Става дума за ръка от слонова кост, чиято датировка е 3-4 век след Христа. Намерена е край село Красен през 60-те години Находка от фонда на Регионалния исторически музей в Добрич участва в изложбата “Древните цивилизации в България. Златото на траките”, която се открива днес в Античния музей в Базел, Швейцария. Това съобщи директорът на добричкия музей Дияна Борисова.
Бронзово копие от времето на Троянската война разбули една от загадките на Перперикон. Находката показва, че преди повече от три хиляди години свещеният град на траките край Кърджали е бил център на леярството. Там са били изработвани оръжията, с които са воювали населяващите района тракийски племена.
Светилищата в Източните Родопи са с 1000 години по-стари от египетските пирамиди и от цивилизацията на Месопотамия. Това твърдят в интервю за БТА археолозите Ана Радунчевна и Стефанка Иванова.
Две монети от времето на деспот Добротица, открити при археологически разкопки на нос Калиакра през лятото на 2006 г., бяха представени днес пред публика в Каварна.
Археологът Георги Китов работи бързо. Той използва багери и булдозсри, за да разкрива каменните гробници на тракийските владетели и може за седмица свърши това, което по-внимателните конвенционални разкопки на ръка биха постигнали за доста месеци. Според собствените му думи той няма избор. Иманярите са навсякъде, готови да плячкосат гробниците. „Те разполагат с повече пари от мен и имат по-добри машини - обяснява Китов. - Аз се опитвам да спася това, което те искат да разрушат, и мисля, че се справям много добре. Спрял съм много от тях."
98 години от провъзгласяването на независимостта на България се навършват днес. С манифест на княз Фердинанд, провъзгласен в църквата "Свети Четиридесет мъченици на 22 септември 1908 г. се отхвърля васалната зависимост на Княжество България от Османската империя. Център на тържествата днес е Велико Търново.
12 юли 1913 г. (Петровден) по традиция се отбелязвал на полето, на този ден започвала жътвата. Денят не предвещавал нищо лошо. По къщите за пръв път колели петровско петле, приготвяли вкусни каймаклии баници. На всяка трапеза имало плодове, зеленчуци и лакомства, но за разлика от други години липсвали саморъчно приготвени безалкохолни напитки.
11 (23) август 1877 г. е най-тежкият ден от отбраната на Шипка. Боевете, разиграли се на най-високите точки на Шипченския проход са известни още под името Шипченска епопея. От 9 (21) до 11 (23) август 1877 г. на връх Св. Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо войските на Сюлейман паша срещат руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов.