Не ме дърпай за езика „моме”... знам, че ме четеш!

 Малката мишка е обсебена... обсебена от възрастия мишок, в когото е намерила липсващия баща ... и още нещо. И тук странно се преплитат... бащата и „приятелят” ... А, може би и по-стар е „приятелят”.

/Не съм Зигмунд Фройд- той по-добре би го обяснил/.

Малката мишка се изказва, леко неподготвена!

Тя, ходи на психолог и затова никнеймът и е “психоложката” ... !!!

Желае да притежава стария мишок... неистово желае да го притежава! /А, къде отиде неговата лична свобода... така лесно се предаде...!!!/

Под маската на „приятелка – доверена”... достигнала до логините в нета на стария мишок, тя се вживява в неговата роля! Започва да пише коментари от негово име... мейли изпраща /non123@mail.bg/... дори поставя диагнози /sibir/chernata_kotka/, когато самата тя е диагноза!

Диагноза, която има нужда от лечение!

Набоков е написал „Лолита”... за един полудял от желания и страст възрастен мъж, който една малка ... много малка „девойка”, успява да превърне в ИДИОТ!

Затова Набоков е класик!

Какво да кажа за „приятелят” ли... то, на стари години... освен да станеш за кашмер на зайците... и „психоложката”... да ми говори за параноя...

„Психоложката”, защо твоите приятели са все възрастни мъже???...

ГЕРОНТОФИЛИЯ! – Би казал д-р Фройд!