ЛАЛЕТАТА – ПЪРВИЯТ В ИСТОРИЯТА ФИНАНСОВ БАЛОН

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-17 @ 03:55 EEST

ЛАЛЕТАТА – ПЪРВИЯТ В ИСТОРИЯТА ФИНАНСОВ БАЛОН

2018-04-18 @ 14:35 EEST

Доста често могат да се срещнат рекламни обяви от типа: „Холандия – страна на лалетата“; „Турция – страна на лалетата“; „Отава – страна на лалетата“. Но всъщност родината на тези прекрасни цветя е Азия.

Първите писмени сведения за тях са от ХІ-ХІІ век. Открита е рисунка на лале в библейски ръкопис от това време. На Изток казват: „Това цвете няма аромат, както паунът – песен. Така лалето се е прочуло с прекрасните си цветове, както паунът с необикновеното си оперение“. Немалко предания са дошли до нас от древните векове.
Историята на отглеждането започва от Персия, където цветето отначало се е наричало „дюлбаш“, т.е. тюрбан. По-късно Хафиз казва: „С неговата девствена прелест не може да се сравнява дори и розата“.
От Персия лалето попада в Турция където веднага става султански любимец. Султаните са имали в градините си цели килими от цветя. Вечер, когато става тъмно, по време на устроените пиршества под открито небе, пускали костенурки между цветята. На гърбовете им прикрепвали запалени свещи и когато костенурките започвали да се движат възниквала приказна феерия.
След монарсите, започвайки от Сюлейман Първи (1494-1566) по лалетата се увличат и знатните велможи. В периода на управление на Ахмед III лалетата заемат първо място сред отглежданите цветя и по-късно този период от времее наричан „Времето на лалетата“. Започва първата в историята на цветето истерия по лалетата.

Наложило се да се въведат строги закони за засаждането и продажбата на цветята. Например, забранявало се покупко-продажбата извън столицата. Такъв акт се смятал за престъпление, което се наказвало с изгонване от страната. Разнасяли се слухове, че цветето се цени повече от човешкия живот.
В Европа лалетата попадат през втората половина на ХVI благодарение старанията на Огир Гизелин дьо Бусбек, посланик на австрийския император Фердинанд в Османската империя. Бил е прекрасен човек, който се е интересувал от история, археология и биология, обичал да пътешества.
За лалето в пътните си бележки пише: „Прекарвайки един скучен ден в Адрианопол, продължаваме по-нататък за да достигнем близкия Константинопол. По пътя навсякъде срещахме много нарциси, зюмбюли и цветя, които турците наричаха „тулипи“… Те не миришат, издават съвсем слаб аромат. Турците се грижат много добре за тези цветя. Колкото и да са пресметливи, дават мило и драго за това изключително красиво цвете“.

В отчета, който изпраща до Виена, дьо Бусбек съобщава за лалетата, а след това изпраща една партида луковици и семена, които започват да отглеждат във Виенската градина за лекарствени растения, ръководена от професора по ботаника к. Клузиус. Видният учен се увличал от селекция и резултатите от своите опити изпращал на многочислените си приятели и близки.
Много скоро те попадат в ръцете на търговците, които разпространили стоката си не само в Австрия, но и в Англия, Франция, Чехия и Германия. Особено активни били венецианските търговци. Другият начин на разпространение е бил чрез кражби от кралските градини, а също така и от градината на добряка-селекционер Клузиус.
Истината е, че лалета са започнали да отглеждат само високопоставени особи, така че те стават символ на богатство и знатност. Сред страстните почитатели на тези цветя са австрийския император Франц ІІ, кардинал дьо Ришельо, свободолюбивия Волтер, френският крал Людовик ХVІІІ. Последният дори устройвал празници на лалето във Версай, на които най-знаменитите любители на цветя и градинари представяли своите постижения.
Изразът tulipomania (от англ. tulip-лале и mania-мания) е станал нарицателно за т.н. финансови балони, като терминът произлиза още от ренесансова Холандия.

Лалето, пренесено в Европа през 16 век от Турция, е предизвикало огромен интерес най-вече в Обединените провинциите (сега Холандия), особено сред по-горните класи в обществото. Интерес, довел до достигането на нечувани равнища на цените тогава.
Най-ефектните и търсени цветя имали ярки цветове и шарки, като пламък на венчелистчетата, които са били резултат от инфекция със специфичен вирус за лалетата. Разцветките били изключително разнообразни, което допринесло и за голямата рядкост на някои видове. За кратко време лалетата станали луксозна стока и символ на статус в обществото.
Цените започнали да нарастват с толкова бързи темпове и до такива равнища, че хората продавали земи, животни, скъпоценности, дори и къщите си, за да купуват луковиците на скъпоценното растение.
През 1623 г. една луковица на известен сорт от растението можела да се изтъргува за 1000 флорина, докато средният годишен доход е бил 150. Продажбата на 40 луковици е отчетена през 1635 г. на цена от 100 000 флорина, а за сравнение, около един тон масло е струвал 100 флорина.
Лалетата, или по-скоро луковиците им, са били търгувани на повечето стокови борси в холандските градове. Продавали са се луковици, които току-що са били посети, а дори някои, които щели да бъдат засадени в бъдеще (на практика фючърсен контракт).
Въпреки че със закон още от 1610 г. държавата е определила тези контракти като незаконни и отхвърля прилагането им, това не успява да ограничи активността. Цените не са били реално изражение на стойността на растението, а резултат от масовата еуфория.
В началото на 1637 г. някои търговци започнали да подозират, че търсенето на толкова надути цени не може да продължава до безкрай. Както се случва винаги, по-благоразумните решили да продадат и приберат печалбите си. Последвал ефектът на доминото, пращащ цените все по-надолу, когато всички се опитвали да продадат, а купувачите ставали все по-малко.
Балонът се спукал и на пазара настъпила масова паника. Много от търговците останали държатели на контракти за покупка на лалета на цени, десетки пъти над пазарните, а други се оказали притежатели на луковици, които стрували частица от състоянието, което са били платили за тях.
В крайна сметка властите се опитали да се намесят, като обявили за невалидни всички контракти, сключени преди ноември 1636 г. Последващите тази дата се приело да бъдат платени на 10% от предварително уговорената цена.
Въпреки това цените продължили да падат. В Амстердам съдиите отказали да уважат контрактите, приемайки ги като хазартна дейност. Съдът не приема хазартните дългове като валидни пред закона и съответно не били налагани принудителни плащания по тях.
В резултат на т.н. "Tulip Craze" много хора остават разорени, притежавайки растения, които вече не стрували нищо. Търговията в Холандия като цяло също понася сериозен удар и възстановяването й е отнело дълъг период от време.

Сходни връзки
Още от Любопитно

Stats