Днес от 18.00 ч.,
Художествена галерия – Добрич, очаква много посетители за премиерното
представяне на книгата „Искам да ви разкажа“ – автор Георги Колев /1938 –
2017/ и документалния филм „Galoppo tra le stelle“ /„Галоп сред
звездите“, 2008 г., на Венета Ненкова и Станислав Колев, разказващ
историята на известните в Италия български творци, братята Асен и Илия
Пейкови.
Защо наслов на събитието е закачката „Шапка на тояга“ ще уточни Мариана Иванова. Актьорът от ДТ „Йордан Йовков“ Валентин Андреев – Рафе, ще представи текст от книгата на своя приятел шапкар. А Станислав Колев – синът на популярния телевизионен журналист ще защити с участието си във филма занаятите, научени от своя баща. Георги Колев - повече от 45 години е кореспондент на БНТ, работил със 17 директори; продължил работа и след пенсионирането си. В книгата му четем размисли, които са като уроци за младите му колеги: „Телевизията е медия, но преди всичко е картина. Задръж вниманието с картинката и само там, където не е ясно – пускай текст.“ И още: „Добрият оператор трябва да държи сметка за оползотворяването на секундата. Въпросът с дължините в кадъра е изкуство, нарушиш ли мярката, многозначителното се обезличава, посланието става многословно и губи ключовата се думичка“. Георги Колев е роден на 1 май 1938 г. в Добрич. От тринадесет годишен е завладян от фотографията и започва да снима с фотоапарата АКВА на баща си. През 1960 г. завършва Техникума по графика и фотография „Юлиус Фучик“ в София, специалност „Фотография и кинооператорско майсторство“. Работи три години в столицата - като асистент-оператор в прохождащата Българска телевизия. Филмът „Шарени-писани“, изпратен от БНТ за конкурс в Кайро, се връща с награда за операторската работа на Г. Колев. Поради липса на софийско жителство и необходимостта от кореспондент в региона, от 1964 г. Георги Колев се връща в родния град. Тук, той снима и както пише в книгата - снимал е една „девствена Албена, една забравена Русалка, една митична Яйла, една непозната като Клондайк Суха река. И още една Дора Габе пред дъбовете й в Дъбовик, една млада Жоржета Чакърова“, снимал е космонавти, партийни величия, шахове, работници; отразявал е задграничните турнета и участия във фестивали на хоровете на маестро Захари Медникаров и т. н. Потомствен шапкар, той години наред крои шапки и посреща гости от цял свят в работилницата в „Стария Добрич“. В паметните книги е записал стотици техни мисли, част от които са публикувани в книгата. „Колоритът на нашия град се създава от хора като Георги Колев“, пише преди години доц. д.ф. Любомир Иванов. В сътрудничеството им за популяризиране археологическите тайни на Добруджа, акад. Хенриета Тодорова открива „сърце на младеж, ръце на майстор и памет на слон“. „Онемях! Усещам се в друг свят: едновременно днес и в миналото. Едновременно тук и в големия свят! Онемях, наистина!“ – автографът от Христо Карастоянов след посещение в шапкарницата. „Един от малцината, които вкарваха Добрич в централните новини на България“, е мнението на Йордан Куцаров. Дали в последните десетилетия от живота си той, живееше в „Замъка на шапкаря“ – шапкарската работилница на рода Колеви, дали беще в очите на младите лудият шапкар от „Алиса в страната на чудесата“, дали беше надеждата на хората, че не всичко е изгубено?... Георги Колев беше безпартиен и не пропагандираше идеи – просто даваше пример. Екип на Художествена галерия - Добрич