Посветен е на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път започва да се чества официално през 1962 г. на деня на Свети мъченик Трифон. С ПМС 20/1962 г. е обявен за професионален празник на лозаря. С ъвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Според българския обичай в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино. Кулминацията на празника е избирането на "цар на лозята" - обикновено някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото "царуване" да се роди обилен плод.