Християните почитат паметта на Свети Илия. На Илинден празнуват всички, които носят името Илия, Илиян, Илияна, Илко. 20 юли е и празник на кожарите и кожухарите. На този ден се отбелязва и годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.
Православната църква отбелязва празника на пророк Илия. Св. Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей за един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Свети Илия е юдейски пророк и скитник-аскет, живял по времето на израелския цар Ахав и царица Йезавел, които се кланяли на езическия бог Ваал. Той предрича на царя-езичник страхотна суша, с която Господ ще го накаже за греховете му. Сбъдва се пророчеството на светеца и суша мъчи народа три години и половина. Едва тогава Господ се смилява и изпраща своя пророк да извести края на бедствието.
Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но несломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава.
Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същият образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали “летни гръмотевици, летни трескавици”; св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка; св. Илия ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата; светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му, той дава дъжда и росата.
Народът определя свети Илия като Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел. Смята се, че той е своеобразен наследник на езическите богове на гръмотевицата и дъжда Зевс, Перун, Тангра. Древните езически представи за тях постепенно се прехвърлят върху християнския светец. Името Илия означава крепост Господня.
Илинден се тачи като ден на най-важния светец градушкар. Спазва се строго забраната за работа. В негова чест се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача за св. Илия.
Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии и керемидари.
На Илинден трапезата се кади от най-възрастния член на семейството. На този ден се организират и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда извън землището на високо място или под вековни дъбови дървета.
Според някои исторически източници Св. Илия е своеобразен наследник на езическите богове на гръмотевицата и дъжда Зевс, Перун, Тангра, Тор, като древните езически представи се приспособяват постепенно към култа на християнския светец.
Народът вярва, че когато на Илинден прогърми орехите, ще бъдат шупливи, а лешниците празни. Виното обаче ще е добро.
В исторически план Илинден се свързва с Илинденско-Преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 г., връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден).