изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls

По-добрият вестник на Добричка област NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria     разширено търсене   НОВ САЙТ ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана! Раздели Home Новини Времето Европейски съюз Еротика/Erotica Екология Забележителности Заложници Здраве Земеделие Икономика Интервюта История Календар Китай Коментари Кулинарни Култура Любопитно Лов и риболов Мис & Мистър Недвижими имоти Образование Общество Парламент Поезия Политика По света Ред и сигурност Реклами Светска клюка Спорт Туризъм Хороскоп За сайта Празници Атина 2004 Евро 2008 Евро 2004 Коледа Ротари/Rotary Справочник Чаровниците на Добруджа Какво ново КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки Други Съдържание Галерия Галерия-сватби Събития Няма нови събития Потребителски функции Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола? За сайта Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия  Добре дошли в НДТ, Добрич, България  2024-04-25 @ 06:05 EEST ПОРЕДНА МАЙКА ТЪРСИ ЖИВОТ ЗА ДЕТЕТО СИ ПОД ЧУЖДО СЛЪНЦЕ     2018-04-19 @ 12:19 EEST Всеки ден четем статистики – за това как държавата България обезлюдява. Всеки ден изпращаме „на гурбет“ по-близки или не толкова близки свои съграждани. Така свикнахме с репликата „Спасението е в Терминал 1“, че вече дори не се впечатляваме… Сякаш дори не усещаме „ножа, който е до кокъл“… Но понякога нечие заминаване сякаш мъничко ни събужда от „електоралната умора“, вади ни от пашкула на стреса и липсата на чувствителност, който все повече се стяга около всички ни… Така се случи вчера, когато председателката на сдружението на хора с увреждания „Свети Мина“ Красимира Обретенова от Добрич обяви публично, че емигрира в Холандия. Добруджанци добре познават Краси, която години наред – като майка на дете с увреждане, бе едно от най-активните лица на националните протести. Тя бе и един от основните говорители по проблемите на хората с проблеми. Виждали сме енергията й многократно от телевизионния екран, чели сме за предложенията, които тя и нейните сподвижнички правеха през годините за това – да се постигне позитивна промяна в живота на хората с увреждания и те да получават адекватна грижа от  държавата България. Днес Красимира Обретенова, заедно с дъщеря си пътува за Холандия. Тръгва с тъга за родината, но с абсолютната увереност, че това е единственият начин да осигури достоен живот и наистина адекватна грижа за детето си. Ще живее в Хага, ще получи гостоприемство при семейство от Варна, което вече е взело тава трудно решение, за да спаси своето дете с увреждане… Попитахе Краси „Защо?“. Ето емоционалния отговор, буквално часове преди куфарите да бъдат натоварени и еднопосочният билет използван: „Сетих се, че през месец септември дъщеря ми навършва 16 години и трябва да се яви на ТЕЛК. За пети път.И реших, че не искам да си го причинявам. Защото ТЕЛК-ът за пети път ще ми даде документ, който се произнася, че детето ми е 100 процента дефектно. Но от това не следва абсолютно нищо полезно – нито за детето, нито за мен, нито за близките ми, нито за обществото… И всъщност, след 2 години, когато  тя навърши пълнолетие, ние оставаме да оцеляваме с 200 лева – нейната пенсия. Не мога повече да причинявам това на детето си. Емиграцията е  моята форма на протест срещу неработещите, паразитни институции. Не искам повече да осмислям безсмислието на МТСП и ТЕЛК. Преди няколко дни коментирахме с лекуващите лекари на Пасионария, че след като й поставиха импланти за сколиоза /много скъпо струващо, над 100 000 лева лечение/, ако не замина, аз обезсмислям всичко направено дотук - харченето на тези пари, парите на хората, трудът, нечовешките усилия за спасяването на детето ми, капацитетът на лекарите, които направиха това за нея… Не искам да участвам повече - чрез уврежданията на детето си, в издръжката на неработеща система, в подпомагането на паразитиращи бюрократи… Въпреки огромните ни усилия – на хората, които години наред се борим за адекватни реформи в системата, е ясно, че нищо не се случва - системата не се реформира, нормативната й база е от времето на тоталитаризма, независимо, че Конвенцията за хората с увреждания беше ратифицирана от България…“ „Защо в Холандия?“ - попитахме Красимира и тя започна да изброява едно по едно добрите неща, които се случват и на децата с увреждания, и на техните родители, потърсили подкрепа от държавата Холандия. „От онова, което съм проучила, там е най-доброто място  - като грижи, като организация, като възможности… Искам да работя, искам адекватни грижи за детето ми… - казва Красимира и горчиво допълва – Всъщност, големият проблем не е, че аз заминавам, защото ще продължа да правя каквото мога за реформа на политиките за хора с увреждания в България. Големият проблем е, че цели семейства преди мен са заминали и те помагат на още много семейства да тръгнат. Самата аз съм поела ангажимент - в момента, в който се устроим с дъщеря ми, да подам ръка поне на 10 семейства с подобни проблеми…“ И така днес Красимира и почти 16-годишната Пасионария летят за Хага. За да търсят своето място под едно чуждо слънце… НДТ РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ ПОГРЕБАХА НАДЕЖДАТА /ВИДЕО/ Сходни връзки РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕ... Още от Общество Stats  Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България  Всички права запазени. Powered By Geeklog  Страницата е генерирана за 0.07 секунди