Производителите на зърно получиха обещание от земеделския министър Димитър Греков, че част от субсидиите за 2013 г. ще им бъдат изплатени още през есента. Парите обаче не са предвидени в бюджета, нито в актуализацията му, върху която ден по-рано президента Росен Плевнелиев наложи вето. Ако се стигне до изплащането, не е изключено това да стане с дълг през фискалния резерв, както в началото на годината. Тогава под натиска от протести правителството на ГЕРБ емитира 800 млн. ДЦК, за да плати от бюджета субсидиите на зърнения бизнес. Емисията се наложи, след като кабинетът "Борисов" беше обещал по-ранни плащания, но заради лошо планиране на бюджета нямаше средства за това. Земеделските субсидии за конкретната година се изплащат от бюджета в първите шест месеца на следващата, като това бе и практиката досега в България. След това те се възстановяват от ЕС. През 2010 г. обаче по искане на няколко държави членки Брюксел разреши финансирането да се дава и по-рано на фермерите - от октомври в годината, в която са подадени заявленията за кандидатстване. За това не се изисква специално разрешение от ЕК. По план европейските субсидии на декар за 2013 г. трябва да достигнат 560 млн. евро - от тях едва около 4% отиват за зеленчукопроизводство и други култури.

На срещата между земеделския министър Димитър Греков, Пламен Орешарски и Асоциацията на зърнопроизводителите бе постигнато споразумение занапред субсидиите да се плащат на два пъти в годината, като първият транш по новата спогодба да бъде получен преди новата година. В момента от сектора искат това да стане по-рано заради силната реколта и ниските цени. Конкретно число не беше коментирано, но ден по-рано Греков заяви, че ще настоява за поне 20% от цялата сума, което прави около 200 млн. лв. "С днешната среща поставихме началото на правила на играта, за да могат всички, които произвеждат селскостопанска продукция, да са спокойни", каза Греков. Той обаче обвърза плащането с актуализацията на бюджета. От Министерството на финансите обясниха, че ново авансово плащане на земеделските субсидии до края на годината ще има, ако във фискалния резерв се намерят средства над законоустановения минимум от 4.5 млрд. лв. Оттам допълниха, че една от целите при актуализацията на бюджета бе да се заложи фискален буфер, който би бил достатъчен, за да се удовлетворят исканията на зърнопроизводителите. В паралелна среща между председателя на БСП и представители на земеделски производители от партията заявиха, че ще изпълнят предизборното си обещание за възстановяване на акциза върху горивата.

Има зърно, има проблем

В момента аргументът за ранни субсидии на сектора са високите добиви и ниските цени. Традиционно по това време на годината цените се сриват, тъй като има огромно предлагане. Местният пазар е тесен за всичкото зърно, отглеждано у нас. Външният също не е лесен за местните производители, тъй като там срещат тежката конкуренция на Украйна и Русия. Идващата оттам продукция е с по-ниска себестойност от българската заради по-евтините торове и горива, а освен това съвсем не отстъпва по качество. "В момента търсене на жито в България няма", твърди Георги Милев, заместник-председател на Асоциацията на зърнопроизводителите, който сподели, че се появяват оферти "купува" на цена от 250 лв. за тон. Това е крайно неизгодно за земеделците, имайки предвид разходите, които са направили дотук. За сравнение, през миналата година сделки се сключваха на цени от 450 - 500 лв. за тон.
Предишните години обаче цените бяха много високи и производителите трупаха печалби. За цикличен бизнес като техния е нормално да има и лоши години, затова е важно те да трупат резерви, с които да покриват рисковете си, вместо да искат по-рано парите от държавата. На въпрос какъв процент от предприемачите сключват предварителни договори за продажба на пшеницата Милев отговори, че от 80 хил. зърнопроизводители едва 2 хил. ползват форуърдната търговия и хеджират риска от ниски цени през лятото. Но дори и те не обхващат цялото количество, а най-много половината от онова, което очакват да ожънат. Напредничавите зърнопроизводители са продали пшеницата на зелено още през март, каза още Милев. "В момента всички се надяват, че цената ще стане минимум 350 лв. за тон и тогава пазарът ще се отвори", коментира дребен производител на зърно пред "Капитал Daily". Това означава, че дотогава зърното ще стои по складовете, а междувременно ще се търсят възможности за износ. Продажбата навън не застрашава зърнения баланс на страната, защото дори 60% от пшеницата да отпътува за чужбина, у нас пак ще има излишък, твърдят от Асоциацията на зърнопроизводителите.

Не изнудване, а позиция

На въпрос не трупат ли резерви от предишни години Иван Стефанов, който е мениджър агробизнес в "Агрия груп холдинг", коментира: "Ние имаме някакви резерви, с които оперираме, но липсата на свободни финансови средства води до усвояване на тези резерви." Холдингът е един от големите производители на зърнени култури, обработва 160 хил. дка земеделска земя и е в топ 10 на големите получатели на субсидии. Според Стефанов субсидията не е голяма. Тя е в размер на 15 до 20% от стойността на незавършеното производство, докато останалата част се поема от земеделците, които влагат собствени средства и теглят банкови кредити. Грубата му сметка за един предприемач, който обработва 5 хил. дка земя, е, че той трябва да осигури между 600 и 700 хил. лв., които се калкулират в цената на незавършеното производство.
Попитан дали това не изглежда като изнудване на държавата, при положение че карат джипове и лимузини за десетки и стотици хиляди, а не им стигат пари за сеитбата, Стефанов реагира: "Не го наричам  изнудване. Наричам го отстояване на позиция. Ако имаме ясна стратегия за земеделския сектор в България, ние бихме могли да си построим един правилен паричен поток и тогава няма кой на кого да извива ръце." - See more at: http://stroeji.bg/news_read.php?w=3508#sthash.rScnqJlS.dpuf