ГОДИШНАТА СРЕЩА НА МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ НЕ РЕШИ НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПРОБЛЕМ – НЕЗАВИСИМОСТТА НА ОБЩИНИТЕ
2018-10-04 @ 12:46 EEST
В Албена завърши тридневната XIII Годишна среща на местните власти. Много
се говори, много се обеща, много се планува и отчете, дори много се яде и пи,
но не бе решен най-важният проблем на общините в системата на пазарната
икономика – независимостта им, а от там и реалната конкуренция за създаване на
по-благоприятна среда за цялостно развитие.
Твърдя, че и следващата година общините с техните
ръководства в цялата дъга на държавните, общински, политически и икономически
структури ще продължат да бъдат пионки, а често пъти и играчки в ръцете на
столичната пирамидална администрация – от основата до върха.
Такъв е животът!
И отново река от бежанци ще изтича от страната ни. Само
през 2017 г. от България са избягали 45 836 души, а от Добричка област –
1557. Данните са официални. Реално колко са напуснали устойчиво развиващата се
по евроатлантически път /според управляващите/ държава – само един Господ знае.
Такъв е животът!
Всекидневно ни манипулират, че сме длъжни да спазваме
божествените насоки на Брюксел – на Европейската комисия и Европейския
парламент. И на мен, и на хиляди, и на милиони българи ни се иска да живеем
като в Германия, Франция, Белгия и други европейски държави. Недоумяваме само
защо, след като най-могъщите европейски държави чрез мнозинството си
евродепутати диктуват посоката на развитие на Европейския съюз и оказват
невероятен натиск по съществени въпроси в България, та защо тези страни, тези
държави не наложат и в България общините, както при тях, да имат независимостта
и възможността да решават самостоятелно проблемите. Всички общински кметове,
освен чувстващите се зависими от централната власт в София, потвърждават това,
но… Но са безпомощни пред централите на законодателната, изпълнителната и
съдебната власти, а и пред софийските медии.
Такъв е животът!
Ще живеем ли по-добре, или ще продължаваме да тънем в
скандали, бедност и несигурност – това зависи най-вече от свободата на общините
и кметствата да разрешават независимо местните проблеми, разбира се – в рамките
на конституцията и законите на държавата, а и с помощта, държавническата/!/
помощ на централната власт.
Такъв е животът!
Останалото е игра на демокрация, бих казал по остро –
лъжедемокрация!
Предстоят евроизбори. Е, и какво могат да сторят нашите
евродепутати пред обединеното мнозинство на депутатите от Германия, Франция,
Италия, Испания и т.н.?Ако решат да
воюват за интересите на България и ако имат пълната подкрепа на правителството,
не влизаме ли в зоната на санкциите, подобно на Унгария?... А може би на
Полша?...
Такъв е животът!
Предстоят и избори за местна власт. Има голямо значение
местните хора кого ще изберат, но… Може би трябва да изпиша НО – с главни
букви. Защото благословията – пряка и косвена, на държавните институции и
политически избраните или назначенив
тях кадри е от съществено, може би дори пагубно значение. Поне сега сме
свидетели местните власти да бъдат бушон на управляващите държавата и да търсят
какви ли не възможности да решат един или друг проблем на населението, на
избирателите.
Няма ли независима местна власт, няма демокрация, няма развитие!...
Такъв е животът!
Говори се, че при социализма всъщност е имало
тоталитаризъм, а някъде дори абсолютизъм. Говоренето стана емблема на
съвременна България! Малцина са тези, които се осмеляват да сравняват. Истината
се крие в сравнението – не само как сме живели преди 30 години /дори
40-годишните вече не помнят/, а в сравнението и от днешния ден – как живеят,
работят и управляват в другите държави, примерно Германия, САЩ, Швейцария,
Холандия, Швеция, Белгия… Там, накъдето избягаха близо три милиона читави
българи, където има пазарна икономика и многопартийност, но и успешно социално
развитие, където не се страхуваш да започнеш самостоятелен бизнес, да си смениш
работата, да се пенсионираш, да се разболееш, да народиш 2-3 деца, да пожелаеш
детето ти да следва в престижно висше учебно заведение…
Такъв е животът!
Може и друг да бъде!
Но в България днес животът е такъв, какъв го виждаме с
очите си и го изживяваме всеки за себе си, за семейството си, за една общност,
която все още я има, макар и да боледува сериозно и да изчезва, но я има и се
нарича български народ.