Автор: Anonymous да 2016-05-20 @ 00:28 EEST

Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

13.05.2013г. гр. Варна

в името на народа





Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и пети април през две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Румяна Панталеева



при секретаря С.Д.

и прокурора Ружа Големанова

като разгледа докладваното от съдия Р. Лолова

ВНОХД №50 по описа за 2013 год.

За да се произнесе взе предвид следното:



Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Добричка окръжна прокуратура против присъдата постановена от Добричкия окръжен съд на 17.01.2013г., по нохд № 202/12г. с която подсъдимият Р.А.Л. е признат за виновен за престъпление по чл.360 НК и на основание чл.78а НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. Със същата присъда е признат за невиновен и е бил оправдан по обвинението му по чл. 302 ал.1 вр.чл.301 ал.2 НК, както и по обвинение по чл.360 НК вр.чл.9 ал.2 НК. Протестът е по отношение оправдателната част на присъдата като се излагат съображения за нейната необоснованост в тази част и се предлага присъдата да бъде отменена в тази част като подсъдимия бъде признат за виновен по повдигнатите обвинения и му се наложи поисканото в с.з. наказание. Протестът се поддържа в с.з. пред настоящата инстанция от апелативния прокурор като се излагат допълнителни съображения.

Защитата на подсъдимия изразява становище за неоснователност на протеста и моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Въззивният протест е подаден в срок и е допустим.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 17.01.2013г., постановена по нохд № 202/2012г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия Р.А.Л. за невиновен в това, че 1. на 01.07.2011г.,в гр.Добрич, като длъжностно лице заемащо отговорно служебно положение, полицейски орган-мл.разузнавач, сектор „Криминална полиция” ОД на МВР Добрич да е приел дар, банкнота от 50лв./петдесет лева/, които не му се следват, загдето е нарушил служебните си задължения по чл.157 ал.3 от ЗМВР и чл.4 ал.1 от Наредба за реда и достъпа до информационните фондове на МВР, като предоставил лични данни за лицето С.А.А. на А.П. П. от гр.Добрич и на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението му по чл.302 ал.1 вр.чл.301 ал.2 НК; признал го е за невиновен и в това, че на 24.06.2011г. в гр.Добрич е разгласил сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване и забранено съгласно чл.157 ал.3 от ЗМВР и чл.4 ал.1 от Наредба за реда и достъп до информационните фондове на МВР, като предоставил сведения за лицето Е.И.Х., че притежава свидетелство за правоуправление на С.Я.С. от гр.Добрич и на основание чл.9 ал.2 го е оправдал по обвинението му по чл.360 НК; признал го е виновен в това ,че на 01.07.2011г. в гр.Добрич разгласил сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване и забранено съгласно чл.157 ал.3 от ЗМВР и чл.4 ал.1 от Наредба за реда и достъп до информационните фондове на МВР, като предоставил сведения за лични данни на лицето С.А.А. на А.П. П. от гр.Добрич, деяние по чл.360 НК и на основание чл.78а НК го е освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв. Осъдил го е да заплати част от направените разноски, произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Л. е работил като мл.разузнавач в група „Противодействие на престъпленията против собствеността”, сектор Криминална полиция І РПУ Добрич. Той се познавал със свид. А. П., който бил анонимен оперативен източник. Във връзка с друго ДП е следвало да заведе този свидетел в деловодството на ДРС за да му бъде връчена призовка. След това двамата отишли в заведение „Марко Поло” в гр.Добрич, където свид. П. поискал информация за лицето С.А. – адрес и други данни, тъй като трябвало да извърши цесия, а от 9 месеца не можел да намери това лице. След това същия ден свидетеля се обадил на подсъдимия и му продиктувал ЕГ№ на лицето Ст.А.. Подсъдимият влязъл с паролата си в информационната система на МВР и на бележка собственоръчно написал името, адреса му в гр.Варна, телефонните номера и адрес на майка му и баща му, телефон и адрес на съпругата му. На проведена среща между подсъдимия и свидетеля П. на 29.06.11г.подсъдимият предал листчето с данните на свидетеля, а последния поискал и снимка на търсеното от него лице за да го разпознае по-лесно като се уговорили след няколко дни да си разменят тази информация. Същия ден свид. П. дал показания по разделеното ДП като съобщил за предоставената му от подсъдимия информация, както и за уговорката в близките дни да му бъде предадена снимка на търсеното от него лице. Заявил, че е подготвил пари, тъй като знаел, че подсъдимия ще ги поиска заради представената информация.Предал с протокол за доброволно предаване банкнота от 50лв. сер БГ 4852508, която била обработена по реда на ЗСРС със специално химическо вещество, флуорисциращо в жълто-зелен цвят.

На 01.07.11г. в 11,03ч. свид. П. се обадил на подсъдимия и си уговорили среща в същото заведение „Марко Поло” в 11,30ч. На срещата подс.Л. предал снимката на Ст.А. на свидетеля, като след това двамата разговаряли по общи теми. В един момент свид. П. поставил белязаната банкнота под кутията си с цигари като според него подсъдимия бил направил характерен жест с потъркване на пръсти, означаващ, че иска пари. Пак според свидетеля предаването на банкнотата станало преди края на срещата като подсъдимия взел банкнотата и я прибрал в джоба на якето си.

Подсъдимият от своя страна твърди, че ставайки от масата за тръгване се забавил да загаси цигарата си, а свидетеля тръгнал бързо за да плати сметката вътре в заведението, видял на масата банкнотата от 50лв. и мислейки, че свидетеля я е забравил я взел с три пръста, сложил я в джоба си заедно с кутията цигари и тръгнал към колата за да изчака там свидетеля и му върне парите.

В този момент подсъдимия бил задържан и при извършения личен обиск, доброволно извадил съдържанието на джобовете си като между вещите била и процесната банкнота от 50лв., а при осветяване на ръцете му по показалеца, палеца и средния пръст на дясната му ръка са установени петна с жълто-зелен оттенък.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Протеста е по отношение оправдателната част от присъдата.

По отношение обвинението по чл.302 ал.1 НК:

Безспорното обстоятелство е, че белязаната банкнота от 50лв. е намерена у подсъдимия. Всички останали твърдения се разминават съществено.

На първо място свид. П. твърди, че и друг път е ползвал подсъдимия за събиране на информация и винаги си е плащал като е давал различни суми, обичайно около 200лв. Някаква цена не е била уговаряна между тях и незнайно защо е решил, че този път ще даде 50лв. като е предоставил въпросната банкнота за маркиране. Твърди, че на въпросната среща подсъдимия е направил характерен знак с пръсти, в смисъл, че иска пари. При срещата е използвано ВДС звукозапис и видеозапис като двете ВДС се различават в началния си час с 30 мин. Като началото на звукозаписа е 11:09:00ч., а на видеозаписа е 11:42:23ч. При изслушване на звукозаписа не се установява никакъв разговор за пари, при видеозаписа не се установява никакъв подобен жест направен от подсъдимия. В 11:42:26ч. подсъдимият Л. взема от масата предмет, поглежда го и го слага в джоба си. Тъй като предмета не е бил ясен е допусната допълнителна техническа експертиза, която установява че видеофайлът отразява част от звуковия файл а именно от 33:14-тата до 51:41-вата минута. В посочения час 11:42:26, лицето седящо от дясната страна на кадъра, а именно подсъдимия, държи с пръстите на лявата си ръка обект наподобяващ по форма и пропорции документ за самоличност, банкова карта, служебна карта, визитка и пр., който предмет прибира с дясната си ръка в левия джоб на якето си. Вещите лица са категорични, че този предмет няма размерите и цвета на банкнота. След напускането на масата там остават две порцеланови чашки с чинийки, пепелник като не се установява изображение на предмет наподобяващ банкнота. Вещите лица са категорични и за това, че при разглеждане на целия видеозапис не са установили наличие на предмет наподобяващ банкнота.

Съществени разминавания има в часовете и досежно последователността на събитията като освен тези за началото на звукозаписа и видеозаписа такова има и при задържането на подсъдимия. Така в 10:55ч. на 01.07.11г. свид. П. получава белязаната банкнота. В 11:03ч. се обажда на подсъдимия за среща. Такава се уговаря за 11:30ч. в кафе „Марко Поло”. Срещата е документирана с ВДС „Звукозапис” с начален час 11:09ч., а видеозаписът е с начален час 11:42:23ч. На видеозаписа в 12:00:26 е видно, че двамата си тръгват, като свидетеля се движи напред, а съгласно заповедта за задържане на подсъдимия, той е задържан в 11:55ч.

Показанията на свид. П. не са логични и последователни. Видно е, че той е активната страна в търсенето на информация. Преди още да е поискал услуга от подсъдимия, свид. П. е дал показания по дп15/11г. като е казал, че му е давал пари срещу информация. Срещата от 24.06.11т. е била документирана с ВДС „Звукозапис”, където отново се установява активността на свидетеля. След срещата на 29.06.11г. когато подс. Л. предава листчето с данните на лицето С.А., вечерта свид. П. отново дава показания описвайки какво е получил и че е поискал снимка на лицето и приготвил сумата от 50лв., тъй като знаел че подсъдимия ще ги поиска за услугата. Не е ясно защо не му е била поискана сума и не е дал никакви пари при получаването на информацията и защо е решил, че ще му се искат пари при предаването на снимката, както и че 50лв. ще са достатъчни, при положение че преди е давал, по негови думи, по 200лв. Нелогични са действията на този свидетел и поради още една причина – твърдяната цесия касае лице, което е зет на негов много добър познат – свид. К. и за да установи неговия адрес е достатъчно да го попита.

Освен това свид. П. заявява в показанията си, че почти към края на разговора подсъдимия направил характерния жест с пръсти, свидетеля извадил банкнотата и я сложил под кутията с цигари, а подсъдимия я взел и прибрал в джоба си като след 10-тина минути си тръгнали. Такива действия обаче на ВДС не са отразени.

От всичко казано до тук става ясно, че до деня на срещата на 01.07.11г. не е ставало дума за пари, подсъдимият не е искал такива, а свидетеля сам е определил сумата от 50лв. Показанията на свидетеля не се подкрепят но никакъв начин от изготвеното ВДС.

Напротив обясненията на подсъдимия, че ставайки от масата, свид. П. е тръгнал напред, а той се е върнал за да загаси цигарата си и тогава е видял банкнотата като я прибрал за да я върне на свидетеля, не се опровергават по никакъв начин. Това е станало след като вече няма запис, т.е. свидетеля вече си е бил тръгнал от масата.

Още едно обстоятелство разколебава тезата на обвинението, а именно при задържането на подсъдимия обвинението твърди, че банкнотата от 50лв. е била намерена в калъфчето на служебната карта на подсъдимия ведно с други банкноти в евро, но от приложения снимков материал при обиска такова нещо не се установява. Всички предмети намерени в джобовете на подсъдимия са разположени поединично и заснети по този начин. В този смисъл са и показанията на поемното лице М.Д., който заявява ,че парите на подсъдимия са били малко и са били в джоба му свободно, а не прибрани в калъф. Твърдението на подсъдимия, че е прибрал парите заедно с кутията цигари в джоба си не може да бъде опровергано от протокола за обиск и фотоалбума, още повече че кутията с цигари въобще не е описана в протокола, въпреки, че се вижда на фотоалбума.

Правилно съдът е приел, че не са налице безспорни и категорични доказателства подсъдимия да е поискал и приел дар за да наруши служебните си задължения, поради което присъдата в тази й част е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

По отношение второто деяние по чл.360 НК.

Касае се до случай, при който свид. С. е поискал от подсъдимия да провери дали лицето Евгени христов притежава свидетелство за правоуправление на МПС, тъй като се притеснявал да му предостави автомобила си. След като проверил в информационните фондове на МВР подсъдимия отговорил с „да” на въпроса. Тези обстоятелства се установяват от събраните доказателства – показания на свид. С., обяснения на подсъдимия и запис на разговор, документиран във ВДС.

С това деяние формално е осъществен състава на чл.360 НК, но е явно малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 НК, тъй като не е обществено опасно. От предоставената информация, че даденото лице притежава свидетелство за провоуправление на МПС не са произлезли и не могат да произлязат никакви вредни последици. Не е налице обществена опасност на извършеното, а се касае до нарушаване на служебните задължения и дисциплинарна отговорност.

По отношение второто деяние по чл.360 НК, по което подсъдимия е признат за виновен, съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв. В тази част присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.

Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че протеста е неоснователен, а атакуваната присъда следва да бъде потвърдена в оправдателната част като обоснована и законосъобразна

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд





Р Е Ш И :



ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 17.01.2013г. на Добричкия окръжен съд, постановена по нохд №202/2012г. по отношение на подсъдимия Р.А.Л. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.





Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

13.05.2013г. гр. Варна

в името на народа





Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и пети април през две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Румяна Панталеева



при секретаря С.Д.

и прокурора Ружа Големанова

като разгледа докладваното от съдия Р. Лолова

ВНОХД №50 по описа за 2013 год.

За да се произнесе взе предвид следното:



Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Добричка окръжна прокуратура против присъдата постановена от Добричкия окръжен съд на 17.01.2013г., по нохд № 202/12г. с която подсъдимият Р.А.Л. е признат за виновен за престъпление по чл.360 НК и на основание чл.78а НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. Със същата присъда е признат за невиновен и е бил оправдан по обвинението му по чл. 302 ал.1 вр.чл.301 ал.2 НК, както и по обвинение по чл.360 НК вр.чл.9 ал.2 НК. Протестът е по отношение оправдателната част на присъдата като се излагат съображения за нейната необоснованост в тази част и се предлага присъдата да бъде отменена в тази част като подсъдимия бъде признат за виновен по повдигнатите обвинения и му се наложи поисканото в с.з. наказание. Протестът се поддържа в с.з. пред настоящата инстанция от апелативния прокурор като се излагат допълнителни съображения.

Защитата на подсъдимия изразява становище за неоснователност на протеста и моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Въззивният протест е подаден в срок и е допустим.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 17.01.2013г., постановена по нохд № 202/2012г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия Р.А.Л. за невиновен в това, че 1. на 01.07.2011г.,в гр.Добрич, като длъжностно лице заемащо отговорно служебно положение, полицейски орган-мл.разузнавач, сектор „Криминална полиция” ОД на МВР Добрич да е приел дар, банкнота от 50лв./петдесет лева/, които не му се следват, загдето е нарушил служебните си задължения по чл.157 ал.3 от ЗМВР и чл.4 ал.1 от Наредба за реда и достъпа до информационните фондове на МВР, като предоставил лични данни за лицето С.А.А. на А.П. П. от гр.Добрич и на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението му по чл.302 ал.1 вр.чл.301 ал.2 НК; признал го е за невиновен и в това, че на 24.06.2011г. в гр.Добрич е разгласил сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване и забранено съгласно чл.157 ал.3 от ЗМВР и чл.4 ал.1 от Наредба за реда и достъп до информационните фондове на МВР, като предоставил сведения за лицето Е.И.Х., че притежава свидетелство за правоуправление на С.Я.С. от гр.Добрич и на основание чл.9 ал.2 го е оправдал по обвинението му по чл.360 НК; признал го е виновен в това ,че на 01.07.2011г. в гр.Добрич разгласил сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване и забранено съгласно чл.157 ал.3 от ЗМВР и чл.4 ал.1 от Наредба за реда и достъп до информационните фондове на МВР, като предоставил сведения за лични данни на лицето С.А.А. на А.П. П. от гр.Добрич, деяние по чл.360 НК и на основание чл.78а НК го е освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв. Осъдил го е да заплати част от направените разноски, произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Л. е работил като мл.разузнавач в група „Противодействие на престъпленията против собствеността”, сектор Криминална полиция І РПУ Добрич. Той се познавал със свид. А. П., който бил анонимен оперативен източник. Във връзка с друго ДП е следвало да заведе този свидетел в деловодството на ДРС за да му бъде връчена призовка. След това двамата отишли в заведение „Марко Поло” в гр.Добрич, където свид. П. поискал информация за лицето С.А. – адрес и други данни, тъй като трябвало да извърши цесия, а от 9 месеца не можел да намери това лице. След това същия ден свидетеля се обадил на подсъдимия и му продиктувал ЕГ№ на лицето Ст.А.. Подсъдимият влязъл с паролата си в информационната система на МВР и на бележка собственоръчно написал името, адреса му в гр.Варна, телефонните номера и адрес на майка му и баща му, телефон и адрес на съпругата му. На проведена среща между подсъдимия и свидетеля П. на 29.06.11г.подсъдимият предал листчето с данните на свидетеля, а последния поискал и снимка на търсеното от него лице за да го разпознае по-лесно като се уговорили след няколко дни да си разменят тази информация. Същия ден свид. П. дал показания по разделеното ДП като съобщил за предоставената му от подсъдимия информация, както и за уговорката в близките дни да му бъде предадена снимка на търсеното от него лице. Заявил, че е подготвил пари, тъй като знаел, че подсъдимия ще ги поиска заради представената информация.Предал с протокол за доброволно предаване банкнота от 50лв. сер БГ 4852508, която била обработена по реда на ЗСРС със специално химическо вещество, флуорисциращо в жълто-зелен цвят.

На 01.07.11г. в 11,03ч. свид. П. се обадил на подсъдимия и си уговорили среща в същото заведение „Марко Поло” в 11,30ч. На срещата подс.Л. предал снимката на Ст.А. на свидетеля, като след това двамата разговаряли по общи теми. В един момент свид. П. поставил белязаната банкнота под кутията си с цигари като според него подсъдимия бил направил характерен жест с потъркване на пръсти, означаващ, че иска пари. Пак според свидетеля предаването на банкнотата станало преди края на срещата като подсъдимия взел банкнотата и я прибрал в джоба на якето си.

Подсъдимият от своя страна твърди, че ставайки от масата за тръгване се забавил да загаси цигарата си, а свидетеля тръгнал бързо за да плати сметката вътре в заведението, видял на масата банкнотата от 50лв. и мислейки, че свидетеля я е забравил я взел с три пръста, сложил я в джоба си заедно с кутията цигари и тръгнал към колата за да изчака там свидетеля и му върне парите.

В този момент подсъдимия бил задържан и при извършения личен обиск, доброволно извадил съдържанието на джобовете си като между вещите била и процесната банкнота от 50лв., а при осветяване на ръцете му по показалеца, палеца и средния пръст на дясната му ръка са установени петна с жълто-зелен оттенък.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Протеста е по отношение оправдателната част от присъдата.

По отношение обвинението по чл.302 ал.1 НК:

Безспорното обстоятелство е, че белязаната банкнота от 50лв. е намерена у подсъдимия. Всички останали твърдения се разминават съществено.

На първо място свид. П. твърди, че и друг път е ползвал подсъдимия за събиране на информация и винаги си е плащал като е давал различни суми, обичайно около 200лв. Някаква цена не е била уговаряна между тях и незнайно защо е решил, че този път ще даде 50лв. като е предоставил въпросната банкнота за маркиране. Твърди, че на въпросната среща подсъдимия е направил характерен знак с пръсти, в смисъл, че иска пари. При срещата е използвано ВДС звукозапис и видеозапис като двете ВДС се различават в началния си час с 30 мин. Като началото на звукозаписа е 11:09:00ч., а на видеозаписа е 11:42:23ч. При изслушване на звукозаписа не се установява никакъв разговор за пари, при видеозаписа не се установява никакъв подобен жест направен от подсъдимия. В 11:42:26ч. подсъдимият Л. взема от масата предмет, поглежда го и го слага в джоба си. Тъй като предмета не е бил ясен е допусната допълнителна техническа експертиза, която установява че видеофайлът отразява част от звуковия файл а именно от 33:14-тата до 51:41-вата минута. В посочения час 11:42:26, лицето седящо от дясната страна на кадъра, а именно подсъдимия, държи с пръстите на лявата си ръка обект наподобяващ по форма и пропорции документ за самоличност, банкова карта, служебна карта, визитка и пр., който предмет прибира с дясната си ръка в левия джоб на якето си. Вещите лица са категорични, че този предмет няма размерите и цвета на банкнота. След напускането на масата там остават две порцеланови чашки с чинийки, пепелник като не се установява изображение на предмет наподобяващ банкнота. Вещите лица са категорични и за това, че при разглеждане на целия видеозапис не са установили наличие на предмет наподобяващ банкнота.

Съществени разминавания има в часовете и досежно последователността на събитията като освен тези за началото на звукозаписа и видеозаписа такова има и при задържането на подсъдимия. Така в 10:55ч. на 01.07.11г. свид. П. получава белязаната банкнота. В 11:03ч. се обажда на подсъдимия за среща. Такава се уговаря за 11:30ч. в кафе „Марко Поло”. Срещата е документирана с ВДС „Звукозапис” с начален час 11:09ч., а видеозаписът е с начален час 11:42:23ч. На видеозаписа в 12:00:26 е видно, че двамата си тръгват, като свидетеля се движи напред, а съгласно заповедта за задържане на подсъдимия, той е задържан в 11:55ч.

Показанията на свид. П. не са логични и последователни. Видно е, че той е активната страна в търсенето на информация. Преди още да е поискал услуга от подсъдимия, свид. П. е дал показания по дп15/11г. като е казал, че му е давал пари срещу информация. Срещата от 24.06.11т. е била документирана с ВДС „Звукозапис”, където отново се установява активността на свидетеля. След срещата на 29.06.11г. когато подс. Л. предава листчето с данните на лицето С.А., вечерта свид. П. отново дава показания описвайки какво е получил и че е поискал снимка на лицето и приготвил сумата от 50лв., тъй като знаел че подсъдимия ще ги поиска за услугата. Не е ясно защо не му е била поискана сума и не е дал никакви пари при получаването на информацията и защо е решил, че ще му се искат пари при предаването на снимката, както и че 50лв. ще са достатъчни, при положение че преди е давал, по негови думи, по 200лв. Нелогични са действията на този свидетел и поради още една причина – твърдяната цесия касае лице, което е зет на негов много добър познат – свид. К. и за да установи неговия адрес е достатъчно да го попита.

Освен това свид. П. заявява в показанията си, че почти към края на разговора подсъдимия направил характерния жест с пръсти, свидетеля извадил банкнотата и я сложил под кутията с цигари, а подсъдимия я взел и прибрал в джоба си като след 10-тина минути си тръгнали. Такива действия обаче на ВДС не са отразени.

От всичко казано до тук става ясно, че до деня на срещата на 01.07.11г. не е ставало дума за пари, подсъдимият не е искал такива, а свидетеля сам е определил сумата от 50лв. Показанията на свидетеля не се подкрепят но никакъв начин от изготвеното ВДС.

Напротив обясненията на подсъдимия, че ставайки от масата, свид. П. е тръгнал напред, а той се е върнал за да загаси цигарата си и тогава е видял банкнотата като я прибрал за да я върне на свидетеля, не се опровергават по никакъв начин. Това е станало след като вече няма запис, т.е. свидетеля вече си е бил тръгнал от масата.

Още едно обстоятелство разколебава тезата на обвинението, а именно при задържането на подсъдимия обвинението твърди, че банкнотата от 50лв. е била намерена в калъфчето на служебната карта на подсъдимия ведно с други банкноти в евро, но от приложения снимков материал при обиска такова нещо не се установява. Всички предмети намерени в джобовете на подсъдимия са разположени поединично и заснети по този начин. В този смисъл са и показанията на поемното лице М.Д., който заявява ,че парите на подсъдимия са били малко и са били в джоба му свободно, а не прибрани в калъф. Твърдението на подсъдимия, че е прибрал парите заедно с кутията цигари в джоба си не може да бъде опровергано от протокола за обиск и фотоалбума, още повече че кутията с цигари въобще не е описана в протокола, въпреки, че се вижда на фотоалбума.

Правилно съдът е приел, че не са налице безспорни и категорични доказателства подсъдимия да е поискал и приел дар за да наруши служебните си задължения, поради което присъдата в тази й част е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

По отношение второто деяние по чл.360 НК.

Касае се до случай, при който свид. С. е поискал от подсъдимия да провери дали лицето Евгени христов притежава свидетелство за правоуправление на МПС, тъй като се притеснявал да му предостави автомобила си. След като проверил в информационните фондове на МВР подсъдимия отговорил с „да” на въпроса. Тези обстоятелства се установяват от събраните доказателства – показания на свид. С., обяснения на подсъдимия и запис на разговор, документиран във ВДС.

С това деяние формално е осъществен състава на чл.360 НК, но е явно малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 НК, тъй като не е обществено опасно. От предоставената информация, че даденото лице притежава свидетелство за провоуправление на МПС не са произлезли и не могат да произлязат никакви вредни последици. Не е налице обществена опасност на извършеното, а се касае до нарушаване на служебните задължения и дисциплинарна отговорност.

По отношение второто деяние по чл.360 НК, по което подсъдимия е признат за виновен, съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв. В тази част присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.

Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че протеста е неоснователен, а атакуваната присъда следва да бъде потвърдена в оправдателната част като обоснована и законосъобразна

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд





Р Е Ш И :



ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 17.01.2013г. на Добричкия окръжен съд, постановена по нохд №202/2012г. по отношение на подсъдимия Р.А.Л. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.



Справка решение по НОХД №50/2013г. на Апелативен съд Варна

"Анонимен оперативен източник" - сътрудник на Полицията

инициали в решението:
А.П. - Антон Проданов
Р.Л. - Румен Люцканов

[ Отговор | # ]