1999
Около 350 милиона хора в Европа и Азия са свидетели на последното пълно слънчево затъмнение за 20 век. Феноменът започва над Атлантическия океан, стотина мили източно от Бостън, Северна Америка. Първите свидетели на явлението са жителите на остров Сицилия. В Румъния то може да се наблюдава най-продължително. Йордания и Сирия обявяват деня за национален празник.
Първото пълно слънчево затъмнение за 21 век е на 21 юни 2001 г. То се наблюдава на много по-малка територия в сравнение със затъмнението от 1999 г. Най-добре се вижда в южната част на Африка.
1857 - За първи път е фотографирано слънчево затъмнение. Слънчевите затъмнения се появяват само по време на новолуние, когато Слънцето и Луната се оказват достатъчно близко до връзките на лунната орбита, в които се пресичат видимите траектории на Слънцето и Луната върху небесната сфера. Слънчевото затъмнение се появява, ако в момент на новолуние ъгловото разстояние от Луната до най-близката връзка от орбитата й не превишава повече 17,9°. Продължителността и фазата на затъмнението са по-големи, колкото по-близо до връзките по лунната орбита по това време се намират Луната и Слънцето. През 223 лунни оборота около Земята,т. е. през 11 години и 11 дни стават едни и същи затъмнения. За една година има най-много 5 или 4 слънчеви затъмнения, които наблюдавани от Северното и Южното полукълбо са различни. В летописите на различни народи са съхранени много данни за тях. Във връзка с голямото им значение за историята, хронологията, теоретичната астрономия Т. Ополцер през 80-те години на ХIХ в. изчислява моментите на 8 000 слънчеви затъмнения за периода от 1207 г. преди Христа до 2163 г. след Христа. Той издава резултатите в монументалния труд "Канон на затъмненията". Най-точни и подробни изчисления на всички слънчеви затъмнения за 1998-2510 г. правят през 1966 г. Дж. Меус, Ч. Грожан и У. Вандерлен.