Според българските традиции св. Анна зимна за българите е покровителка на магьосниците. Този ден е празник на врачките, вещиците, омайниците. В православния календар св. Анна е и майка на Богородица. Тя закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците. В нощта срещу празника магьосниците могат да примамват чуждото плодородие. В народните вярвания се разказва, че тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че тогава черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани - жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът. Мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.
За да се предпазите от злите сили, според народните поверия, трябва пред вратите мъжете да запалят купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените пък на този ден мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците на Аньовден се държат затворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.
Девойките на този ден гадаят и дали скоро ще се омъжат - за целта момите посаждат пшеница в гърне и натопяват клонки от вишна или ябълка във вода. Ако пшеницата покълне, а клонките се разлистят, значи момата ще се омъжи през следващата година.