Националнитя празник на страната е Деня на независимостта /1980 г./. Отбелязват се и 25 години от обявяването независимостта на островите Нови Хибриди под името Република Вануату.
Вануату е държава в югоизточната част на Тихия океан, разположена на островите Нови Хебриди. Архипелагът е разположен на 1 750 км. източно от Австралия, на 500 км. от френската територия Нова Каледония, западно от Фиджи и южно от Соломоновите острови.
Първият достигнал до островите европеец е Педро Фернандес де Кирос. На 1 май 1606 г. той им дава името Аустралия дел Еспириту Санто (южна земя на Светия дух), обявява територията за владение на испанския крал и основава селище, което нарича Нов Йерусалим.
В последствие на 22 май 1768 г. до острова достига и френският мореплавател Луи Антоан де Бугенвил, който развенчава мита за земята-континент доказвайки, че това е само остров, при това неголям. Бугенвил открива още два острова от архипелага, на когото дава името Големи Цикладски острови.
През 1774 г. Джеймс Кук посетил архипелага и го прекръстил на Нови Хебриди – поради сходството с релефа на Хебридските острови в Атлантическият океан.
В средата на 19 век на островите се появяват английски и френски плантатори и между Великобритания и Франция започва борба за архипелага. През 1887 г. влиза в сила конвенция за съвместното владение на територията, а през 1906 г. владението било преобразувано в кондоминиум.
На 30 юли 1980 е провъзгласена независимостта на Нови Хебриди, като страната получава името Република Вануату.
Съгласно Конституцията, приета на 30 юли 1980, Вануату е парламентарна република. Главнокомандващ на военните сили на страната е президентът, който се избира от избирателна колегия за срок от 5 години. Първите президентски избори са проведени на 4 юли 1980 г. и са спечелени от Ати Джордж Сокаман. Законодателната власт принадлежи на еднокамарен парламент - Националната асамблея, състояща се от 54 члена и избиран за срок от 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от правителството, начело с министър-председател , избиран от парламента. Вануату е независима република в състава на Общността на нациите, а от 1981 год. е член на ООН.
Територията на Вануату е разделена на 6 провинции - Малампа, Пенама, Санма, Тафея, Торба и Шефа.
Общата територия на Вануату е 12 200 км? и включва 83 острова (12 са по-големи), а островите Еспириту Санто и Малекула заемат почти половина от нея.
Островният архипелаг условно се подразделя на три групи - северна група, състояща се от Банкс и Торес, централна група - Амбрим, Амбае, Пентекост, Еспириту Санто, Маево, Ефате, Малекула и Епи, и южна група - Ероманго, Тана, Анива, Футуна и Анейтюм. Преобладават кораловите острови и островите с вулканичен произход.
На територията на страната има около 80 вулкана, 9 от които действащи. Сред тях най-известни са Ясур, Манаро, Гарет, Марум и Бенбоу. Кратерите на някой от тях са запълнени с вода и образуват кратерни езера, като Вуи и Летас. Земетресенията са често явление, но са сравнително слаби.
Бистрите морски води, великолепните плажове, клисурите, планините покрити с тропически гори и удивителните пещерни системи оформят красивата природа на Вануату.
Населените острови в архипелага са 65, като населението наброява приблизително около 205 754 души и принадлежи към меланезийския антропологичен тип. Столицата Порт Вила /около 34 000д./ се намира на о-в Ефате. Официалните езици са бислама /пиджин/, английски и френски. Религията е застъпена съответно: протестанти (55 %), католици (17 %), англикани (15 %) и др.
http://bg.wikipedia.org