РОДНАТА КЪЩА НА АДРИАНА БУДЕВСКА В ДОБРИЧ ЩЕ БЪДЕ РЕСТАВРИРАНА ЗА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА САРА БЕРНАР
2017-12-12 @ 10:07 EET
Родната къща на Адриана Будевска, която е сред създателите на българския
професионален театър, ще бъде реставрирана за 140-годишнината от рождението на
голямата актриса, съобщават от Регионалния исторически музей. Бележитата дата
ще събере театрали в Добрич на 13 декември 2018 година. Будевска е живяла в
бащиния си дом на улица \"Васил Левски\" в Добрич до 1893 година.
Къщата е обявена за паметник на културата,
съобщава кореспондентът на БТА в Добрич Юлия Христова.
С финансовата подкрепа на Министерството на културата, което осигурява 64 000
лева, вече са предприети процедури за укрепване и реконструкция на сградата.
Предстои общината да издаде строително разрешение, информира главният уредник в
музея д-р Кремена Митева. Архитектурният проект е подготвен по архивни снимки
на къщата. В задния двор на дома, където бъдещата актриса е представяла пред
съседските деца \"Спящата красавица\", ще има творческо пространство и
за млади таланти. Ученици ще учат в музея сценична реч, ще подготвят декори,
театрални костюми, ще режисират сюжети каза Кремена Митева.
След реставрацията в края на следващата година в къщата ще бъде върната и
музейната експозиция, която от години е евакуирана. Регионалният исторически
музей съхранява повече от 700 експоната, свързани с творческото дело и
житейския път на Будевска. В колекцията са нейни ръкописни тетрадки с бележки,
които си е водила като ученичка в Императорското театрално училище в Москва,
семейната библия с част от родословното дърво на фамилията и изсушена между
страниците четирилистна детелина, документални снимки от спектакли на сцената
на Народния театър. Запазен е и корабният билет от пътуването на Адриана Будевска
през 20-те години на миналия век до Аржентина, където емигрира синът й Вили
Ганчев.
БЪЛГАРСКАТА САРА БЕРНАР
Годината е
1921. Цяла София жужи заради премиерета на „Далила” от Владимир Мусаков в
Народния театър. Само дето клюкарите обсъждат не пиесата и дори не
великолепното изпълнение на Адриана Будевска, а нейния силно разголен костюм.
Примадоната на бъгарския театър е първата в историята, която дръзва да се
съблече на сцената. Разбира се, голотата е елегантно загатната.
Будевска
зашеметява като Далила в прозрачен костюм, обсипан с бели и черни перли и
аквамарини. Бижутата й са повече от царствени, но всички погледи и театрални
бинокли са вперени в тоалета от две части. Раменете на Адриана са едва покрити
с криле от продълговати перли, а по бюстието театралната шивалня е работила
дълги месеци. Гърдите са скрити зад прозрачна коприна, обшита със скъпоценни
камъни. Пъпът е покрит само от перли, а от талията надолу се спуска ефирна
тъкан. Костюмът е предизвикателство към въображението.
След
премиерата публиката е във възторг. Аплодисментите не стихват 15 минути,
сцената е обсипана с цветя. Авторът на пиесата Мусаков пише, че зрителите са
очаровани и от външността на известната актриса. Будевска изглежда като
20-годишна девойка, а всъщност е на 43 и е родила три деца.
Дълбоко
пазената тайна е, че тя игре Далила в тежко психическо състояние. След загубата
на мъжа си - актьора Христо Ганчев, Будевска е в дългогодишна депресия. През
1912 г. той е мобилизиран и заминава на фронта в Балканската война Умира от тиф
във Фенер, Източна Тракия. Потресаващ е факта, че докато в София се
разпространява трагичната новина за смъртта му, Адриана получава първото писмо
до нея от фронта и щастлива търчи при приятелката си Мара Белчева да й го
прочете. Поетесата е ужасена, че трябва тя да съобщи на Будевска за кончината
на мъжа й.
В съпруга си
Христо Ганчев, който е любовта на живота й, звездата на Народния театър се
влюбва веднага след завръщането си от Русия през 1899 г. В Москва тя учи
актьорско майсторство със стипендия от Министерството на просвещението. Лично
Иван Вазов и проф. Иван Шишманов оценяват искрящата дарба на 17-годишната по
онова време Адриана. Актьорът Иван Попов запознава Будевска и Ганчев. Двамата
имат много общо - Христо също се е изучил в Русия, в Имперското театрално
училище в Санкт Петербург, бори се за по-добри условия на работа в българския
театър. След месеци на бурни страсти, любовни писма и въздишки, двамата
сключват брак, който околните наричат „идеален”.
Адриана е
изключително грижовна съпруга и майка на две момчета и едно момиче. Семейството
им е символ на уникално разбирателство между двама творци. По цял ден са заедно
и не си омръзват. У дома си подават репликите за новите роли. Христо е нейният
най-строг критик. Например, я кара да повтаря с дни фразата: \"Обичам
те!\", докато открие най-вярната интонация. Ганчев е не само актьор, ами и
синдикалист. Колегите му от Народни театър Вера Игнатиева и Гено Киров пишат,
че заради смелостта си да защитава правата на актьорите го наричат „човекът на
протеста”.
Зад сцената
ври и кипи от интриги. Злобата е насочена към най-добрата - Адриана Будевска.
Лекарката по уши, нос, гърло, която се грижи за гласовете на артистите д-р Дора
Бенева-Начева си спомня в книгата си „Срещи с възвишеното” (изд. 1971) какво й
е споделила актрисата: „По-рано се борехме с неподходящи за работа материални
условия, а сега се борим с бездушното отношение към театралното изкуство, с
некомпетентността на отговорни фактори, от които зависят нашето творчество и
хлябът ни. Фаворизацията, задкулисните борби на незадоволените амбиции, злобата
морално ни терзаят и тровят атмосферата, в която трябва да изграждаме светлите
образи…”.
Любовта на
Будевска към мъжа й я спасява от зловонната атмосфера в театъра, в който тя
изиграва над 100 изключителни роли.
Всеотдайната
съпруга не забелязва обожателите, които я затрупват с любовни писма и цветя.
Представленията свършват доста след вечерния час, а на учениците било забранено
да ходят на театър. Затова учителите давали дежурства и проверявали възрастта
на влизащите в Народния театър. Момчетата се дегизирали с дрехи, шапки и очила
от родителите си, за да изглеждат по-възрастни. Само и само да гледат любимата
си актриса.
Една година след сватбата си с Христо Адриана Будевска играе Маргарита Готие в
„Дамата с камелиите”, с която Народният театър гостува в Битоля. Публиката не
сдържа сълзите си. След спектакъла на сцената излиза младеж и прегръща нозете
на актрисата. Заклева я да му каже дали има враг. Той обещава да го издири,
където е по земното кълбо и да го заколи. Адриана е трогната и ужасена.
Тя милва
майчински жертвоготовния младеж: \"Мили момко, ще ме направиш безкрайно
по-щастлива, ако вместо да убиваш, извършиш едно добро дело. Пиши ми в София,
като го сториш, и аз няма да те забравя никога!\". Актрисата му дава
чантичката си за спомен, а младежът я следва из Битоля като кученце. Будевска
разказва на мъжа си трогателната история, но тя се оказва, че има продължение.
Както свидетелства Владимир Мусаков, вече в София, в кулоарите на Народния театър
млад и много блед мъж хваща актрисата за рамото. В ръката си държи изключително
красив малък пистолет. На дръжката му е инкрустирана буквата
\"А\".
Охраната на
театъра се хвърля да я спасявана, но Будевска ги спира. По-късно обяснява, че
това е момъкът от Битоля, дошъл да й подари за спомен пистолета.
Когато Христо Ганчев загива на фронта, Адриана търси упование в грижите за
едномесечната им дъщеричка Галя. Малко след това, обаче бебето умира и
единственият отдушник за скръбта й е работата.
Будевска пише
в дневника си: \"Когато съдбата ми изпрати най-големите страдания, на
сцената трябва да се претворявам в кокетки, или роли, които не отговарят на
душевното ми състояние ¬ Далила, Галатея, баронесата от \"Адам, Ева и
змията\" и др\". Как тази актриса, връхлетяна от загубата на голямата
си любов и детенцето си, успява да очарова публиката всяка вечер, да бъде
убедително забавна или раздиращо трагична, вероятно най-голямата тайна на
нейния талант.
Макар и обвита
в скръб Будевска запазва красотата и фигурата си. Тя е изключително
въздействаща и привлича мъжките погледи. Всички ухажвания обаче, отминава с
хладна учтивост. Хубостта й идва по майчина линия от баба й, полугъркинята
Янула, а финото бяло лице и стройната снага, са от бащината й баба Буда – серт
жена дала името на рода й.
След смъртта
на дъщеричката Галя, утеха за Адриана са двете й момчета Гани, студент по химия
в Торино и Вили. И двамата имат леви убеждения. По-големият участва в
демонстрации в Италия и загива в престрелка с полицията. Срещу по-малкия - ¬
Вили, се води съдебен проце за противодържавна дейност. Той успява да избяга в
Буенос Айрес, където става пилот.
Останала
съвсем сама, нещастията продължават да се сипят върху главата на Будевска. През
1926 г., когато е на 48 години и е в апогея на таланта си, ръководството на
Народния театър я пенсионира, поради... „старост“. Със заповед на министъра на
Народното просвещение е отстранена от трупата с официалното обяснение, че на
нейно място трябва да влезе млада и свежа сила. Заедно с Будевска от театъра е
натирен и друг колос на сцената ¬ - Васил Кирков. Адриана е жеското
огорчена.
За четвърт век
в театъра тя е изиграла над 100 роли от дебюта си през 1889 г. -
\"Нора\" на Ибсен, Рада от \"Под игото\", лейди Макбет...
Зрителите я боготворят. Наричат я кралицата на трагедиите. Театралните клюкари
празпространяват слуха, че примадоната е уволнена, понеже била
ексцентрична. За пример давали разголеното й облекло в „Далила“.
Единственият й
син е в Аржентина, колегите я избягват, край нея са само децата на брат й. Тя
често бяга извън града, плаче с часове и прегръща земята. „Останах без криле,
без дух, без красота, слънце и въздух!” – възкликва покрусена Будевска. През
1937 г. отлита при Вили в Буенос Айрес, за да бъде сред внуците си. На кораба в
Хамбург тя носи платнена торбичка със семена от латинки от бащиния й двор в
Добрич, за да ги засее в Аржентина, където остава 11 години. Години по-късно
внучитне й ще донесат от Буенос Айрес от латинките, които е отглеждала, заедно
с друга скъпа реликва – българската мартеничка, с която се е закичвала на всеки
1 март през годините на изгнанието си.
Будевска се
завръща в България триумфално, когато е на 70 г. Неин горещ почитател е Георги
Димитров, който кани българската Сара Бернар, както я наричат, да се върне в
родината, за тържествено честване. На 22 юни 1948 г. в Народния театър Адриана
получава златен орден за наука и изкуство и златен пръстен на изкуството.
Животът я напуска на 9 декември 1955 г. Но завинаги остава заветът на великата
българска драматична актриса, записан в тетрадките й – „Научи се да бъдеш
истински горд, а не случайно издигнат човек !”
Сравняват я със Сара
Бернар
Фамилията на Адриана Будевска е... женска. Прабаба й Буда била толкова властна,
че наричали децата й „будевите“. Актрисата се ражда в Добрич на 13 декември
1878 г. в семейството на „буйния като кон и силен като Крали Марко” тревненец
Кънчо Будевски. Необичайната й съдба я орисва още от съвсем малка – тя оцелява
от дезинтерията, която отнася двете й по-големи сестри. Оцеляването й било
възприето като чудо.
Малката
Адриана била любимка на големия си брат Ганчо и живеела с неговото семейство.
Затова кръщава първия си син на него. Снаха й става причина 17-годишната
абитуриентка да замине да учи актьорско майсторство в Москва. Жената на брат й
случайно разбрала от актьора Иван Попов, че са отпуснати стипендии. Той я
подготвя за явяването пред комисията, в която са Иван Вазов, Иван Мърквичка и
проф. Иван Шишманов, проф Иван Шишманов и Иван Мърквичка. Дядо Вазов веднага
оценява дарбата и хубостта й.
Адриана учи
четири години в школата на „Малий театър” при прочутия педагог Александър
Ленски. Там тя има късмета да се запознае лично с Чехов. През целия си живот
Будевска твори в традицията на руския реалистичен театър, на Станиславски и
Немирович-Данченко. Тя получава покана да остане в Русия, но предпочита да се
върне в България.
Адриана
дебютира през 1889 г. на сцената на театър „Сълза и смях” в ролята на Василиса
във „Василиса Мелентиева” от Александър Островски. лед няколко години постъпва
в трупата на Народния театър и скоро се утвърждава като абсолютната примадона.
Изумителни са работоспособността й и раздаването на сцената! Тя владее до
съвършенство както тялото, така и гласа си.
Актьорският й
диапазон е впечатляващ – Будевска играе Костанда от „Свекърва“ и Офелия от
„Хамлет“, изпълнява роли в пиеси на Островски, Гогол, Чехов, Молиер, Расин,
Корней, Ибсен, Шоу, Кнут Хамсун, Иван Вазов, Васил Друмев, Антон Страшимиров,
Пейо Яворов, Кирил Христов.
Театралните
критици от епохата признават, че Адриана Будевска е „най-забележителната
българска трагическа актриса, равна по талант на най-големите европейски
актриси днес”. Сравняват я с французойката Сара Бернар и италианката Елеонора
Дузе. Сред големите й постижения са Луиза от „Коварство и любов”, Амалия от
„Разбойници”, Мила от „В полите на Витоша”. Тя е първата в България и
незабравима изпълнителка на Нора от „Куклен дом“ на Ибсен. Нейните съвременници
определят тази роля като връх в блестящата й кариера.