изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 13:48 EET
ЗЛАТОЛИСТ – МОЕТО СВЕЩЕНО МЯСТО    
Забележителности„Разказвала ли съм ти за Златолист и Преподобна Стойна?” – питам всичките си познати, защото ако не съм искам да го направя веднага.
Нали знаете има такива места, има и такива хора… като че ли не са нищо кой знае какво, а в някакъв момент се оказват много или всичко…



Такова място е Златолист и храмът там, в който е живяла Преподобна Стойна.  Бях там за пръв път преди 6 или 7 години. Не бях чувала за това място, за този храм и тази жена… Храмът е малък. Построен през 1857 година по изискванията за времето – да не е по-висок от турчин на кон. Затова в него се влиза по няколко стъпала надолу. Изрисуван е през 1876 година от Теофил Минов, който по това време е на 11 години!!! Стенописите са меко казано странни и нетипични за една църква. На едната стена се вижда гола жена и дявол с арбалет. Досега никога не е откриван такъв стенопис. На друга пък се вижда дявол, впрегнал човек в каруца. Тук е и Свети Христофор  изгорафисан с кучешка глава. Човекът, който стопанисваше храма по онова време, ни разказва, че това е едно от малкото места, където светецът е изрисуван с кучешка глава. Разказва ни, че според легендата Свети Христофор бил много красив и в него се влюбила сестра му. Тогава той помолил  Бог да направи, така че сестра му да не го харесва вече и затова Господ му дал кучешка глава. Разказа ни също, че тук за разлика от другите храмове, сцените от ада са изписани вътре, редом с иконите на светците. Струва ми се някак логично. То така е и в живота. Така сигурно му се е сторило нормално и на 11-годишното дете, което е сложило тук куп странни картини и фигури. Има изписани пейзажи. Странни пейзажи и птици в църква.
Тук има ритуал, казва ни човекът от храма. Първо влизаш в храма и заставаш върху камъка пред олтара, който е с двата орела символи на Вселенската патриаршия и гледаш иконата на Исус Христос пред теб, без да мигаш и чакаш той да си отвори очите. Иконата е изрисувана така че на пръв поглед очите са затворени, но вгледаш ли се по-дълго… се отварят и когато това стане, означава че душата ти е пречистена… След това се качваш в стаята на Преподобна Стойна, след това отиваш до 1300-годишния чинар, който прегръщаш и опираш чело в дървото /така както е правила Ванга, обяснява ни човекът/ и след това се покланяш на гроба на преподопбна Стойна.
В църквата няма други хора. Влизаме и според ритуала заставам върху камъка и се взирам в иконата… тя мигна… поне така ми се стори. След това минавах покрай странните стенописи, за да се кача на втория етаж в стаята на преподобна Стойна. Стаята е много малка - събира единствено легло, стол и маса. Печка няма и никога не е имало. Тя е живяла тук дълги години… сляпа… значи на тъмно и студено. Мисля си какъв човек трябва да си и колко трябва да си силен във вярата си, за да го можеш…
Влизам и сядам на леглото наоколо е пълно с различни предмети, пари и дрехи оставени от хората с молба за здраве или от благодарност. До  тогава не бях виждала място, на което да има толкова много оставени пари. Тогава поглеждам нагоре и дъхът ми спира… пълно е със снимки… стотици снимки… Толкова мъка, болка и надежда на един таван място… Няма друго такова място, няма друга такава картина, която да ме е впечатлила толкова…
Излизам от стаичката и вдясно от мен виждам малка масичка с тетрадка на нея. Там хората пишат молитвите си, за да ги чуе Преподобна Стойна и да ги предаде, където трябва или за да ги чуят те самите… да им повярват, да ги поискат по-силно и те да се случат… Сядам и аз. Не знам какво да напиша. Сякаш, като да не искам нещо конкретно… като че ли всичко имам… но не го усещам точно така и написвам… „Искам да знам!”.
След това изпълних и останалата част от ритуала. Ходих до чинара и до гроба на Преподобна Стойна.
Поисках да знам повече за тази жена. Това, което научих в впоследствие за нея, ме удиви… Преселила се със семейството си от гръцко. Заселили се в петричкото село Сушица /днес Златолист/. На 7-годишна възраст е ослепяла от шарка. Явил й се е Свети Георги. Той бил нейният светец-покровител и й се явявал и я напътствал. Човекът, който ни отключи храма, разказа че Стойна е поискала да заживее в храма и затова се наложило хората от селото да решат, дали ще й разрешат. Така се преместила да живее там. Момичетата от селото, разказва ни той, ходили да й помагат. За тях било привилегия да могат да са около нея… Той ни каза и нещо друго интересно, че тук е едно от малкото места в България, където са татуирали кръстове на челата на жените…
Четейки за нея и за начина по който тя вижда живота, ми стана по-леко и по-човешко. Религията ни малко ни отдалечава от нас самите, правейки ни малко страхливи и недостойни… Поне за мен е било така. Хареса ми начина по който обяснява някои аспекти от живота. Като това, че светците са хора като нас… „Само дето мисълта им е такава, че ги кара да светят и светлината им избива отвътре навън. Туй е разликата. Светецът не се ражда. Светец се става. Кога сътворявал земя и небе, Господ не е предвидил светии. Само някой и друг ангел, колкото да не е самин. След време всички ще станем светци, но не едновременно.
– Никога не предвещавах смърт, дори, когато я виждах. Защото и днес вярвам, че макар много рядко, Бог може да помилва душата и да я върне към земен живот.
– Понякога човек се гнуси да бъде брат на човека, но нека бъде брат поне на природата.
– В очите на Небесата нищо не е зло. Всичко е само наука. А никоя наука не е развлечение.
– Бог е добър и дава на човека онези болести, за които в околната на човека природа има лековити води, треви и камъни.
– Бог не пречи на хората да грешат, щото за Него човешката воля е свещена, и недосегаема. От мен да знаеш, чедо, за три неща никогаш не се плаче – за жив човек, за развален пазарлък и за мъжка рожба… Понякога като те ощетява, Бог те предпазва.
Тези и много други думи, на тази християнска душа, запълни една моя празнота. Защото тези неща, за които говори тя, някак винаги съм ги знаела, но не съм можела да ги съвместя с религията… А мястото усетих, като наистина вълшебно. Затова то е свещено за мен и затова дойдох тук отново… Сега… преди няколко седмици.
Мястото е различно. Хората са много. Преди тук нямаше никой и трябваше да намериш човека, който има ключ, за да ти отвори. А понякога просто ти дава ключа влизаш постояваш, помолиш се, заключва и му го връщаш… Сега е като на сбор… Хора, сергии, топки, кебапчета… Нямам против тези неща. Дори всички тях ги обичам в друго време и на друго място… В двора и храма има много хора. Има кръщене… Не можеш да останеш сам с усещането си за вярата и мястото. Сега го гледам малко като музей… Качвайки се на втори я етаж, виждам тетрадките и се сещам какво бях написала  /бях забравила за това/, доплаква ми се… сядам и написвам: „Благодаря ти! Вече знам!” Какво? Аз си знам… но съм благодарна. Излизам навън и отивам до гроба, за да се поклоня на тази жена. После отивам до дървото... опирам чело в него и… искам да се върна бързо в храма. Трябва да напиша нещо… връщам се и виждам, че пред тетрадките /вече са две/ има опашка, а аз трябва да тръгвам.Затова вземам една вече запълнена тетрадка. Отварям и в едно ъгълче написвам това, което усетих до дървото. Какво е то няма значение. То е между мен и… този който трябва.
След време ще дойда пак… Сигурна съм. Тогава ще съм по-подготвена за гледката с топките и кебапчетата и ще съм по-силна, за да усетя мястото въпреки тях… и за да напиша следващия етап в тетрадката…
Диана СТЕФАНОВА


 


Сходни връзки


Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди