Когато бяхме малки, някъде из дебрите на началното ли
беше, на основното ли образование, ни учеха, че всичко е енергия. И има ред що
е то ядро, и що е то протони и неутрони, и що едни се въртят така, а другите –
онака… И докато има ред – всичко това е едно цяло. А когато редът се наруши,
идва друго едно енергийно цяло… И така нататък…
Такъв е животът!
И цялата си енергия хвърляхме да ритаме топката. После, с
червени връзки на шията, енергично помагахме на по-старите хора, събирахме
хартия и железа и ги предавахме за отпадъци, а с парите купувахме нещо
необходимо за класа.
Станахме комсомолци… И енергично участвахме с безплатен
труд в бригади. Първите построиха Прохода на републиката… Ние пък строихме
сухия док в пристанището на Варна… След нас пуснаха сърцето на атомната
електроцентрала в Козлодуй…
Такъв е животът!
Влюбихме се… Създадохме семейства…Родихме деца и ги възпитахме, че всичко е
енергия на този свят. И че е особено важно тази енергия да е съзидателна.
Простичко казано – вложи енергията в нещо, което да остане след теб. А
най-важното е то да направи живота на децата ни, на внуците ни, на цял един
народ да живее по-добре, хората да се крепят един друг, да си вярват, да се
уважават и да продължават да градят…
Енергия… Енергия… Всичко е енергия…
Такъв е животът!
Тук и там, където съм скитал по света, съм се удивявал
как италианци, французи, евреи, турци, египтяни, руснаци, румънци, поляци и
какви ли още не с години, с десетилетия, дори със столетия са създавали всичко
онова, което днес светът нарича шедьоври. И българите са създавали шедьоври...
И моето поколение е създало шедьоври… Национални шедьоври!
Такъв е животът!
Към края на живота си се удивлявам колко енергия се пилее
днес. Нещо повече. Как се концентрира унищожителна енергия. Нещо гнило има в центъра
на главния енергоизточник на България. Нещо много сбъркано има в него. Вече
тридесет години ядрото на национална енергия вместо съзидание излъчва
противоречия, противоборство, разрушение, дори самоунищожение. За тридесет
години други държави и народи от дъното на нищетата се издигнаха в модели на
икономическо и духовно развитие, независимо какъв път са избрали – капитализъм,
либерализъм, комунизъм, дори авторитаризъм…
Тридесет години рушим с ореолите на откриватели на
топлата вода във време, когато други създават пътеки дори за живот на други
планети… Как един народ да повярва в обещанията на политическите си слънца,
когато вече близо три милиона българи – енергични, умни, работоспособни
избягаха, избирайки чуждоземния път на по-добър живот. Които днес, заедно с
чужди народи – американци, англичани, германци, испанци, турци, руснаци,
китайци и какви ли още не, създават шедьоври, създават с мъката по родината си,
че тук биха могли да бъдат полезни, да градят бъдеше и по-добро настояще на
родителите и децата си.
Стачка след стачка… Протест след протест… Избор след
избор… Ври и кипи…
Ври и кипи!
И се руши!
Вече не става въпрос ще я има ли България, не става
въпрос ще го има ли българският народ. Въпросът е докога ще я има България,
докога ще го има народът български.
Такъв е животът!
Стачка след стачка… Арест след арест… Протест след
протест…
Добре си живеем!
Живеели сме си добре!
И депутати си вдигат пак заплатите. На всеки ти месеца. И
нови агенции. И още чиновници. И още данъци и такси. И идва време да плащаме,
защото още сме живи и дишаме въздуха на управниците…
Такъв е животът!
На останалите в България!
Гледам протестите. България гори в протести. Като онази
енергия, която изгаря в нищото над петролните кладенци в пустинята… Но и като
тази над каверната преди да гръмне вулканът…
Такъв е животът!
Без младост няма бъдеще нито един народ. Младите тези дни
са на улицата. Обградени от полиция. В една изтощителна борба, наподобяваща
тази между човек и вълк в разказ на Джек Лондон.
Прекланям се пред младостта! Пред младите, които все още
не са напуснали България и се борят да я изправят на крака. Въпреки
самоопределилите се като политици, дори като политически елит, без дори да са
прочели и два реда що е то политика и що е то политика в служба на народа.
Някои се раждат вече остарели. А като политици, като депутати,
като министри вече създават неадекватни закони. Тридесет години вече. И в
склеротични мъки се питат:
-Какво толкова искат тези български младоци,
че протестират по улиците?... Прав им път към терминал 2 на летището в София…
Ще си вземем работници от Украйна, Молдова, Ирак, Сирия, Афганистан… А и ромите
раждат ли – раждат…