И цялата си енергия хвърляхме да ритаме топката. После, с червени връзки на шията, енергично помагахме на по-старите хора, събирахме хартия и железа и ги предавахме за отпадъци, а с парите купувахме нещо необходимо за класа.

Станахме комсомолци… И енергично участвахме с безплатен труд в бригади. Първите построиха Прохода на републиката… Ние пък строихме сухия док в пристанището на Варна… След нас пуснаха сърцето на атомната електроцентрала в Козлодуй…

Такъв е животът!

Влюбихме се… Създадохме семейства…  Родихме деца и ги възпитахме, че всичко е енергия на този свят. И че е особено важно тази енергия да е съзидателна. Простичко казано – вложи енергията в нещо, което да остане след теб. А най-важното е то да направи живота на децата ни, на внуците ни, на цял един народ да живее по-добре, хората да се крепят един друг, да си вярват, да се уважават и да продължават да градят…

Енергия… Енергия… Всичко е енергия…

Такъв е животът!

Тук и там, където съм скитал по света, съм се удивявал как италианци, французи, евреи, турци, египтяни, руснаци, румънци, поляци и какви ли още не с години, с десетилетия, дори със столетия са създавали всичко онова, което днес светът нарича шедьоври. И българите са създавали шедьоври... И моето поколение е създало шедьоври… Национални шедьоври!

Такъв е животът!

Към края на живота си се удивлявам колко енергия се пилее днес. Нещо повече. Как се концентрира унищожителна енергия. Нещо гнило има в центъра на главния енергоизточник на България. Нещо много сбъркано има в него. Вече тридесет години ядрото на национална енергия вместо съзидание излъчва противоречия, противоборство, разрушение, дори самоунищожение. За тридесет години други държави и народи от дъното на нищетата се издигнаха в модели на икономическо и духовно развитие, независимо какъв път са избрали – капитализъм, либерализъм, комунизъм, дори авторитаризъм…

Тридесет години рушим с ореолите на откриватели на топлата вода във време, когато други създават пътеки дори за живот на други планети… Как един народ да повярва в обещанията на политическите си слънца, когато вече близо три милиона българи – енергични, умни, работоспособни избягаха, избирайки чуждоземния път на по-добър живот. Които днес, заедно с чужди народи – американци, англичани, германци, испанци, турци, руснаци, китайци и какви ли още не, създават шедьоври, създават с мъката по родината си, че тук биха могли да бъдат полезни, да градят бъдеше и по-добро настояще на родителите и децата си.

Стачка след стачка… Протест след протест… Избор след избор… Ври и кипи…

Ври и кипи!

И се руши!

Вече не става въпрос ще я има ли България, не става въпрос ще го има ли българският народ. Въпросът е докога ще я има България, докога ще го има народът български.

Такъв е животът!

Стачка след стачка… Арест след арест… Протест след протест…

Добре си живеем!

Живеели сме си добре!

И депутати си вдигат пак заплатите. На всеки ти месеца. И нови агенции. И още чиновници. И още данъци и такси. И идва време да плащаме, защото още сме живи и дишаме въздуха на управниците…

Такъв е животът!

На останалите в България!

Гледам протестите. България гори в протести. Като онази енергия, която изгаря в нищото над петролните кладенци в пустинята… Но и като тази над каверната преди да гръмне вулканът…

Такъв е животът!

Без младост няма бъдеще нито един народ. Младите тези дни са на улицата. Обградени от полиция. В една изтощителна борба, наподобяваща тази между човек и вълк в разказ на Джек Лондон. 

Прекланям се пред младостта! Пред младите, които все още не са напуснали България и се борят да я изправят на крака. Въпреки самоопределилите се като политици, дори като политически елит, без дори да са прочели и два реда що е то политика и що е то политика в служба на народа.

Някои се раждат вече остарели. А като политици, като депутати, като министри вече създават неадекватни закони. Тридесет години вече. И в склеротични мъки се питат:

-        Какво толкова искат тези български младоци, че протестират по улиците?... Прав им път към терминал 2 на летището в София… Ще си вземем работници от Украйна, Молдова, Ирак, Сирия, Афганистан… А и ромите раждат ли – раждат…

Енергия… Енергия… Всичко е енергия…

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ

1. СПЕТЕ, БУДИТЕЛИ, СПЕТЕ СПОКОЙНО, НЯМА КОЙ ДА ВИ БУДИ!...
2. ПО ЕДНА СТУДЕНА ВОДА ОТ ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ ФОНДОВЕ
3. ГОДИШНАТА СРЕЩА НА МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ НЕ РЕШИ НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПРОБЛЕМ – НЕЗАВИСИМОСТТА НА ОБЩИНИТЕ
4. ЮЖНА ДОБРУДЖА Е БЪЛГАРСКА! ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ!
5. 25 ГОДИНИ С ПО-ДОБРИЯ ВЕСТНИК – „НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА“
6. ТРИ В ЕДНО…
7. БРЕ, КАКВА СТАНА ТЯ, ЧАК И ЧУМАТА ВЗЕ, ЧЕ ИЗБЯГА ОТ БЪЛГАРИЯ...
8. ОТ ПОТСДАМ ДО ХЕЛЗИНКИ… С НАДЕЖДИ ЗА ЕДИН МИРЕН СВЯТ
9. ПЪЛЕН УПАДЪК НА „ПОДКРЕПА“, ПОНЕ НА ЛИДЕРА ДИМИТЪР МАНОЛОВ
10. БЕЛИТЕ ДЪРЖАВИ… ЦИВИЛИЗОВАНИТЕ ДЪРЖАВИ…
11. …И ДОНОРЪТ УМИРА…
12. БАЙ ГАНЮ ПРАВИ… УЧЕБНИЦИ
13. С ДВАТА КРАКА В… КИСЕЛОТО МЛЯКО
14. ПРИНУДИТЕЛНО ЗАСЕЛЕНИ…
15. ГОЛЯМАТА ТРЕВОГА НА СТОЛИЧНИТЕ МЕДИИ…
    
16. ОТ КАЛОЯН И СИМЕОН СТИГНАХМЕ ДО ОРГАЗЪМ, А ЗАЩО НЕ И… КЛИТОР
17. НЕ ВИ ЛИ БОЛИ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ ИЗЧЕЗВАМЕ, ЧЕ ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ БЪЛГАРИЯ?...
18. АЛО, ТЕЛЕВИЗИОНЕРКИ, ПО-КРОТКО КУДКУДЯКАЙТЕ…
19. ИМА ЛИ КОРУПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ, ИЛИ НЕ?...
20. ПОДЛОГИ СРЕЩУ… ТОТАЛИТАРИЗМА