изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-04-24 @ 15:59 EEST

Търсехте за the phrase 'ВУЛКАН'. Открити са 23 резултата (2.0289 секунди). Настрой търсенето

Резултат в публикациите


# Заглавие Дата Автор Прегледи
1. КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 5 ДЕКЕМВРИ 2018-12-05 @ 06:19 EET Admin 6 137
2. Долините на смъртта – зловещите места 2018-12-04 @ 21:56 EET Admin 1 186
3. СЕИЗМОЛОЗИТЕ В ШОК: Цялата Земя се е тресяла едновременно на 11 ноември, няма обяснение 2018-12-01 @ 08:42 EET Admin 1 374
4. КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 23 НОЕМВРИ 2018-11-23 @ 08:50 EET Admin 5 981
5. ИМА НЕЩО СБЪРКАНО В ЕНЕРГОИЗТОЧНИЦИТЕ… 2018-11-14 @ 08:02 EET Admin 1 002
6. КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 12 НОЕМВРИ 2018-11-12 @ 08:20 EET Admin 6 040
7. Геолог със сензационни разкрития за откриването на Атлантида 2018-11-06 @ 16:39 EET Admin 525
8. Етна отново изригна /видео/ 2018-08-25 @ 02:49 EEST Admin 509
9. КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 24 АВГУСТ 2018-08-24 @ 06:48 EEST Admin 3 351
10. КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 18 АВГУСТ 2018-08-18 @ 08:13 EEST Admin 5 188


Резултати в коментарите


# Заглавие Дата Автор
1. СИДОНИЯ РАДЕВА ОТ ДОБРИЧ - В БИТКАТА "LORD OF THE CHEFS" 2011-04-03 @ 12:41 EEST Anonymous
2. НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ ПУБЛИКАЦИИ ОТ 22.05.2009 2010-05-22 @ 09:35 EEST Anonymous
3. Вулканът AC/DC изригна и в България 2010-05-15 @ 14:26 EEST Anonymous


Резултати в събитията


# Заглавие Дата Район Описание
1. Изригва вулканът Везувий - 79 г. 2018-08-24 00:00:00 - 2018-08-24 12:00:00 На 24 август 79 г. е най-голямото изригване на вулкана Везувий - погребани са градовете Помпей и Херкулан. Вулканът е на височина 1277 м над морското ниво, близо до Неаполитанския залив, Италия. Той е единственият активен вулкан в континенталната част на Европа. Кратерът му е с дълбочина 216 м и обиколка 1400 м. Диаметърът на основата му е повече от 3 км. Везувий изригва периодично в продължение на повече от 12 000 години. Последното му по-голямо изригване е през 1944 г., загиват 45 души, опустошени са няколко села, а базата на Съюзниците, разположена наблизо понесла сериозни щети - повредени били 88 бомбардировача B-25 "Мичъл".
2. Национален празник на Индонезия 2018-08-17 00:00:00 - 2018-08-17 12:00:00 Република Индонезия Страната е разположена на 17 508 острова от Малайския архипелаг и западната част на о-в Нова Гвинея (Западен Ириан). Има брегова линия 27 400 км. Населени са 992 острова, като най-големи са - Ява, Суматра, Калимантан (южната и централната част), Сулавеси, Нова Гвинея (западната част) и др. Има площ 1 904.3 хил. кв. км. Граничи (в км) с Малайзия - 1 380, Източен Тимор - 230, Папуа-Нова Гвинея - 840. Равнините и планините заемат приблизително еднаква площ. Най-високата точка е на о-в Нова Гвинея - връх Джая (5 030 м). На територията има над 400 вулкана, от които над 100 действащи. Климат - екваториален и субекваториален с темп. В равнините през цялата година 25 - 27 градуса С?. Валежи - 2000 - 4000 мм, падащи равномерно през годината. Реките са къси и пълноводни. Растителност - 65 % от площта са покрити с влажни тропически гори. Население - 212 730 хил. жит. Гъстота - 111.7 жит. на кв. км. Естествен прираст 20. Средна продължителност на живота - мъже - 63 г., жени - 67 г. Етнически състав - индонезийци (над 150 народа) - 95.8 % от тях яванци - 48.5 %, сунди - 13.4 %, мадурци - 5.8 %, индонезийски малайци - 5.7 %, минангкабау - 3.8 %, буги - 2.5 %, батаки - 2.4 %, балийци - 2.0 %, ачех - 1.6 %, банджари - 1.6 %, макасарци - 1.4 %, други - 11.3 %, папуански народи - 1.0 %, китайци - 3.1 %, други - 0.1 %. Официален език - индонезийски (бахаса индонесия) - на основата на малайския, с латинска азбука. Използват се английски и местни езици. Конфесионален състав - мюсюлмани (сунити) - 84.5 %, християни - 5.9 % (протестанти - 66.0 %, католици - 34.0 %), будисти - 1.9 %, индуисти - 2.8 %, конфуцианци и даоисти - 1.1 %, местни традиционни вярвания и култове - 3.8 %. Градско население - 40 %. Столица - Джакарта (на о-в Ява) - над 10 000 хил. ж. По-големи градове - Сурабая (3 000 хил. ж.), Бандуинг (2 500 хил. ж.), Семаранг (1 700 хил. ж), Медан (1 600 хил. ж.), Палембанг (1 300 хил. ж.), Уджунгпаданг (1 100 хил. ж.), Банджармасин (700 хил. ж.), Маланг (700 хил. ж.), Паданг (650 хил. ж.). Административно деление - 26 провинции. По-важните исторически събития и дати - V в. - възникват първите държави - Тарума (о-в Ява) и Малаю (о-в Суматра); VII в. - образувана империя на о-в Суматра - Шривиджая; VIII в. - държавата Матарам (о-в Ява); ХIV в. - проникване на исляма - държавата Маджапахит (о-в Ява); 1590 г. - проникване на холандци; 1942 - 1945 г. - японски войски окупират страната; 17 явгуст 1945 г. - провъзгласяване на независимостта; 1945 - 1949 г. - война с Холандия, завършила с победа; 1963 г. - Западен Ириан (о-в Нова Гвинея) преминава под управлението на Индонезия; 1975 - 1999 г. - окупация на Източен Тимор. Държавно устройство - президентска република. Президентът формира правителс8твото и е върховен главнокомандващ. Законодателен орган - Народен консултативен конгрес - събира се веднъж на 5 години, избира президент и вице-президент - състав - 1000 депутата. Парламент - еднопалатен, Съвет на народните представители - 425 избираеми депутати за 5 години и 75 назначени от президента. Парична единица - индонезийска рупия (Rp) = 100 сен Стопанство - до 1977 г. успешно развиваща се индустриално-аграрна страна. След 1977 г. - финансова критза, инфлация, банкрути. В селското стопанство се заети 44 % от трудоспособното население, обработващо около 10 % от площта на страната. Индонезия е на второ място в света по производство на естествен каучук и палмово масло, един от големите износители на тропическа дървесина, тютюн, кафе, чай, риба и морски продукти. Животновъдство - едър рогат добитък - 9 млн. (от тях 3 млн. биволи), кози. Страната добива 90 млн.т. нефт, природен газ, калай, никел, въглища, мед, уран, злато, сребро и диаманти. Произвежда се текстил, облекла, обувки, битова химия, кораби, самолети, електроника. Транспорт - основни пристанища - Джакарта, Сурабая, Палембант и др. Дължина на ж.п. линиите - 7 хил. км асфалтирани. Международно летище - Кемайоран (Джакарта). Туризъм - годишно страната се посещава от около 3 млн. туристи, които носят 3 млрд. долара приходи. От София до Джакарта - 9 943 км journey.bg
3. Национален празник на Еквадор 2018-08-10 00:00:00 - 2018-08-10 12:00:00 Еквадор името си от екватора В сравнение с повечето южноамерикански държави Еквадор е малка страна, ако и да е по площ два пъти и половина по-голяма от България (има 283 560 кв. км). Тя носи името си от екватора, който я пресича. Това е страна с резки природни контрасти. Над разкошната тропична зеленина, над банановите и кафеените плантации се издигат планинските вериги на Андите със заснежени върхове начело с угасналия вулкан Чимборасо (6272 м). Но Сангай непрекъснато изригва, а Котопахи е най-високият (5896 м) от всички действащи вулкани на Земята. Почти сред вулканите, из високопланинските плата – пуни, живеят индианците. Жилищата им в пуните не се отличават много от кошарите за лами. Високо горе всред едно от индианските плата е разположена еквадорската столица Кито. Въздухът тук е толкова чист и прозрачен, че околните планини сякаш се извисяват от самите улици. Тази високопланинска столица е запазила и досега характера на испанските градове в тропиците с тъмни зашумени дворове, с малки прозорци. В същност столицата на Еквадор е древен индиански град. В нея няма небостъргачи и блестящи булеварди, каквито има в другите южноамерикански столици. Разположен по склоновете на угаснал вулкан, Кито има около 60 църкви и нито един завод. Повечето от улиците са толкова тесни, че двама души едва могат да се разминат. В центъра на града се издигат редица старинни здания – къщи, дворци с безценни съкровища на индианското изкуство. Но в покрайнините му се гушат една до друга жалки колиби от глина, картон и ламарина. Тук няма електричество, няма водопроводна мрежа. Равнинната част и ниските склонове на Андите в Еквадор са заети от вечнозелени гори, в които виреят каучукови и други ценни дървета, хининови храсти. Тук богат и разнообразен е не само растителният свят, но и светът на животните. Голямо е изобилието на птици и влечуги. В реките плават или се припичат сънно по бреговете крокодили. Под тъмния свод на гората отеква острият вик на хищник ягуар или може би на безгрив лъв – пума. Насилственото изземване на земите и непоносимите условия на работа в чифлиците-латифундии са прогонили в еквадорските гъсти гори много индианци. Животът им е извънредно тежък. Тук има и коренни “горски” индианци, които все още водят първобитен живот. Те ходят голи, украсили само главата си с пъстри пера, с отровни стрели в ръце. Препитават се главно с лов. “Ако моето перо можеше да плаче, бих написал книга със заглавие ”Индианецът” и бих разплакал целия свят”, пише поетът Хуан Монталво. Еквадор е бил важна част от могъщата империя на инките, които още преди Америка да бъде открита от Колумб, са създали оригинална цивилизация. И досега са запазени грамадни каменни строежи. В царството на инките Кито е бил цъфтящ град, сочен като “рай всред планините” (Кито на индиански значи “селище в планините”). От него до столицата на инките – Куско, е бил прокаран важен път от каменни стълби, изсечени в скалите, и от висящи мостове, прехвърлени над дълбоки пропасти. Северната част на Еквадор е главният земеделски район на страната. Там се ширят плантации с банани, кафе, какао, ориз, кокосови палми. Поречните долини негри при много тежки условия отглеждат захарна тръстика. В южния нисък дял на страната има сухи степи. Тук е родината на панамената шапка, наречена неправилно така, понеже износът на сламените шапки минавал през Панамския канал. Главен град по крайбрежието на Еквадор е Гуаякил. Той е пръв по многолюдност в страната (820 000 ж.), нейно стопанско средище и най-оживено пристанище. Разположен е на дълбоко врязан залив. Тук се събират планини от банани, грамади от кафе, оттук те се отправят в далечен презокеански път. Но в покрайнините и на този богат град мизерията на бедняците и на безработните е неописуема. Хиляди хора се ровят в сметта, изхвърляна с камиони, търсят хранителни отпадъци. В Еквадор 240 едри чифликчии имат толкова земя, колкото 330 000 дребни и средни селяни. Собствениците на тази земя не я обработват, но в техни ръце отива огромна част от производството – те я дават на “изполичари”. Изполичарят получава толкова нищожен дял, че едва преживява със семейството си. Мнозина селяни се принуждават да отидат на работа в мините или в плантациите, но трудът и там не е по-лек, нито възнаграждението за него - по-голямо. Някои от тях отиват в градовете, където се настаняват в жалки тенекиени колиби. Но и положението им на работници не е по-добро от положението им като селяни. Работникът в Еквадор получава мизерно възнаграждение, а работи повече от 8 часа дневно. Еквадор е изостанала аграрна страна. Той доставя селскостопански произведения и суровини на САЩ. Тази страна е най-големият износител на банани в света, изнася и големи количества кафе. Производството на банани и износът им е в ръцете на американското капиталистическо сдружение “Юнайтед фрут къмпани”. То притежава параходи, железници, самолети, качва и сваля от власт правителства. Смъртността в тази страна е голяма. Хиляди и хиляди хора умират млади поради недостиг на храна, болести, за да живеят в нечуто охолство 240-те богати чифликчии, да трупа печалби ненаситната бананова компания. Но в Еквадор има не само вулкани, които действат. На действащ вулкан прилича и трудовият, но ограбван еквадорски народ.
4. Национален празник на Вануату 2018-07-30 00:00:00 - 2018-07-30 12:00:00 Националнитя празник на страната е Деня на независимостта /1980 г./. Отбелязват се и 25 години от обявяването независимостта на островите Нови Хибриди под името Република Вануату. Вануату е държава в югоизточната част на Тихия океан, разположена на островите Нови Хебриди. Архипелагът е разположен на 1 750 км. източно от Австралия, на 500 км. от френската територия Нова Каледония, западно от Фиджи и южно от Соломоновите острови. Първият достигнал до островите европеец е Педро Фернандес де Кирос. На 1 май 1606 г. той им дава името Аустралия дел Еспириту Санто (южна земя на Светия дух), обявява територията за владение на испанския крал и основава селище, което нарича Нов Йерусалим. В последствие на 22 май 1768 г. до острова достига и френският мореплавател Луи Антоан де Бугенвил, който развенчава мита за земята-континент доказвайки, че това е само остров, при това неголям. Бугенвил открива още два острова от архипелага, на когото дава името Големи Цикладски острови. През 1774 г. Джеймс Кук посетил архипелага и го прекръстил на Нови Хебриди – поради сходството с релефа на Хебридските острови в Атлантическият океан. В средата на 19 век на островите се появяват английски и френски плантатори и между Великобритания и Франция започва борба за архипелага. През 1887 г. влиза в сила конвенция за съвместното владение на територията, а през 1906 г. владението било преобразувано в кондоминиум. На 30 юли 1980 е провъзгласена независимостта на Нови Хебриди, като страната получава името Република Вануату. Съгласно Конституцията, приета на 30 юли 1980, Вануату е парламентарна република. Главнокомандващ на военните сили на страната е президентът, който се избира от избирателна колегия за срок от 5 години. Първите президентски избори са проведени на 4 юли 1980 г. и са спечелени от Ати Джордж Сокаман. Законодателната власт принадлежи на еднокамарен парламент - Националната асамблея, състояща се от 54 члена и избиран за срок от 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от правителството, начело с министър-председател , избиран от парламента. Вануату е независима република в състава на Общността на нациите, а от 1981 год. е член на ООН. Територията на Вануату е разделена на 6 провинции - Малампа, Пенама, Санма, Тафея, Торба и Шефа. Общата територия на Вануату е 12 200 км? и включва 83 острова (12 са по-големи), а островите Еспириту Санто и Малекула заемат почти половина от нея. Островният архипелаг условно се подразделя на три групи - северна група, състояща се от Банкс и Торес, централна група - Амбрим, Амбае, Пентекост, Еспириту Санто, Маево, Ефате, Малекула и Епи, и южна група - Ероманго, Тана, Анива, Футуна и Анейтюм. Преобладават кораловите острови и островите с вулканичен произход. На територията на страната има около 80 вулкана, 9 от които действащи. Сред тях най-известни са Ясур, Манаро, Гарет, Марум и Бенбоу. Кратерите на някой от тях са запълнени с вода и образуват кратерни езера, като Вуи и Летас. Земетресенията са често явление, но са сравнително слаби. Бистрите морски води, великолепните плажове, клисурите, планините покрити с тропически гори и удивителните пещерни системи оформят красивата природа на Вануату. Населените острови в архипелага са 65, като населението наброява приблизително около 205 754 души и принадлежи към меланезийския антропологичен тип. Столицата Порт Вила /около 34 000д./ се намира на о-в Ефате. Официалните езици са бислама /пиджин/, английски и френски. Религията е застъпена съответно: протестанти (55 %), католици (17 %), англикани (15 %) и др. http://bg.wikipedia.org
5. Национален празник на Соломоновите острови 2018-07-07 00:00:00 - 2018-07-07 12:00:00 Соломоновите острови са островна държава в южния Тихия океан, разположена на изток от Папуа-Нова Гвинея. Тя е част от Британската общност и има население над 500 хил. души. Държавата Соломонови острови заема по-голямата част от архипелага Соломонови острови, който се намира в югозападната част на Тихия океан, източно от Папуа-Нова Гвинея и се състои от много острови разположени в широка област. Разтоянието от най-западния до най-източния остров на държавата е 1500 km. Особено изолирани са островите Санта Круз (на север от Вануату) - на 200 km от останалите. Климатът е тропически с температури от 25°С до 32°С. През нощта температурите падат до 2-5°С. От април до октомври духа предимно югоизточен вятър. Дъждовният сезон започва през ноември и продължава до март, като е характерен със силните мусонни ветрове. Архипелагът включва 6 по-големи и 992 по-малки острови, атоли и рифове с площ 28 446 km2. Архипелагът е разпръснат на 249 000 морски мили. Главните острови са: Чойсеул, Шортландските острови, Нюджорджианските острови, Санта Исабел, Ръселските острови, Флоридските острови, Малайта, Гуадалканал, Сикаяна, Марамасике, Улауа, Уки, Сан Кристобал, Санта Ана, Ренел, Белона и островите Санта Круз. На големите острови има вулкани с различна степен на активност, а малките островчета са просто малки атоли, покрити с пясък и палми. По-голямата част от населението зависи в различна степен от земеделието, риболова и горското стопанство. Повечето от производствените стоки и нефтените продукти трябва да се внасят. Островите са богати на неизползвани минерални ресурси като олово, цинк, никел и злато. Икономическите проблеми в Югоизточна Азия довеждат до тенденция към западането на дървесинната промишленост, а икономическата продукция спада с около 10% през 1998 г. Правителството намалява заплатите на държавните служители и въвежда други съкращения. Икономиката се стабилизира частично през 1999 г. благодарение на увеличаващите се цени на златото по света и на първата цяла година от миноложката операция Голд Ридж. Затварянето на главната плантация за палмово масло в средата на година, обаче, предполага доста мрачни перспективи за стопанското положение на страната. Първият европеец посетил островите е испанския мореплавател - Алаваро де Менданя и Нейра през 1568 г. Великобритания превръща Соломоновите острови в свой протекторат през 90-те години на 19 век. Едни от най-ожесточените битки през Втората световна война се водят на тези острови. През 1976 г. е спечелено самоуправление, а независимостта е получена на 7 юли 1978 г. Соломоновите острови имат парламентарна демокрация вътре в Британската общност. Парламентът е еднокамарен и е налице министерска система на държавно управление. Британският монарх е държавен глава и е представен от генерал-губернатора, избиран от парламента за 5-годишен мандат. Парламентът се състои от 50 депутати, които имат 4-годишен мандат.
6. Национален празник на Мозамбик 2018-06-25 00:00:00 - 2018-06-25 12:00:00 Националният празник на Мозамбик е Деня на независимостта /1975 г./. Страната има площ 801.6 хил. кв. км. Граничи (в км) с Танзания - 615, Малави - 1 200, Замбия - 420, Зимбабве - 1 150, ЮАР - 580, Свазилънд - 95 и Индийския океан - 2 795. Северните части от територията са заети от Източноафриканското плато, с най-висока точка вр. Намули (2 419 м), което стъпаловидно се понижава на запад и изток. На запад е масивът Инянга с най-висока точка на страната вр. Бинга (2 436 м). По дължина на границата с ЮАР са разположени вулканичните планини Лебомбо, а океанското крайбрежие е заето от заблатената Мозамбикска низина, широка 80-400 км. Климат - на север е субекваториален, на юг - тропичен, пасатен. Средните месечни температури в Мозамбикската низина са от 15 до 30 градуса С?, на платото - от 3 до 5 градуса по-ниски. Валежите - 750-1000 мм във високите части и 1500 мм в равнината. По-големи реки - Замбези, Лимпопо, Сави, Рувума. В пределите на Мозамбик са източните брегове на езерото Няса. Растителност - редки гори по платото, влажни савани в равнините и вечнозелени галерийни гори по реките. Около 25 % от територията са заети от гори. Население - 18 990 хил. жители. Гъстота - 23.7 жит. на кв. км. Естествен прираст 26. Средна продължителност на живота - мъже - 45 г., жени - 48 г. Етнически състав - група бенуе-конго - 99.4 % (от тях макуа - 47.6 %, тсонга - 23.4 %, малави - 12.1 %, шона - 11.3 %, други - 5.6 %), португалци - 0.2 %, индийци - 0.2 %, други - 0.2 %. Официален език - португалски. Местни езици - суахили, макуа, малави. Конфесионален състав - християни - 43.8 % (от тях католици - 85.2 %, протестанти - 14.8 %), мюсюлмани (сунити) - 11.6 %, индуисти - 0.1 %, местни традиционни вярвания и култове - 43.6 %, други - 0.9 %. Градско население - 41 %. Столица - Мапуту (1.2 млн. ж.). По-големи градове - Бейра (350 хил. ж.), Нампула (230 хил. ж.), Инямбане (150 хил. ж.) Тете (100 хил. ж.). Административно деление - 11 провинции (в т. ч. Мапуту със статут на провинция). По-важни исторически дати и събития - VIII в. - проникване на араби; Х в. - образувана държавата Мономотана; 1498 г. - Васко да Гама посещава крайбрежието; 1508 г. - първо постоянно заселване от португалци; 1629 г. - кралят на Мономотата се признава за васал на Португалия; 1752 г. - Мозамбик става колония на Португалия; 1781 г. - построена е крепостта Лоренсу Маркиш (Мапуту); 1964 г. - начало на въоръжена борба за независимост; 25 юни 1975 г. - провъзгласена независима република Мозамбик; до 1990 г. - гражданска война; 1990 г. - установяване на сравнително стабилен политически режим и демократизация. Държавно устройство - република, начело с президент, избиран за 5 години. Това е и глава на правителството. Висш законодателен орган - Асамблея на Републиката, състоящ се от 250 депутата, избирани за 5 години. Парична единица - метикал (Mt) = 100 сентавос Стопанство - селското стопанство и промишлеността крайно бавно излизат от състоянието на упадък след гражданската война. Обработваемите площи съставляват около 4 % от територията на страната. Главни експортни култури - захарна тръстика, кокосова палма (1-во място в Африка), сизал, памук, кашу (2-ро място в света ), цитруси. Слабо развито животновъдство, заради мухата цеце. Водещ промишлен отрасъл е миннодобивният - въглища, тантал, газ, боксити. Голяма част от около 600-те неголеми предприятия работят с намалени мощности (10-14 %). Работят заводи за нефтопреработка, целулоза, захар, цимент, памукоочистителен. Транспорт - Основните транспортни магистрали служат за транзитни превози между пристанищата на Мозамбик и съседните страни. Има 36 хил. км шосета (от тях 5 хил. км с твърдо покритие), ж.п. линии - 3 хил. км. Главни морски пристанища - Мапуту, Бейра, Келимане. Международни летища - Мапуту и Бейра. Туризъм - международният туризъм е слабо развит. От София до Мапуту - 7 692 км
7. Национален празник на Унгария 2018-03-15 00:00:00 - 2018-03-15 00:00:00 Националният празник на страната е Деня на унгарската революция /1848-1849/. Унгария Пълно наименование - Унгарска република Страната има площ 93.03 хил. кв. км. Граничи (в км) със Словакия - 608, Украйна - 115, Румъния - 445, Югославия - 166, Хърватска - 329, Словения - 116 и Австрия - 356. Голяма част от територията е заета от Среднодунавската равнина. На изток от река Дунав е низината Альолд, на запад - хълмистата равнина Дунантул с отделни невисоки ридове - Бакон, Вертеш, Мечек и др. В северозападните части е низината Кишалфьолд, а в северните - предпланините на Карпатите и вулканични масиви с най-висока точка връх Кекеш в масива Матра - 1 015 м. Климат - умерено континентален. Средна температура януари от -2 до -4 градуса Сº, юли от 2 до 23 градуса Сº. Валежи - от 450 до 900 мм. Главни реки - Дунав, Тиса. Най-голямо езеро - Балатон. Растителност - 15 % от територията на страната е заета от гори, главно широколистни. Население - 10 040 хил. жители. Гъстота - 107.9 жит на кв. км. Естествен прираст - 3.5. Средна продължителност на живота - мъже - 66 г., жени - 74 години. Етнически състав - унгарци - 92.1 %, цигани - 3.2 %, немци - 1.8 %, хървати - 0.4 %, сърби - 0.2 %, словаци - 0.7 %, румънци - 0.2 %, други - 0.5 %. Официален език - унгарски. Конфесионален състав - християни - 98.3 % (от тях католици - 70.7 %, протестанти - 24.2 %, униати - 4.7 %, православни - 0.4 %, юдаисти - 09. %, други - 0.8 %. Извън страната живеят около 4 млн. унгарци, главно в Румъния, Словакия, Югославия, САЩ, Украйна, Русия. Градско население - 67 %. Столица - Будапеща (1 863 хил. ж.). По-големи градове - Мишколц (191 хил. ж.), Дебрецен (217 хил. ж.), Печ (171 хил. ж), Сегед (172 хил. ж.), Дьор (132 хил. ж.), Ниредхаза (115 хил. ж), Секешфехервар (109 хил. ж.). Административно деление - 19 области (меге, комитати) и Будапеща. По-важни исторически събития и дати - II в. - на територията живеят келтски племена, покорени от римляните. Създадена римска провинция - Панония; IХ в. - преселение на маджарски (унгарски) племена от изток; 1000 г. - образувано унгарско кралство - Ищван I; 1526 г. - южната част на страната пада под властта на Османската империя, северната - под властта на Хабсбургите; 1686 г. - австрийските войски освобождават от турците цялата страна; 1867 г. - създадена Австро-Унгария; 1914-1918 г. - поражение в Първата световна война; 16 ноември 1918 г. - провъзгласена независима Унгарска република; 1919 г. - 133 дни Съветска Унгария; 1940 г. - получава северна Трансилвания; 1941-1945 г. - участва във Втората световна война на страната на Германия; 1946 г. - провъзгласена УНР - установяване на комунистически режим; 1956 г. - антикомунистическо въстание, потушено от войските на СССР; 1989 г. - сваляне на комунистическия режим и провъзгласяване на Унгарска република; 1999 г. - член на НАТО. Държавно устройство - парламентарна република, начело с президент, избиран за 4 години. Висш законодателен орган - Държавно събрание от 386 депутата, избирани за 4 години. Изпълнителна власт - правителство, начело с премиер-министър. Парична единица - форинт (Ft) = 100 филера Стопанство - средно развита индустриално-аграрна страна. Най-добре развити отрасли - машиностроене, автомобилостроене, измерителни прибори, химическа и хранително-вкусова промишленост. Селско стопанство - отглежда се пшеница, царевица, захарна цвекло, слънчоглед, плодове, зеленчуци, лози и др. Добре развито животновъдство - свиневъдство, птицевъдство и др. Транспорт - шосета - 82 хил. км, ж.п. линии - около 7.6 хил. км, 1.7 хил. км вътрешни водни пътища (река Дунав) с главно пристанище - Будапеща. Туризъм - добре развита инфраструктура. Годишно страната се посещава от около 20 млн. туристи. От София до Будапеща - 629 км
8. Изригва Етна, загиват 20 000 души 2018-03-11 00:00:00 - 2018-03-11 12:00:00 1669 Започва най-силното 4-месечно изригване на вулкана Етна. Загиват 20 хиляди души, а 50 града са унищожени. Етна е активен вулкан в североизточната част на остров Сицилия. Височината му е 3323 м, т.е. той е най-високият в Европа. Изграден е от базалти. По склоновете има над 200 кратера и лавови потоци. Първото исторически известно изригване на вулкана е през 475 г. пр. Хр. Последните изригвания са през декември 1991 г., април 1992 г., юли 2001 г. и октомври 2002 г. Днес Етна е обект на международен туризъм.
9. Иран - национален прпазник 2018-02-11 00:15:00 - 2018-02-11 12:00:00 Ислямска република Иран Страната има площ от 1 648 хил. кв. км. Граничи (в км) с Ирак - 1 515, Турция - 454, Азърбайджан - 608, Туркмения - 1080, Афганистан - 855, Пакистан - 905, Армения и има брегова линия с Каспийско море - 315, и Индийския океан (Персийския и Оманския залив) - 1 795 км. Голяма част от територията е заета от планини (Загрос и Южно-Иранските планини, Туркмено-Хоросанските планини, Източно-Иранските планини, Арменските планини) с най-висока точка в северните части - хребетът Елбрус - вулканът Демавенд - 5 604 м. Платата и високите равнини са в централните райони - пустините Деще Кевир, Деще Лут и др., а по крайбрежието на Персийския и Оманския залив е пустинята Хермсир и част от Месопотамската низина. Столица - Техеран (6 400 хил. ж.). По-големи градове - Мешхед (1 600 хил. ж.), Исфахан (1 100 хил. ж.), Тебриз (1 000 хил. ж.), Шираз (1 000 хил. ж.), Абадан (750 хил. ж.), Рещ, Керманшах. По-важни исторически събития и дати - 3000 г. пр. Хр. - възниква държавата Елам; 672 г. пр. Хр. - в северните части възниква държавата Мидия; 550 г. пр. Хр. - утвърждаване династията на Ахеменидите; VI в. пр. Хр. - при цар Кир II империята се простира от Индия до Нил; 330 г. пр. Христа - Александър Македонски разгромява Ахеменидите; 224 г. пр. Хр. - създава се персийското царство на Сасанидите; VII в. - завладян от арабите - разпространение на исляма; 1380 г. - в империята на Тимур; 1499 г. - обединяване на страната; XVI в. - шах Абас I присъединява Задкавказието до XIX в., когато е завзето от Русия; 1925 г. - на престола идва шах Реза Пахлави; 1979 г. - държавен преврат, на власт идва аятолах Хомейни - страната е провъзгласена за ислямска република; 1980-1988 г. - ирано-иракска война. Стопанство - аграрно-индустриална страна. Най-важен отрасъл на икономиката е добивът на нефт (180 млн. т годишно) и газ (58 млрд. куб. м годишно). Развити са нефтопреработване, химическа, текстилна, тютюнева и хранително-вкусова промишленост. Селското стопанство е изостанал отрасъл. Обработваемите площи са 10% от територията на страната. Отглеждат се пшеница (60 % от обработваемите земи), ечемик, ориз, бобови, цитруси, праскови, захарно цвекло, чай, захарна тръстика, тютюн и др. Животновъдството има екстензивен характер - овце, кози, едър рогат добитък, камили, магарета. Развит е риболовът и експортът на черен хайвер. Население - 71 480 хил. жит. Гъстота - 43.4 жит. на кв. км. Естествен прираст 32. Средна продължителност на живота - мъже - 69 г., жени - 70 г. От София до Техеран - 2 529 км
10. Национален празник на Нова Зеландия 2018-02-06 00:00:00 - 2018-02-06 12:00:00 Националният празник на страната е Деня на Вайтанга /1840/. Нова Зеландия Страната има площ 270.5 хил. кв. км и е разположена в югозападната част на Тихия океан на два големи острова - Северен (113.7 хил. кв. км) и Южен (151.7 хил. кв. км), разделени от пролива на Кук, както и на редица малки съседни острови (Стюард, Чатъм, Кермадек, Кембъл и др.). На Нова Зеландия са островите на Кук, Токелау и Ниуе в Океания. Бреговата линия е 15 080 км. Голяма част от територията е заета от планини, възвишения и хълмове и вулканично плато с действащи вулкани, гейзери и горещи минерални води. Има повишена сеизмична активност. Климат - на Северния остров - субтропичен, морски, на останалата територия е умерен. Средните месечни температури са от 5-12 до 14-19 градуса С?. Валежи - 400-700 мм, по наветрените склонове на планините - 2000-5000 мм. Реките са къси и пълноводни, а съществуващите езера са главно от вулканичен произход. Горите заемат 23 % от територията. Население - 3 760 хил. жит. Гъстота - 13.9 жит. на кв. км. Естествен прираст - 7.5. Средна продължителност на живота - мъже - 74 г., жени - 79 г. Етнически състав - англоновозеландци - 75.4 %, англичани - 6.3 %, англоавстралийци - 1.4 %, шотландци - 1.3 %, полинезийци - 11.9 % (от тях новозеландски маори - 76.2 %, самоа - 11.2 %, жители на о-ви Кук - 6.4 %, други - 6.2 %), китайци - 0.7 %, индийци - 0.4 %, други - 2.6 %. Официален език - английски, други езици - маорски. Конфесионален състав - християни - 95.8 % (от тях протестанти - 79.6 %, католици - 18.5 %, православни - 1.9 %), океанийско-християнски секти - 2.8 %, конфуцианци - 0.6 %, индуисти - 0.2 %, други - 0.6 %. Градско население - 86 %. Столица - Уелингтън (400 хил. ж.). Други градове - Оклънд (100 хил. ж.), Данидин (325 хил. ж.), Крайстчърч (130 хил. ж.), Хамилтън (156 хил. ж.). Административно деление - 16 провинции (7 на Южния остров и 9 на Северния) и три островни територии - Чатъм, Кермадек и Кембъл. По-важни исторически събития и дати - Х-ХIV в. - на островите се заселват маори, дошли от Източна Полинезия; 1642 г. - открити от холандската експедиция на А. Тасман; 1769 г. - изследвани от английския мореплавател Дж. Кук; 1839 г. - започва организирано заселване от Великобритания - първият град - Уелингтън; 1840 г. - обявена за колония на Великобритания; 1843-1872 г. - англо-маорски войни; 1898 г. - за първи път в света в Нова Зеландия е установена минимална работна заплата и пенсия; 1907 г. - страната става доминион; 1920 г. - получава мандат за управление на Западно Самоа и Науру; 1931 г. - получава пълна самостоятелност; 1939-1945 г. - участва във Втората световна война. Държавно устройство - държава в състава на Съдружество, възглавявано от Великобритания, начело с кралицата на Великобритания, представена от генерал-губернатор (назначаван за 5 години). Законодателна власт - еднопалатен парламент - Палата на представителите (120 депутата, избирани за 3 години). Изпълнителна власт - правителство, начело с премиер-министър. Парична единица - новозеландски долар (NZ$) = 100 цента Стопанство - високоразвита индустриално-аграрна страна. От трудоспособното население 10 % са заети в селското стопанство, 25 % - в промишлеността, 65 % - в обслужващата сфера. Водещи промишлени отрасли са хранително-вкусова, целулозно-хартиена, машиностроителна, химическа, нефтопреработвателна промишленост, черна и цветна металургия. В страната се добиват - природен газ, желязна руда, мед, олово, цинк, въглища, злато. Селско стопанство с висока степен на механизация и автоматизация. Страната е на челни места в света по износ на редица висококачествени стоки - месо и млечни продукти, кожи, вълна. Отглеждат се 8 млн. глави едър рогат добитък, и е на едно от първите места в света по брой овце. Традиционен отрасъл е уловът на риба и морски продукти. Развито е производството на пшеница, царевица, ечемик, овес, картофи, плодове и зеленчуци. Транспорт - шосета - 90 хил. км; ж.п. линии - 4 хил. км. Главни пристанища - Оклънд, Уелингтън, Крайстчърч, Инверкаргил. Международно летище - Уелингтън. Туризъм - страната се посещава от над 1.6 млн. туристи годишно. От София до Уелингтън - 17 653 км



Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 2.09 секунди