изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2023-06-05 @ 12:12 EEST

Търсехте за the phrase 'семейството'. Открити са 30 резултата (0.2784 секунди). Настрой търсенето

Резултат в публикациите


# Заглавие Дата Автор Прегледи
11. НА 108 ГОДИНИ И 172 ДНИ ПОЧИНА ЕДНА ОТ НАЙ-ВЪЗРАСТНИТЕ ЖЕНИ В БЪЛГАРИЯ, СПАСЕНА КАТО ДЕТE ПО ЧУДО ОТ БАШИБОЗУКА В ДЪЛБОКА ХРАЛУП 2018-07-09 @ 12:09 EEST Admin 960
12. Убитият пловдивски професор се забъркал в любовен триъгълник със студентка и мъжа й 2018-07-03 @ 15:40 EEST Admin 576
13. 10 обяснения за призраците 2018-06-23 @ 17:10 EEST Admin 1 009
14. В морална Англия 60% от младоженците са спали с поне двама от гостите на сватбата си 2018-06-10 @ 22:40 EEST Admin 2 266
15. 11-годишно момиче отиде за риба и извади изумителна древна находка на възраст 475 милиона години (СНИМКИ) 2018-05-08 @ 14:59 EEST Admin 552
16. Най-добрите секс пози за зачеване /18+/ 2018-04-26 @ 00:17 EEST Admin 3 588
17. Защо жените правят любов? 2018-04-20 @ 21:55 EEST Admin 489
18. Нетрадиционни техники за боядисване на великденски яйца 2018-04-04 @ 18:17 EEST Admin 6 934
19. Коя е идеалната ви половинка според звездите 2018-03-01 @ 14:27 EET Admin 3 828
20. 10 истини за мъжете 2018-02-24 @ 20:56 EET Admin 8 486


Резултати в коментарите


# Заглавие Дата Автор
11. КОНФЛИКТ В ДНЕВНИЯ ЦЕНТЪР ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ 2011-09-15 @ 20:21 EEST Anonymous
12. КОНФЛИКТ В ДНЕВНИЯ ЦЕНТЪР ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ 2011-09-12 @ 09:09 EEST Admin
13. КОНФЛИКТ В ДНЕВНИЯ ЦЕНТЪР ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ 2011-09-11 @ 20:27 EEST Anonymous
14. КОНФЛИКТ В ДНЕВНИЯ ЦЕНТЪР ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ 2011-09-06 @ 17:52 EEST Anonymous
15. КОНФЛИКТ В ДНЕВНИЯ ЦЕНТЪР ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ 2011-09-06 @ 11:18 EEST Anonymous
16. КОНФЛИКТ В ДНЕВНИЯ ЦЕНТЪР ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ 2011-09-06 @ 05:11 EEST Anonymous
17. КОНФЛИКТ В ДНЕВНИЯ ЦЕНТЪР ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ 2011-09-02 @ 17:20 EEST Anonymous
18. БЕЗ ВОДА ПО ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ И ЧАСТИ НА ГРАДА 2011-08-12 @ 08:52 EEST Anonymous
19. ДОБРИЧЛИЯТА ЙОРДАН КОЛЕВ С ИСТОРИЧЕСКА МАНЕВРА СПАСИ ХИЛЯДИ В ЛИБЪРВИЛ 2011-06-09 @ 22:13 EEST Anonymous
20. ЩАСТЛИВ КРАЙ НА ОПИТ ЗА САМОУБИЙСТВО 2011-06-01 @ 13:35 EEST Anonymous


Резултати в събитията


# Заглавие Дата Район Описание
11. Роден е Христо Смирненски 2018-09-17 00:00:00 - 2018-09-17 12:00:00 Христо Смирненски (псевд. на Христо Димитров Измирлиев) - поет. Христо Димитров Измирлиев е роден на 17 септември 1898 г. в гр. Кукуш, Македония. През 1904-1908 г. учи в родния си град. След което идва в София и продължава образованието си. През 1911 г. се завръща в Кукуш, където завършва прогимназия.. След опожаряването на Кукуш по време на Междусъюзническата война (1913 г.) семейството му се преселва в София. От 1913 до 1917 г. учи в Техническото училище, започва да печата стихове, разкази и фейлетони. През 1917 г. напуска Техническото и постъпва във Военното училище, което напуска предсрочно, тъй като е изпратен да участва в потушаването на Владайското въстание (септември 1918 г.). През същата година се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет. Първите публикации на Смирненски са във в. “К’во да е” (1915 г.). Сътрудничи (от 1916 г.) на списанията “Българан”, “Родна лира”, “Барабан”, “Художествена седмица” и др. В продължение на 11 месеца (януари - ноември 1911 г.) организира и редактира седмичното литературно-хумористично сп. “Смях и сълзи”. През 1918-1922 г. е член на редакционната колегия на сп. “Българан”, сътрудничи на хумористичните списания “Сатър” и “Червен смях”, на в. “Народна армия” и сп. “Младеж”, както и на “Работнически вестник”. През ноември 1922 г. започва да издава (съвместно с брат си Тома Измирлиев) хумористичното сп. “Маскарад”, което спира да излиза през 1923 г.. Приживе излизат книгите му “Разнокалибрени въздишки в стихове и проза” (1918 г.) и “Да бъде ден!” (1922 г.). Пише под псевдонимите Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямил ефенди и др.
12. Роден е Фидел Кастро 2018-08-13 00:00:00 - 2018-08-13 12:00:00 На 13 август 1926 г. е роден на Фидел Кастро Рус, кубински политик, държавен глава (от 16 февруари 1959 г.). Той е роден в провинция Ориенте в семейството на земевладелец. Кастро е доктор по право и известно време е работел като адвокат. На 16 февруари 1959 г. става министър-председател на революционното правителство на Куба. От 3 декември 1976 г. е председател на Държавния съвет и председател на Министерския съвет на Куба.
13. Национален празник на Еквадор 2018-08-10 00:00:00 - 2018-08-10 12:00:00 Еквадор името си от екватора В сравнение с повечето южноамерикански държави Еквадор е малка страна, ако и да е по площ два пъти и половина по-голяма от България (има 283 560 кв. км). Тя носи името си от екватора, който я пресича. Това е страна с резки природни контрасти. Над разкошната тропична зеленина, над банановите и кафеените плантации се издигат планинските вериги на Андите със заснежени върхове начело с угасналия вулкан Чимборасо (6272 м). Но Сангай непрекъснато изригва, а Котопахи е най-високият (5896 м) от всички действащи вулкани на Земята. Почти сред вулканите, из високопланинските плата – пуни, живеят индианците. Жилищата им в пуните не се отличават много от кошарите за лами. Високо горе всред едно от индианските плата е разположена еквадорската столица Кито. Въздухът тук е толкова чист и прозрачен, че околните планини сякаш се извисяват от самите улици. Тази високопланинска столица е запазила и досега характера на испанските градове в тропиците с тъмни зашумени дворове, с малки прозорци. В същност столицата на Еквадор е древен индиански град. В нея няма небостъргачи и блестящи булеварди, каквито има в другите южноамерикански столици. Разположен по склоновете на угаснал вулкан, Кито има около 60 църкви и нито един завод. Повечето от улиците са толкова тесни, че двама души едва могат да се разминат. В центъра на града се издигат редица старинни здания – къщи, дворци с безценни съкровища на индианското изкуство. Но в покрайнините му се гушат една до друга жалки колиби от глина, картон и ламарина. Тук няма електричество, няма водопроводна мрежа. Равнинната част и ниските склонове на Андите в Еквадор са заети от вечнозелени гори, в които виреят каучукови и други ценни дървета, хининови храсти. Тук богат и разнообразен е не само растителният свят, но и светът на животните. Голямо е изобилието на птици и влечуги. В реките плават или се припичат сънно по бреговете крокодили. Под тъмния свод на гората отеква острият вик на хищник ягуар или може би на безгрив лъв – пума. Насилственото изземване на земите и непоносимите условия на работа в чифлиците-латифундии са прогонили в еквадорските гъсти гори много индианци. Животът им е извънредно тежък. Тук има и коренни “горски” индианци, които все още водят първобитен живот. Те ходят голи, украсили само главата си с пъстри пера, с отровни стрели в ръце. Препитават се главно с лов. “Ако моето перо можеше да плаче, бих написал книга със заглавие ”Индианецът” и бих разплакал целия свят”, пише поетът Хуан Монталво. Еквадор е бил важна част от могъщата империя на инките, които още преди Америка да бъде открита от Колумб, са създали оригинална цивилизация. И досега са запазени грамадни каменни строежи. В царството на инките Кито е бил цъфтящ град, сочен като “рай всред планините” (Кито на индиански значи “селище в планините”). От него до столицата на инките – Куско, е бил прокаран важен път от каменни стълби, изсечени в скалите, и от висящи мостове, прехвърлени над дълбоки пропасти. Северната част на Еквадор е главният земеделски район на страната. Там се ширят плантации с банани, кафе, какао, ориз, кокосови палми. Поречните долини негри при много тежки условия отглеждат захарна тръстика. В южния нисък дял на страната има сухи степи. Тук е родината на панамената шапка, наречена неправилно така, понеже износът на сламените шапки минавал през Панамския канал. Главен град по крайбрежието на Еквадор е Гуаякил. Той е пръв по многолюдност в страната (820 000 ж.), нейно стопанско средище и най-оживено пристанище. Разположен е на дълбоко врязан залив. Тук се събират планини от банани, грамади от кафе, оттук те се отправят в далечен презокеански път. Но в покрайнините и на този богат град мизерията на бедняците и на безработните е неописуема. Хиляди хора се ровят в сметта, изхвърляна с камиони, търсят хранителни отпадъци. В Еквадор 240 едри чифликчии имат толкова земя, колкото 330 000 дребни и средни селяни. Собствениците на тази земя не я обработват, но в техни ръце отива огромна част от производството – те я дават на “изполичари”. Изполичарят получава толкова нищожен дял, че едва преживява със семейството си. Мнозина селяни се принуждават да отидат на работа в мините или в плантациите, но трудът и там не е по-лек, нито възнаграждението за него - по-голямо. Някои от тях отиват в градовете, където се настаняват в жалки тенекиени колиби. Но и положението им на работници не е по-добро от положението им като селяни. Работникът в Еквадор получава мизерно възнаграждение, а работи повече от 8 часа дневно. Еквадор е изостанала аграрна страна. Той доставя селскостопански произведения и суровини на САЩ. Тази страна е най-големият износител на банани в света, изнася и големи количества кафе. Производството на банани и износът им е в ръцете на американското капиталистическо сдружение “Юнайтед фрут къмпани”. То притежава параходи, железници, самолети, качва и сваля от власт правителства. Смъртността в тази страна е голяма. Хиляди и хиляди хора умират млади поради недостиг на храна, болести, за да живеят в нечуто охолство 240-те богати чифликчии, да трупа печалби ненаситната бананова компания. Но в Еквадор има не само вулкани, които действат. На действащ вулкан прилича и трудовият, но ограбван еквадорски народ.
14. Родена е Мата Хари 2018-08-07 00:00:00 - 2018-08-07 12:00:00 Маргарета Гертруда Целе е родена на 7 август 1876 година в малкия холандски град Леварден. Баща й се казва Адам Целе и е търговец, който първоначално я изпраща в манастир, а на 14 години я връща у дома за да получи необходимите за всяка порядъчна жена познания по домакинство. Месец преди да навърши 19, Маргарета е омъжена за Кемпбъл Маклауд, офицер от холандската армия (шотландец), който е с 21 години по-възрастен от нея. През 1897 година, семейството заминава за Холандската Ост-Индия, където съпругът е назначен за командир на войскова част на остров Ява. По време на престоя им там, умира синът им, а след завръщането им през 1902 г. Маргарета напуска мъжа си и заминава за Париж. Без средства с малко дете (момиченце), тя не успява да се реализира и е принудена да се върне в Холандия. При второто си пристигане във френската столица вече с готов план (дъщеря й е при роднините), разказва мистериозни истории, облечена е като храмова танцьорка от Ост-Индия... с високия си ръст, смугла кожа и синьо-черните си коси Маргарета лесно убеждава всички, че името й е Мата Хари (в превод името й означава "окото на изгрева"). Следва гранзиозен дебют и триумфално шествие из салоните на Париж. Естествено, екзотиката привлича европейците и Мата Хари бързо става известна в Монте Карло, Берлин, Виена, Милано и Мадрид. Първата Световна война (август 1914) заварва Мата Хари като най-скъпоплатената куртизанка в Европа. Завръщането й в Париж, към края на 1915 година се обяснява от най-различни версии (заради скъпи вещи, любовник - руснак, дадена й задача), но така или иначе тя е арестувана и обвинена в шпионаж в полза на Германия. Хладнокръвно, по време на разпитите, тя предлага на френските власти в замяна на нейната свобода подобни услуги и никак не е странно, че те приемат нейното предложение. На 12 февруари 1917 г. Мата Хари отново се връща в Париж (първо е в Белгия, после в Испания) и отсяда в хотел "Плаза-Атене". На следващия ден е арестувана и обвинена, затова че е работела като двоен агент. Най-тежките улики срещу нея са неосребрен чек за 5000 франка и шише със симпатично мастило (по време на разпита, Мата Хари заявява, че това е най-обикновено противозачатъчно, а за парите признава, че действителон ги е получила от германски военни аташета в Мадрид, но за предоставените от нея сексуални услуги). По-късно, Мата Хари се отказва от всякакви сделки и опити да бъде спасена, осъдена е на смърт чрез разстрел. Но обаятелният й образ, изключителното й самообладание и хладнокръвие се проявяват отново и правят от изпълнението на смъртната й присъда нова мистерия, от която се раждат различни легенди. Най-разпространената е: за неуспешен опит да бъде изиграна "Тоска" в замъка Венсен (пушките да бъдат с халостни патрони), а когато била простреляна "изиграва последния си екзотичен танц".
15. Херострат запалва храма на Артемида в Ефес 2018-07-21 00:00:00 - 2018-07-21 12:00:00 356 пр. н. е. - Херострат, за да увековечи името си, запалва едно от 7-те чудеса на света - храма на Артемида в Ефес Храмът на Артемида Ефеска е един изключителен и неповторим земен дом на боговете. Който веднъж го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и светът на безсмъртните богове се е преместил от небето на земята." Така Филон започва да описва постройката, която всички хора от древността провъзгласяват единодушно за най-възхитителната в света. "Ловджийката със златното вретено", "богинята с доблестен характер", "девойката, достойна за уважение", така Омир нарича Артемида, прекрасната и вечно млада богиня, чиято земна обител бил ефеския храм. Тя била дъщеря на Зевс, върховният древногръцки бог, властелинът на богове и хора, който обитавал високия Олимп. Хезиод пише в "Произхода на боговете": Отначало бил Хеос, от него произлязло всичко и богинята на земята Гея, която после родила бога на небето Уран. От брачния съюз на тези две божества възникнал родът на страшните великани Титаните, а най-малкия от тях, Кронос, свалил Уран от трона и заграбил властта. Тъй като се страхувал, че неговите деца ще сторят същото с него, той изяждал всяко едно от тях веднага щом се родяло, не успял да изяде само най-малкото, Зевс, което неговата съпруга и сестра Рея родила тайно на остров Крит. Опасенията на Кронос се оправдали; когато Зевс пораснал и възмъжал, той го принудил да върне на бял свят неговите братя и сестри, надвил го след тежка борба и се провъзгласил за върховен господар на небето и земята; на брат си Посейдон оставил властта над морето, а на Хадес, втория си брат - властта на подземното царство. Майката на Артемида била богинята Лето, дъщеря на титана Кой. Tя била една от многото любовници на Зевс, върховният бог. Щом неговата съпруга Хера научила за това, вдигнала му такъв страшен скандал, че "целия Олимп се разтресал". Иначе Хера била благовъзпитана дама, уважавана от всички, а всред боговете изпълнявала длъжноста на покровителка на семейството и царица на небесата. Според една версия Артемида се била родила на остров Делос (от Цикладските острови), а според друга в Ортигийската горичка край Ефес. Заедно с нея се родил и нейният брат-близнак Аполон, бог на светлината и слънцето, вожд на Музите и стрелец, който винаги улучвал целта, "най-красивия от всички богове". Първоначално за гърците Артемида била покровителка на животните - както на домашните, така и на дивите. По-късно нейната сфера на действие се разширила и Артемида станала дарителка на влагата и росата и покровителка на горите и полята; в някои области тя дори била богиня на цялата природа, поради което влязла в спор за сферата на компетентност с богинята на плодородието и земеделието Деметра; (за разлика от добродушната Деметра тя проявявала твърдоглавие и знаела как да накара простосмъртните да я признаят насила: в Калидон например, където пропуснали да я почетат както подобава, Артемида изпратила един страшен глиган да опустоши реколтата). Освен това тя се намесвала и в здравеопазването, защото под нейна власт били някои лековити извори и можела да наказва с лудост, парализа и смърт. Тъй като нейният брат бил бог на светлината и слънцето, тя станала богиня на луната. Функциите на Атремида през различните времена и в различните области не били едни и същи и често били прехвърляни на някоя друга богиня Още от самото начало на Артемида се преписва страстното увлечение към лова. Затова я изобразявали като богиня с лък и стрели, хванала лебед, бик, тигър, лъв, леопард или елен (нейното латинското име е Диана). А тъй като ловът и оръжието са в тясна връзка с войната, хората започнали да я почитат и като богиня на войната, поради което Артемида навлязла в сферата на действие на Зевсовата дъщеря Атина, богинята на мъдро водената война, и в сферата на действие на Зевсовия син Арес, бога на недотолкова разумната война. На такава длъжност я почитали в Ефес и други йонийски градове в Мала Азия, в Пелопонес и главно в Спарта. Там именно още в най-древни времена й пренасяли в жертва дори хора; по-късно пред нейна статуя бичували спартанските младежи. Така ги привиквали да понасят болките, които ги чакали през време на война. Който можел да издържи на изтезанието, бил провъзгласяван за победител и получавал вместо награда дажба черна супа от свинска кръв. Най-великите гръцки художници и скулптори изобразявали Атремида от мрамор и бронз, с четка и бои, с майсторство, което служило за образец. В оригинал са се запазили само няколко нейни изображения по вази и амфори, между които и едно от Дурит (от началото на 5 век пр. н. е., сега в парижкия Лувър). Нейните статуи и релефи, които украсяват всички известни музеи, са само копия от римско време, често пъти недотам сполучливи. Как е изглеждал храма на Артемида в най-древни времена не се знае. Знае се само, че през около VIII век пр. н. е. близо до мястото, където сега са останали неговите развалини, е имало малко светилище с дървена статуя на богинята; тук са намерени няколкостотин бронзови, кехлибарени, сребърни и златни украшения, статуетки от слонова кост и монети, които сега принадлежат на Британския и Истамбулския музеи. По-късно, някъде в началото на VII век пр. н. е., светилището било построено и разширено. Третият строеж и преустройство датират от средата на VI век пр. н. е. Обаче всичко това е само предисторията. Нали една великолепна сграда независимо дали е обител на богиня, или не е не може да се създаде от пристройки, преустройки и поправки; тя трябва да се изгради из основи и според предварително измислен план. Затова жителите на Ефес решили да построят съвсем нов храм на съвсем ново място, още повече, че около старото светилище открили подпочвена вода. Те повикали двама прочути строители от Крит, където монументалната архитектура имала хилядолетна традиция: Херсифрон от Кнос и неговия син Метаген. Така поне пишат Страбон и римлянина Витрувий, автор на "Десет книги за архитектурата". Плиний споменава само за Херсифрон, по всяка вероятност Метаген е пристигнал в Ефес по-късно. Обаче дори неговия син и синът на неговия син са можели да продължат строежа, защото, както единодушно подчертават древните автори, храмът се градил цели 120 години За двамата строители не са се запазили никакви достоверни биографични данни. Това, което се знае със сигурност е, че по техните планове е бил построен храмът, който станал чудо на света. Повече от 500 години храмът сияел в цялата си красота и великолепие. Множеството жреци и жрици извършвали богослужения. Богомолци идвали на тълпи от целия гръцки свят, за да направят жертвопринушения на Богинята-дева, преди да заемат длъжността си. Всеки римски наместник на провинция Азия трябвало да почете Артемида и не смеел да докосне никои от престъпниците, намерили подслон в нейния храм. После дошли готите и опустошили храма. Казват, че жителите на Ефес пак го възстановили, но доста преди това потокът от богомолци, който прииждал към града, сменил посоката си: всички посещавали друга светиня на "Достопочтената дева", където след време израснал по-голям храм, отколкото Артемидиния. Най-сетне декретът на Теодосий против езическите храмове от 383 г. произнесъл смъртната присъда над древния прочут храм на Артемида Ефеска, а изпълнител на присъдата станало заметресението, което превърнало великолепната обител в развалина. Жреците на Артемида се разбягали, а техните потомци отслужвали литургия в храма на Дева Мария, докато не се сринали и неговите сводове... И пелената на хилядолетното забвение покрила руините между Каистър и Корес. Когато през 1863 г. тук пристигнал английският инженер Дж. Т. Ууд, отвъд Аясолук заварил само вонящи мочурища, зад които се простирали непроходими гъсталаци. Той ги запалил и в дима на пукащия огън, в който се печели неуспелите да избягат охранени змии, се изкачил на полуразрушената кула в Лазимаховата крепост, за да огледа местността. На запад Ууд видял ивица синьо море и блатисти земи, над които стърчали развалините на голям град... Били нужни цели 2 години, за да се махне 6-метровия слой тиня и да се открият основите на храма. Да, той бил построен във вид на правоъгълник със страни 110х55 метра, а в земята имало останки от мраморните колони. След почти столетия слънцето осветило мястото, където се издигал храмът на Артемида... публикувано от: Isabel
16. Илинден 2018-07-20 00:00:00 - 2018-07-20 12:00:00 Християните почитат паметта на Свети Илия. На Илинден празнуват всички, които носят името Илия, Илиян, Илияна, Илко. 20 юли е и празник на кожарите и кожухарите. На този ден се отбелязва и годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Православната църква отбелязва празника на пророк Илия. Св. Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей за един от двамата най-велики старозаветни мъже. Свети Илия е юдейски пророк и скитник-аскет, живял по времето на израелския цар Ахав и царица Йезавел, които се кланяли на езическия бог Ваал. Той предрича на царя-езичник страхотна суша, с която Господ ще го накаже за греховете му. Сбъдва се пророчеството на светеца и суша мъчи народа три години и половина. Едва тогава Господ се смилява и изпраща своя пророк да извести края на бедствието. Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но несломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава. Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същият образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали “летни гръмотевици, летни трескавици”; св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка; св. Илия ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата; светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му, той дава дъжда и росата. Народът определя свети Илия като Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел. Смята се, че той е своеобразен наследник на езическите богове на гръмотевицата и дъжда Зевс, Перун, Тангра. Древните езически представи за тях постепенно се прехвърлят върху християнския светец. Името Илия означава крепост Господня. Илинден се тачи като ден на най-важния светец градушкар. Спазва се строго забраната за работа. В негова чест се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача за св. Илия. Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии и керемидари. На Илинден трапезата се кади от най-възрастния член на семейството. На този ден се организират и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда извън землището на високо място или под вековни дъбови дървета. Според някои исторически източници Св. Илия е своеобразен наследник на езическите богове на гръмотевицата и дъжда Зевс, Перун, Тангра, Тор, като древните езически представи се приспособяват постепенно към култа на християнския светец. Народът вярва, че когато на Илинден прогърми орехите, ще бъдат шупливи, а лешниците празни. Виното обаче ще е добро. В исторически план Илинден се свързва с Илинденско-Преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 г., връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден).
17. Роден е Васил Левски 2018-07-18 00:00:00 - 2018-07-18 12:00:00 Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в град Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. Най-светлият образ в българската история останал в паметта на българите с няколко крилати фрази, най-популярната от които е: "Ако спечеля, печеля за цял народ, ако губя, губя само мене си...“ Васил Левски е най-малко известен с официалното си име, и с духовното си име дякон Игнатий. След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години, в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов. Васил Левски е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир "Св. Спас" под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон. По-късно (вероятно 1861 г.) влиянието на Георги Сава Раковски спечелва Левски изцяло за революционното дело. През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След това отново се връща в Зайчар и пак заминава за Румъния. В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО — „Привременно правителство в България“. На 7 януари (стар стил, Ивановден) 1872 г. основава в Троянския манастир първия монашески революционен комитет, чийто председател става йеромонах Макарий (от 1876 до 1897 г. игумен на манастира). На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
18. Умира Джон Атанасов 2018-06-15 00:00:00 - 2018-06-15 12:00:00 На 15 юни 1995 г. умира Джон Атанасов - български учен. Той е роден на 4 октомври 1903 г. в Хамилтън в семейството на българския преселник Иван Атанасов от с. Бояджик, Ямболско и майка-американка. Джон Атанасов е определян като "Бащата на компютъра". Завършва математика. На 30 годишна възраст защитава докторат по теоретична физика. Областите, в които работи, са квантова механика и физика на кристалите. Около 1933 г. с малка субсидия (650 долара), един помощник (инж. Клифърд Бери) и 300 електронни лампи той създава първия прототип на компютъра в света през 1939 г. с название АВС (Атанасов Бери Компютър). Някои източници сочат за пръв компютър този, създаден през 1946 г. с име ЕНИАК (по модела на Дж. Атанасов във връзка с производството на водородната бомба). Съдебен процес от 19 октомври 1973 г. излиза със заключението, че Атанасов е първооткривател на компютъра. През 1970 г. е награден от БАН с орден "Кирил и Методий" I степен, а 20 години по-късно в САЩ, получава Националния медал за технологии, връчен му от Дж. Буш за изобретяването на електронния цифров компютър и за принос в развитието на техническото образование и възпитание през XX в. От 1983 г. е определен за чуждестранен член на БАН. През 1970 г. и 1985 г. посещава България.
19. Църквата почита паметта на Св. Емилия 2018-05-30 00:00:00 - 2018-05-30 12:00:00 На 30 май Православната църква почита паметта на Света Емилия - тя е майка на св. Василий Велики. Емилия е наследница на богат благороднически род, сама тя има пет дъщери и петима синове. Двама от братята на Василий - епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски били причислени към православните светци. Най-голямо влияние върху децата в семейството оказала тяхната баба - св. Макрина Старша. След като децата й напуснали дома, св. Емилия и св. Макрина Старша основали женски манастир. Емилия разделила семейното имущество между децата си и освободила робите. Много освободени робини се присъединили към тях и така се образувал женски манастир, където всички живеели под един покрив и всичко правели заедно. По този начин Емилия доживяла дълбока старост. Когато починала, по нейно желание била погребана в малък семеен параклис при съпруга си и един от синовете си.
20. Международен ден на семейството 2018-05-15 00:00:00 - 2018-05-15 12:00:00 Денят на семейството се чества от 1994 г. с решение на Общото събрание на ООН от 20 септември 1993 г.



Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2023 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.38 секунди