Рождество Христово (Коледа)
Официален и църковен празник
На Коледа - един от най-големите църковни празници - християнският свят чества рождението на Сина Божий Исус Христос. Според Евангелието това станало в гр. Витлеем, провинция Юдея. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 г. след възстановяването на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия. Малко преди раждането майка Му Мария, заедно с Йосиф отива във Витлеем. Те не могли да намерят място в страноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. Тук Мария родила Сина си, повила Го в пелени и положила в ясли, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали божествения Младенец.
В мига на рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.
Празникът Рождество Христово е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая коледуване. В него участници са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски кравай.
За първи път Рождество Христово се чества в Рим през 336 г.
Рождество Христово се отбелязва като официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г. и е в съответствие с чл. 154 от Кодекса на труда, който е изменен с решение на 36-ото Народно събрание от 10 декември 1991 г.
На 24.12.1944 г. е учреден Съюзът на журналистите в България, който обединява Дружеството на столичните журналисти и Съюза на провинциалните професионални журналисти в България. Негов приемник е Съюзът на българските журналисти, създаден на 12 юни 1955 г.
Бъдни вечер е семеен празник, наричан още Малка Коледа. Според библейското предание тогава започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На празничната трапеза има постни ястия, колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината.
Обредният хляб е украсен пластично - от тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
Днешната коледна елха замества бъдника (пън от плодовито дърво), който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.
Денят е обявен за официален празник от 36-ото Народно събрание на 10 декември 1991 г. и в съответствие с чл. 154 от Кодекса на труда.
Tази година на Коледните и Новогодишните празници, съгласно Кодекса на труда, ще се почива на 24 декември - Бъдни вечер (петък), 25 и 26 декември – Рождество Христово (събота и неделя) и на 1 януари 2005 г. (събота). Това съобщиха от правителствената информационна служба предвид многото запитвания на граждани. Поради съвпадането на празничните дни със събота и неделя, не се налага разместването им със специално решение на Министерския съвет, уточняват от пресслужбата.
Празникът е обявен на 24 декември 1992 г. със заповед на министъра на вътрешните работи. На 22 декември 1887 г. в бр. 145 на "Държавен вестник" е обнародван първият Закон за пограничната стража, приет от 5-ото Народното събрание по предложение на министър-председателя Стефан Стамболов. С него охраната на държавната граница се възлага на Министерство на вътрешните работи.
На 9 февруари 2006 г. 40-ото Народно събрание приема Закон за Министерство на
вътрешните работи, с който Национална служба "Гранична полиция" се преименува на главна дирекция "Гранична полиция".
Пацифисти опитват да изтръскат от праха лозунга на хипитата през '68 “Правете любов, а не война“ по доста необичаен начин.
Те призовават чрез интернет всички, които искат да обявят своята съпричастност срещу насилието по света, да ... правят любов на 22 декември. Амбициозният проект носи не по-малко амбициозното и красноречиво име “Синхронизиран световен оргазъм“. Той приканва мъжете и жените от цял свят, но “особено от страните, които разполагат с оръжия за масово унищожение“ да правят секс в деня на зимното слънцестоене и да имат миролюбиви мисли ... преди и след това. Според идейните родители на проекта - 76-годишната Дона Шиън и 55-годишният Пол Рефър ако максимален брой хора имат положителни мисли едновременно това “може да измени енергийното поле на Земята“ и “да намали опасните сегашни равнища на насилие и агресия“. Двамата пацифисти заявяват на своя интернет сайт www.globalorgasm.org, че са разтревожени не само от войната в Ирак, но и от американските маневри в Персийския залив в момент, когато Иран продължава да предизвиква световните сили с ядрената си програма. Дона Шиън, която вече е организирала демонстрации в полза на мира, участниците в които са били облечени само с добрите си намерения, счита, че насилието по света се дължи отчасти на сексуалната незадоволеност на мъжете.
На 21 декември в 12:04 часа по Гринуич настъпва началото на астрономическата зима (Зимно слънцестоене).
Слънцестоене се нарича този момент от въртенето на Земята около Слънцето, когато се настъпва най-краткият ден или нощ. Във всяка година има две слънцестоения - едното е през лятото, другото през зимата. В северното полукълбо зимното слънцестоене е на 21 или 22 декември и тогава е най-краткият ден на годината и най-дългата нощ. Лятното слънцестоене е на 20 или 21 юни, когато пък е най-дългият ден и най-кратката нощ през годината. В южното полукълбо на същите дати се случват обратното на северното полукълбо слънцестоене.
Когато Слънцето се движи над тропика на Козирога - в северното полукълбо е лятното слънцестоене когато денят е най-дълъг, нощта е най-къс, а в южното полукълбо денят е най-къс, а нощта е най-дълга и е налице зимно слънцестоене. Когато Слънцето е над тропика на Рака, в северното полукълбо се наблюдава зимно слънцестоене, а в южното - лятно.
Когато еклиптиката пресича небесния екватор, денят и нощта са еднакво дълги. Тези слънцестоения се наричат равноденствия.
На 21 декември 1879 година е роден Йосиф Висарионович Сталин (Джугашвили).
Йосиф Висарионович Сталин е съветски политически и държавен деец. Член е на Руската социалдемократическа партия от 1898 година. След разцеплението и минава към крилото на болшевиките, възглавявано от Владимир Илич Ленин член на Руското бюро на ЦК от 1912 година. Член е на Политбюро на ЦК от 1919 година. Генерален секретар е на ЦК от 1922 година. Заема отговорни държавни постове: народен комисар по въпросите за националностите от 1917 година. По-късно е народен комисар на държавния контрол. От 1941 година е председател на Министерски съвет и на Държавния комитет на отбраната. Генералисимус на СССР от 1945 година, върховен главнокомандващ на съветските въоръжени сили от 1941 г. до 1945 година. Сталин е един от организаторите на антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война от 1939 г. до 1945 година. След Втората световна война полага усилия да наложи съветския модел на изграждане на социализма в редица източноевропейски държави, сред които и България, попаднали в сферата на съветското влияние.
Ако се говори за Руска империя, по времето на Сталин Русия има най-голяма територия и е най-могъща.