На 28.12.1989 г.е учредена Зелената партия в България. Създава се от членове и симпатизанти на Комитета за екологична защита на град Русе и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. На 15 февруари е регистрирана по Закона за лицата и семейството, а на 10 май 1990 г. - по Закона за политическите партии.
1899 г. - в Плевен се провежда учредителният конгрес на Българския земеделски съюз (БЗС) - продължава до 30 декември. БЗС се създава като професионално-просветителска селска организация с пръв председател Янко Забунов. На третия конгрес (1901 г., София) съюзът е преименуван на Български земеделски народен съюз (БЗНС) и е обявен за политическа организация. От 1904 г. водач и идеолог на БЗНС е Александър Стамболийски.
На този ден през 1891 г. с княжески указ 170 е създадено Топографско отделение при Генералния щаб на Българската армия. Поставя се началото на Военнотопографската служба. Денят е обявен със Заповед 194 от 18 ноември 1991 г. на министъра на отбраната.
Ден на кончината на учителя: Петър Дънов - Учителя /1864-1944/ е основател на духовната школа на "Бялото братство" (дъновистите), намерила последователи в цял свят. Съгласно решение 889 на Министерски съвет от 19 декември 2003 г. за определяне на дните през 2004 г. за религиозни празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, за които се ползва платен или неплатен годишен отпуск при условията на чл. 173, ал. 2 от Кодекса на труда.
Свети Първомъченик и Архидякон Стефан - Стефанов ден. След Възнесението на Христос били избрани 7 души дякони (служители), които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.
Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на синедриона (съвет на юдейските старейшини) влизат в спор със Св. Стефан, но не устояват на "духовната му сила и мъдрост", пише в Новия завет. Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Моисеевия закон. Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го бие с камъни. Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето: "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците. През V век част от мощите му са открити чрез видение и поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Според решение от 28 март 1997 г. на Второто национално общо събрание на съюза "Ние жените за достойнство и равенство" църковният празник на Свети Йосиф Обручник, земният баща на Исус, се отбелязва като празник на бащата. За първи път е отбелязан през 1997 г.
На 25.12.1989 г. извънреден военен трибунал осъжда на смърт в Румъния президента на страната Николае Чаушеску и съпругата му Елена. Присъдата е изпълнена веднага.
На 25 декември по стал стил е роден Христо Ботев - национален революционер, поет и журналист. Роден е в Калофер, в семейството на народния учител, книжовник и обществен деец Б. Петков. След завършване на основното си образование и с помощта на Н. Геров през 1863 г. заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там се запознава с руската литература и попада под силното влияние на А. Херцен, Н. Г. Чернишевски, Н. А. Добролюбов и др. Тогава прави и първите си поетични опити. През 1865 г. Христо Ботев напуска гимназията и се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През следващата 1866 г. постъпва като учител в бесарабското село Задунаевка. Поради заболяване на баща му в началото на 1867 г. Ботев се връща в родния си град. След като произнася пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и да замине отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса. Останал без средства, след като се прехвърля в Румъния, Христо Ботев се установява отначало в Букурещ, а после в Браила и работи като слово-слагател в печатницата на Д. Паничков. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, Христо Ботев се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Ботев се приготвя да премине в България с четата на Жельо войвода (Ж. Чернев). Христо Ботев е секретар на четата. След като по различни причини преминаването на четниците в България е осуетено, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да напусне училището. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Там живее заедно с Васил Левски. От пролетта на 1871 г. до пролетта на 1872 г. Ботев живее в Галац и Браила, където се занимава главно с журналистическа дейност. На 10 юни 1871 г. излиза брой 1 на редактирания от него в. "Дума на българските емигранти". В Галац Ботев установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса.
През август 1874 г. Христо Ботев участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет и след това продължава да работи като негов секретар. На 8 декември 1974 г. Ботев започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". След обесването на Васил Левски Христо Ботев застава начело на БРЦК. След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Ботев поставя началото на подготовката на въстание и в България. Въстанието в България избухва преждевременно и неуспехът му стават причина за появата на сериозни разногласия в БРЦК. В резултат в края на 1875 г. Ботев си подава оставката, което води и до разпускането на организацията.
След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. След избухване на Априлското въстание през 1876 г. Христо Ботев застава начело на чета, която преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия български народ. При неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.