21 НОЕМВРИ: Въведение Богородично е -Ден на християнското семейство
2018-11-21 @ 07:55 EET
Датата е 21
ноември. Църквата ще припомни Деня на християнското семейство. Медиите
ще дадат гласност на няколко събития. Ще повторим историята на Светата
Дева Мария и родителите й. Ще си поговорим малко за това колко важно
нещо е семейството. И толкова. До следващия 21 ноември.
Накратко за празника
Почитат се
родителите на Дева Мария – Йоаким и Анна. Те я въвеждат на тригодишна
възраст в йерусалимския храм, където тя живее в рамките на около 12
години и се подготвя за великото служение, за което е избрана, а именно
да стане майка на Спасителя, на богочовека Господ Иисус Христос.
ПО-СТАРА ВЕРСИЯ НА ИКОНАТА на Светата Дева Мария.
Празникът е известен още като Въвеждане на
Пресвета Богородица в храма, а също и Въведение Богородично. Това е един
от най-големите християнски празници, заедно с Успение, Благовещение и
Рождество Богородично. Почитан е и от католицизма, и от източното
православие. Принадлежи към числото на дванадесетте велики празника.
Според православната традиция Въведение Богородично слага началото на
Коледните пости и се свързва с настъпващата зима и очакването на
църковните тържества около Рождество Христово.
И ДНЕС ИМА СЕМЕЙСТВА, КОИТО ПАЗЯТ ТРАДИЦИИТЕ и по големите празници се събират заедно край трапезата.
Семейното
ходене на църква на този ден символизира влизането на тригодишната Мария
в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към
децата. На този ден родителите или учителите водят децата в църквата.
Представени на бога, се предполага, че те ще растат благочестиво в
послушание към родителите си и чистота на нравите.
ИКОНАТА "ВЪВЕДЕНИЕ НА БОЖИЯТА МАЙКА" ПРЕДСТАВЯ тригодишната св. Отроковица, възкачваща се по стъпалата и влизаща в храма.
В
българските традиции празникът се е чествал в много ограничен кръг –
само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак.
Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве
и благоволение. След това в дома, събрани около огнището на чаша вино,
топла пита и вкусна гозба, чествали – освен Въведение Богородично – и
здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде
Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.
В СТАРОТО БЪЛГАРСКО СЕМЕЙСТВО е заложено уважение към стария мъдър човек.
Семейството днес
Църквата ни
внушава желанието да водим децата си в храма Божи от млади години и да
ги учим на молитва и слушане на Светото писание, за да могат и те да
растат в благочестие и все по-високо да се издигат по стъпалата на
добрите дела и благочестивите помисли.
А дали всичко, казано дотук, не звучи някак си отвлечено, исторически прегледно, но ретро и неприложимо днес?
Денят пак е 21 ноември, но годината
2018-а. Много семейства и днес са запазили топлината, уюта и традициите
си. Има светещи прозорци, през които се вижда светлина – всички са
заедно край трапезата, татко чете приказка за „Лека нощ“, мама завива и
целува челцето за сладки сънища. Смартфон се купува някъде към
тийнейджърските години, а телевизия почти не се гледа.
Мнозина
обаче изгубиха усещане за морал, чистота и човечност. До голяма степен
ролята на семейството като основна градивна клетка е срината. Под
стрехите на много домове се срутиха основни социални, морални и семейни
ценности. А нови няма. Защото освен свобода на словото американският
модел, който нахлу през отворените двери на Берлинската стена, донесе и
срив в човещината, бездушие, отчуждена егоцентрична рационалност. Лесно
се развеждаме, бързо губим търпение, "аз и мое" са ни основополагащи.
Изгубиха се типичните мъжка и женска роля. Думата морал стана ретро.
Сексът преди брака - естествен. Ролята на жената като майка и стопанка
на дома се замести от съвременната роля на амазонката кариеристка.
Децата се възпитават от смартфон, телевизия, интернет и от улицата.
Мъжът също загуби ролята си като глава на много семейства. А и как да
бъде, ако е имал майка "амазонка", която го е моделирала психически.
Религията се отдалечи от бита на хората. Мнозинството нашенци свързват
Църквата с физическата проекция на сграда, в която палим свещи на Коледа
и Великден.
Един ден, когато остареем, подаръците няма
да ни радват, храната ще загуби вкуса си, няма да има значение с какво
сме облечени и с колко пари разполагаме. Тогава единственото нещо, което
ще ни носи радост, е семейството, което имаме.
Да се помолим днес повечето домове да поддържат огнищата си топли! Да запалим по една свещица за семейството!