота). Такъв човек буквално се стреми да се докосне към всичко, той отхвърля отчуждението и смята, че има право да взема участие във всичко, което се случва около него. В резултат околните започват да се отнасят към него като към излишно любопитен, натрапчив и врящ си носа където не трябва.

Неутралността на сивия цвят навежда в него скука, той отхвърля неговия безжизнен покой. Такъв човек предпочита други цветове, в които е заложено „нещо повече“. Човек, отхвърлящ сивия цвят, се обръща към всичко с готовност да се „запали“ и не иска да пропусне нищо.

Стреми се да използва всяка възможност за постигане на целите си и не се успокоява, докато не получи своето.

http://megavselena.bg