| изпрати публикация : календар : търсене : статистика : Архив : Има ли Дядо Коледа? : Интернет връзки : Polls |
|
|  |
Първа | Предишна страница | 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 | Следваща страница | Последна
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Историците твърдят, че Руско-турската война /1877-1878/
е десетата поредна война между Руската империя и Османската империя. Тя носи
абсолютна независимост на Румъния, Сърбия и Черна гора и води до създаването на
Третата българска държава. Народите на четирите държави я възприемат като
Освободителна от османско, според едни, а според други - от турско иго. За нас
– българите, историческият факт е създаването на Третата българска държава,
която практически възражда Българската цивилизация от първите български
поселения в Имеон /Хиндукуш – Памир/, през Волжска и Кубратова България до
Първата и Втората българска държава, наричана още в летописите Дунавска
България, а нерядко и Българската империя.
Тази сутрин България осъмна в бяло и
червено. Баба Марта дойде. С нея и най-българският месец. Най-свежо е в
детските градини, в училищата. Всяка дете е с мартеница. И по-големите
сме закичили мартеници. За здраве и по-добър живот. И най-възрастните
милват пискюлчетата с надежда живи-здрави да се радват на деца, внуци и
правнуци… По-традиция българинът завързва мартеница и на домашния си
любимец, на животните в двора… И една голяма мартеница в дома си. За
здраве и късмет.
И по време на социализма имаше еротични филми. Тогава те се филмираха на основата на сценарии със съдържание. В едно такова творческо произведение главната героиня беше преживяла болезнена любов. И любеше красавците в едно екзотично летовище с… омраза. Компанията ни се шегуваше с приятели, когато ги видеше влюбени: „Ама много ли го мразиш?”
Убеден съм, че зората на кадруването се крие още в матриархата. Ляга си мамчето върху мечата кожа до огъня и отваря крака за мъжкаря до себе си. Той идва, носи й кокал с месо. Тя гризва от него и го запраща в дъното на пещерата – да му се порадват малките. Дръпва косматия и разрошва козина. Но маймунякът-човек блещи очи към изхода на пещерата. Уморен е. Бил се е с мамут. Няма сили да зарадва маймунячката. И тя го халосва с камък в челото. И го просва на земята. И привиква онзи млад самец, чиито очи му святкат… И радва той маймунячката... Така е започнало кадруването.
Народът казва: Глас народен – глас Божи!
Тортата на днешна България е парламентът. Зевзеците казват, че това е съставна дума от парлама и мента. А в него имало де/путати, де/путатки, дупетати… Дори и народни представители. Лично аз се съмнявам, примерно колко добруджанци могат да изброят имената на всички, които ни представляваха? в Народното събрание доскоро. Още повече какво точно лично направиха за избирателите си от Добричка област, освен това, че подредиха годишните времена – пролет, лято, есен, зима… То пък една зима, ще каже някой, дори сняг валя, че не иска и да се стопи. Депутатска им работа.
В
памперсния период на т. нар. демокрация в България особено много се
громеше съветизацията. Сините памперси дори направиха синя лимонада, с
която се чукаха из коридорите на парламента. Някои и в депутатските
апартаменти в скъпите хотели в София. Дори изпитваха оргазъм, когато
приватизираха предприятията, които произвеждаха продукция за Съветския
съюз. Разпродаваха техниката, продукцията, закриваха после фирмите,
изхвърляха работниците на улицата и с ограбеното поемаха най-често към
столицата или т. нар. бели страни – към Западна Европа, Канада, САЩ…
Преди години имаше такъв виц. Две
кучета се срещат на българотурската граница. Дебелото българче пита
турчето: - Що идващ в България, братле? Турчето отговаря: - Гладно съм, с
една коричка на ден не се живее… А ти, братле, що ще дириш в турско? Я с
какъв лъскав косъм си, охранено, здраво?... Българчето завило висо: -
Така е, сито съм, имам си къщичка, работа имам, ама ми се лае, много ми
се лае…
Най-после България е озарена от демократичното сияние – на предсрочните избори за парламент на 26 март т.г. ще има възможност където и да е по света, та дори и в село Иречек, община Каварна, та дори и да не знае български, българинът да гласува машинно. Може с кутре, може с палец, с показател, с безименен, а много вероятно дори и със среден пръст… Поне засега нито ЦК, нито Конституционният съд, нито служебният кабинет или президент са се произнесли кой точно пръст да използваме. За коя партия с кой пръст на коя ръка да гласуваме. Можем ли да чоплим носа си, докато мислим кой бутон да натиснем. Можем ли да бъркаме в ухото си… В гащите си дори, ако ни засърби, където не трябва по време на съдбовния избор. Това е то демокрация, това е то евроатлантическа демокрация…
|
| Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България Всички права запазени. |
Powered By Geeklog Страницата е генерирана за 0.24 секунди |