изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2019-12-16 @ 15:29 EET
ЗА данъчните | 315 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.
ЗА данъчните
Автор: Anonymous да 2008-11-02 @ 21:26 EET

Ново Р/О:
РЕШЕНИЕ

10205
София, 10/25/2007

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНДРЕЙ ИКОНОМОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАНЯ АНЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА при секретар Анелия Станкова и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдиятаМАРИЕТА МИЛЕВА по адм. дело № 4611/2007.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗД).
С решение № 6А от 05.02.2007 г. по преписка № 110 по описа за 2006 г. Комисията за защита от дискриминация (КЗД) установява, че с практиката за прихващане на дължими, но неустановено по надлежния ред здравно-осигурителни вноски с подлежащия на възстановяване данък по чл. 29а от ЗОДФЛ (отм.) при осъществяване на дейността на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. Добрич (ТД на НАП- Добрич), е нарушено правото на равенство пред закона по чл. 6, ал. 1 и ал. 2, изр. първо от Конституцията на Република Българи по чл. 2 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с което не е изпълнено задължението по чл.10 от ЗЗД за постигане целите по чл. 2 ,т. 1 и т. 2 от ЗЗД; налага на Петя Георгиева Банкова като директор на ТД на НАП- Добрич на основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 24 от ЗАНН за описаното нарушение глоба в размер на 500.00 лв.; постановява преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение и налага на ТД на НАП- Добрич принудителни административни мерки на основание чл. 76, ал.1, т. 1 от ЗЗД , като предписва въздържане занапред от извършване на установеното нарушение, спазване на правото на равенство пред закона и равенство в третирането и определя 30 - дневен срок за писмено уведомяване за предприетите във връзка с решението мерки.
Решението е обжалвано изцяло от ТД на НАП- Добрич. Жалбоподателят поддържа, че административния акт е нищожен, тъй като е постановен извън правомощията на КЗД. Излага също доводи за неправилност на решението, тъй като в нарушение на административнопроизводствените правила КЗД се е поизнесла по искане, с каквото не е била сезирана, глобата на директора е наложена без да е установена с акт за административно нарушение, както и че при постановяване на административния акт е допуснато и нарушение на закона, тъй като не е установено дискриминация на нито един от признаците, посочени в ЗЗД, а предписаните принудителни административни мерки не могат да бъдат изпълнени. Моли решението да бъде отменено и на дирекцията се присъди възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът- Комисията за защита от дискриминация не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна Стойчо Пенков Стойчев излага съображения за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Като взе предвид предмета на жалбата и събраните по делото доказателства настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, прие за установено следното:
Производството пред административния орган е образувано по сигнал на Стойчо Пенков Стойчев, заинтересована страна по делото, с твърдения, че в ТД на НАП– Добрич се прилага незаконосъобразната практика за прихващане на подлежащия на възстановяване данък съгласно чл. 29а от ЗОДФЛ с дължими, но неустановени по съответния ред здравно- осигурителни вноски. Това според подателя на сигнала представлява неравно третиране по признака лично положение, тъй като се прилага спрямо лица с постоянен адрес в област Добрич и поставя същите в по-неблагоприятно положение в сравнение с жителите на други области.
Извършената от КЗД по повод сигнала проверка и събраните доказателства установяват, че към 27.07.2006 г. в ТД на НАП- Добрич са постъпили 9164 бр. декларации за възстановяване на данък съгласно чл. 29а от ЗОДФЛ (отм.). Въз основа на извлечение от информационните масиви на НЗОК органите по приходите на НАП- Добрич извършват прихващане на данъка за възстановяване с дължимите здравно- осигурителни вноски, независимо, че същите не са установени по съответния ред- с влязъл в сила акт или с декларация. Няма данни този начин на прихващане да се прилага в други териториални дирекции на НАП. Възприетата от ТД на НАП- Добрич практика е в противоречие с чл. 165 от ДОПК и с указания на ИД на НАП, изх. № 2400480/ 24.02.2006 г. и изх. № 24-00-202 / 25.01.2006 г. регламентиращи реда за прихващане, според които такова може да се направи само след като вземането е установено с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане. На това основание част от актовете са отменени след обжалване на заинтересованите лица с решения на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- Варна при Централно управление на НАП (решение № 275/ 30.05.2006 г.). Около 1812 броя актове за прихващане обаче влизат в сила, тъй като не са оспорени по съответния ред.
По заповед на директора на ТД на НАП – Добрич Петя Банкова комисия от служители в дирекцията извършва проверка на съставените, но невръчени актове за прихващане. При проверката комисията констатира, че по подадени 565 бр. декларации за възстановяване на данък, органът по приходите извършва прихващане с дължимите от съответното лице здравно- осигурителни вноски, без последните да се установени по съответния ред. Комисията приема, че тези актове са неправилни и предлага да не се връчват на адресатите, а да бъдат преразгледани от административния орган и съобразени със закона (протокол № 002 / 20.06.2006 г.). За осъществяване предложенията на комисията директорът на ТД на НАП – Добрич издава заповед № 130/ 26.06.2006 г.
При тези данни комисията приема, че неправилно осъщественото прихващане не представлява дискриминация по признака лично положение по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗД. Административният орган обаче стига до извода, че установената в ТД на НАП- Добрич практика нарушава основния принцип на равенство пред закона, прогласен в чл. 6, ал.1 и ал. 2 от Конституцията на Република България и в чл. 2 от ДОПК, тъй като чл. 165 от ДОПК не е приложен от ТД на НАП- Добрич спрямо гражданите по начина, по който същата разпоредба се прилага от останалите ТД на НАП на територията на страната. Според комисията по този начин е допуснато неравенство в третирането. Констатира също, че от страна на директора на ТД на НАП – Добрич не е изпълнено задължението по чл. 10 от ЗЗД – предприемане на всички мерки за изпълнение на целите по чл. 2 от ЗЗД -осигуряване на всяко лице на равенство пред закона и равенство в третирането. Съобразно възприетото комисията установява допуснатото нарушение, постановява преустановяването му и възстановяване на първоначалното положение, предписва въздържане занапред от извършване на нарушение и спазване на правото на равенство пред закона и равенство в третирането и налага на директора на ТД на НАП- Добрич на основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗД административно наказание глоба в размер на 500.00 лв.
При тези данни настоящият съдебен състав стигна до следните изводи:
Атакуваното решение е издадено от компетентния по смисъла на чл. 47 от ЗЗД орган. Цитираният текст предоставя на Комисията за защита от дискриминация широки правомощия, включително правото да установява нарушения по ЗЗД или други закони, уреждащи равенство в третирането. Следователно преценката за това дали е налице дискриминация или неравно третиране на основание някой от признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗЗД е изцяло в правомощията на този орган. Доколко постановеният с оглед тази преценка административен акт е правилен, е въпрос, свързан с приложението на материалния закон, чието нарушение може да обоснове извод за отмяна на акта, но не и за обезсилване на същия поради некомпетентност на комисията. Ето защо доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт по съображения, че не са съобразени признаците по чл. 4, ал.1 от ЗЗД не могат да бъдат споделени.
Решението на КЗД е постановено при спазване на процедурата, предвидена в чл. 50 и сл. от ЗЗД. Производството е образувано след сигнал на заинтересованата страна Стойчев за извършена дискриминация, с което е спазена разпоредбата на чл. 50, т. 3 от ЗЗД. Основанията за дискриминация, посочени в сигнала обаче не обвързват административния орган и няма пречка при извършената проверка същият да установи нарушения, различни от тези, на които подателят се позовава. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че производството за установяване на нарушения по ЗЗД може да започне и по инициатива на комисията, т.е. служебно (чл. 50, т. 2 от ЗЗД). В този смисъл възражението на жалбоподателя, че отклонението от основанията изтъкнати в сигнала представлява нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователно.
Оспореният административен акт е постановен в предписаната от закона форма и съдържа изброените в чл. 66 от същия закон реквизити.
Този акт на КЗД обаче е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
Дискриминация е всяко по - неблагоприятно третиране или поставяне в неравностойно положение на лица на база на установените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД признаци. Цитираната норма забранява прякото или непряко ограничаване на законните права, задължения и възможности на лицата на основание изброените в текста критерии, между които е и личното положение.
В разглежданата хипотеза доказателства за неблагоприятно третиране на основа на посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД признаци не са ангажирани. Постоянният адрес като част от личното положение на лицата, в случая не може да се възприеме като основание за ограничаване на правата на гражданите, тъй като ТД на НАП- Добрич има компетентност само в рамките на определена територия (чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК), т.е. постоянният адрес не е факторът, който обосновава разлика в третирането, ако се приеме, че такова е налице. В този смисъл изводите на КЗД за отсъствие на дискриминационно отношение на основание посочените в чл. 4, ал.1 от ЗЗД признаци и по-конкретно на признака лично положение са законосъобразно и се споделят изцяло от настоящия състав.
Заключението на административния орган, че при осъществяване дейността на ТД на НАП – Добрич е допуснато неравно третиране, с което е нарушено правото на равенство през закона, установено в чл. 6, ал.1 и ал. 2 от Конституцията на Република България и не е изпълнено задължението по чл. 10 от ЗЗД за постигане целите на същия закон, е незаконосъобразно и не се възприема от съдебния състав.
Равенството като нравствена и етична категория означава равнопоставяне, поставяне в еднаква обвързаност, при едно положение, при равни изходни начала спрямо някакъв значим обществен критерий или явление. В юридическия смисъл равенството се свързва с признаването на естествените и неотменими права на всеки пред правото (закона в широк смисъл) като най- значим обществен регулатор. В чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България равенството на гражданите пред закона е прогласено като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и на държавата. Според Конституционния съд юридическото равенство представлява равнопоставеност на всички граждани пред закона (позитивно право) и задължение за еднаквото им третиране от държавната власт (решение № 14/ 1992 г. на Конституционния съд на РБ по к. дело № 14/ 1992 г.). Това означава, че „към едни същи лица, равни от правна гледна точка на действащото право, с оглед целите на правното регулиране законът се обръща еднакво” (решение № 2/ 2007 г. на КС на РБ по к. дело № 12/ 2006 г.).
Конституционният принцип на равенство пред закона се проявява в две насоки : забрана за произволно неравнопоставяне и задължение за равно третиране. Първата забранява третиране в отклонение от установените обективни критерии, а втората - не допуска въвеждането на ограничения в правата на гражданите, нито създаване на привилегии, основани на изчерпателно изброените в чл. 6, ал. 2, изр. 2 от Конституцията признаци, включващи пол, раса, религия, лично и обществено положение и др. (В този смисъл решение № 1/ 2005 г. на Конституционния съд по к. дело № 8/ 2004 г. ).
Изложеното налага извода, че за да се приеме, че при дейността на ТД на НАП- Добрич е допуснато неравно третиране, с което е нарушен принципа на равенство пред закона следва да се установи, че това е направено на основание на изброените в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, съответно в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД признаци, т.е. да се установи, че правата на някои лица са ограничени или за други са създадени привилегии само и единствено поради наличието на някои от изброените критерии. В случая, както вече се посочи ограничаване или нарушаване на правата на гражданите не се свързва с нито един от цитираните в законовите норми признаци. Неизпълнението на указанията на ИД на НАП евентуално би могло да ангажира дисциплинарната отговорност на директора на ТД на НАП- Добрич, но не отговорност по Закона за защита от дискриминация. Възприетата в ТД на НАП – Добрич практика за прихващане на подлежащия на възстановяване данък с неустановени по съответния ред здравно- осигурителни вноски разкрива неправилно разбиране и прилагане на закона от страна на органа по приходите, спрямо което засегнатите лица могат да се защитят, като оспорят актовете по съответния ред, но не може да обоснове извод за допуснато неравенство в третирането и съответно нарушение на принципа на равенство пред закона.
Всичко изложено мотивира настоящия състав да приеме, че установената в ТД на НАП – Добрич практика за прихващане на подлежащия на възстановяване данък с неустановени по съответния ред здравно – осигурителни вноски не представлява нарушение на конституционния принцип на равенство пред закона. Поради това като приема обратното и установява нарушение в този смисъл, прилага принудителни административни мерки и санкционира директора на ТД на НАП – Добрич на това основание, Комисията за защита от дискриминация постановява решение в противоречие със закона. В този смисъл подадената жалба е основателна, а оспореният административен акт следва да бъде отменен.
Съобразно горните изводи, направеното искане и на основание чл. 143, ал.1 от АПК Комисията за защита от дискриминация след да бъде осъдена да заплати на ТД на НАП – Добрич сумата 80.00 лв. възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса.
По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6А от 05.02.2007 г. по преписка № 110/ 2006 г. на Комисията за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация, гр. София, бул. „Драган Цанков” № 35 да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. Добрич, гр. Добрич, ул. „Независимост” № 7 сумата 80 .00 (осемдесет лева) възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд, петчленен състав, в 14-дневен срок от съобщението на страните.


Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Андрей Икономов секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Ваня Анчева
/п/ Мариета Милева М.М.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2019 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди