| изпрати публикация : календар : търсене : статистика : Архив : Има ли Дядо Коледа? : Интернет връзки : Polls |
|
|  |
Първа | Предишна страница | 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 | Следваща страница | Последна
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Датата 27 юни носи в себе си два особено важни за България факта. На 27
юни 1877 г. руските войски начело с М. И. Драгомиров преминават река
Дунав при Свищов и практически започва Руско-турската освободителна
война, която довежда до създаването на Третата българска държава с
подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. Тъжният
факт е, че на 27 юни 1913 г. Румъния се намесва в Междусъюзническата
война и на 16 септември 1913 г. по силата на Цариградския договор
получава цяла Южна Добруджа. България губи още Вардарска, Южна и
Беломорска Македония и Източна Тракия. След войната настъпва и първата
национална катастрофа.
Такива сме си българите – бързо се влюбваме и разлюбваме.
Балкански синдром. И бързо забравяме. И все си мислим, че от нас започва
историята. След нас – и потоп! Сега буквално преписвам от „Изваяние”: „Изречението
е било изречено от мадам де Помпадур, когато крал Людовик загубил битката от
своя страшен пруски враг и дошъл за утеха при нея, мъдрата и красива фаворитка.
Людовик се изненадал от тези думи. Мадам обяснила, че неотдавна й гостувал един
математик – Мопертюи, той наистина е един от най-великите механици и математици
на нашата цивилизация – и казал, че според неговите изчисления към Земята скоро
ще се приближи страшна комета и може да настъпи краят на света. Трагичният
разгром на войските става две години преди идването на кометата…”.
Няколко дни журналята от София ни
шибат мозъците с големия проблем за България. Разви ли някой, или се
саморазвиха болтовете на мерцедеса на Лозан Панов.
Понякога
ми се струва, че най-гледаната телевизия БиТиВи е най-антибългарска.
Струва ми се, че най-често в нейните студия се канят коментатори, които
унижават българина. Нещо повече – правят коментари срещу интересите за
развитие на България.
От европейците се иска да плащат все
повече, както за собствената си окупация с американски военни бази,
така и за издръжка на целенасочено изпратените им нашественици
В Русия днес е модерно котарак и бяла мечка да познават резултатите за мачовете от Купата на конфедерациите по футбол.
Нови перспективи изгряха пред българския учител. Евроинтеграцията на
българското образование му гласува високото доверие да издигне
авторитета си до следово куче. Той вече има задължението да души следите
на първокласниците до семейството му. Безкористно и безплатно да
потвърди патриотизма си, разкривайки къде живеят и къде работят
родителите на първолачетата. И ако открие нередности, да доносничи пред
директора на училището, а той да доносничи на регионалния инспекторат по
образование, а той да снесе информация на министъра на образованието…
Не се уточнява тези донесения ще бъдат ли след година-две част от
досието на учителя, което ще нищи комисията по досиетата…
Вчера т. нар. Народно събрание се разграничи от народа. Изтъка си
платното и ритна кросното на тези, които са го избрали. И които го гушат
с данъци, глоби, такси и надежди в мизерното си съществуване.
Може би не е грешка да кажем, че голямото преселение на народите днес
започна с една „екскурзия“ на българските турци към Турция. Каква е
истината, може би ще стане известно едва след 50 или 100 години… Има и
неписани архиви, които умират с лидерите на държавите.
Пред официалния
вход на Добруджанския земеделски институт по пшеницата и слънчогледа
край генерал Тошево се издигат високо симетрично /почти/ две елхи.
По-ниската е засадена от Никита С. Хрущов, а по-високата - от Тодор
Живков. Тогава първият човек на СССР бе на посещение в България и по
традиция – в Толбухински окръг. Перла на окръга по това време бе
Институтът по пшеницата и слънчогледа „Добруджа“ /днес ДЗИ/. Годината бе
1962-а. Посещението бе в знак на изключителните постижения и още
по-големи перспективи на института. |
| Copyright ©2000 - 2003 © 2023 НДТ, Добрич, България Всички права запазени. |
Powered By Geeklog Страницата е генерирана за 0.13 секунди |