изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2022-11-29 @ 05:50 EET

Търсехте за the phrase 'МУЗИКА'. Открити са 34 резултата (0.3100 секунди). Настрой търсенето

Резултат в публикациите


# Заглавие Дата Автор Прегледи
1. Египетска певица е била арестува за видео с... банан /СНИМКИ+ВИДЕО/ 2018-12-02 @ 20:50 EET Admin 849
2. 7 от най-големите късметлии в света 2018-11-11 @ 05:28 EET Admin 1 152
3. НАЙ-ОПАСНИТЕ ПОРОДИ КОТКИ 2018-10-23 @ 11:26 EEST Admin 1 214
4. Мислите си, че жените са изкусни манипулаторки? Само вижте как го правят мъжете! 2018-10-15 @ 12:49 EEST Admin 812
5. Почувствай тялото (си) 2018-08-01 @ 21:18 EEST Admin 4 933
6. Кога оргазмът се превръща в кошмар? 2018-05-19 @ 10:06 EEST Admin 3 864
7. Десет открития, които все още нямат научно обяснение (СНИМКИ) 2018-04-28 @ 13:08 EEST Admin 1 014
8. 10-те най-желани жени 2018-04-21 @ 07:03 EEST Admin 839
9. Най-добрите хотели за интимни преживявания 2018-04-19 @ 22:41 EEST Admin 843
10. Най-скъпата тоалетна е от 3 тона чисто злато 2018-04-04 @ 11:57 EEST Admin 2 231


Резултати в коментарите


# Заглавие Дата Автор
1. ДА СИ СПОМНИМ ЗА ФРЕДИ МЕРКЮРИ НА РОЖДЕННИЯ МУ ДЕН /ВИДЕО/ 2013-09-05 @ 18:16 EEST Anonymous
2. Легендата Митко Щерев: Софи Маринова е позор за България ! 2012-04-28 @ 11:37 EEST Anonymous
3. Легендата Митко Щерев: Софи Маринова е позор за България ! 2012-03-05 @ 13:26 EET Anonymous
4. Легендата Митко Щерев: Софи Маринова е позор за България ! 2012-03-05 @ 10:48 EET Anonymous
5. Легендата Митко Щерев: Софи Маринова е позор за България ! 2012-03-04 @ 13:40 EET Anonymous
6. ГОСТУВА МУЗИКАЛНО – ПОЕТИЧНИЯТ СПЕКТАКЪЛ „НЕ ОСТАРЯВАЙ ЛЮБОВ” 2012-03-02 @ 10:13 EET Anonymous
7. МАЕСТРОТО ПОСЯ ЛЮБОВ КЪМ МУЗИКАТА У НАД 7 000 ХОРИСТИ 2012-01-11 @ 10:26 EET Anonymous
8. УПРАВАТА В ГЕН. ТОШЕВО СЛЕДИ ОТ БЛИЗО СЛУЧВАЩОТО СЕ В РОГОЗИНА 2011-12-13 @ 13:22 EET Anonymous
9. АЛЕКСАНДЪР БАЙЧЕВ: ИСКАМ ДА ОСТАВЯ СЛЕДА В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА 2011-10-29 @ 11:21 EEST Anonymous
10. ТРИМА ОТ ДОБРИЧКАТА ШКОЛА ПРОДЪЛЖАВАТ В "ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ" 2011-08-30 @ 08:09 EEST Anonymous


Резултати в събитията


# Заглавие Дата Район Описание
1. 1937 г. Роден е Милчо Левиев 2018-12-19 00:00:00 - 2018-12-19 12:00:00 Роден е Милчо Левиев (Милчо Исак Леви) – български композитор, пианист, джазмузикант. Завършва Българската държавна консерватория (1960 г.) и е назначен в Пловдивския театър (до 1962 г.). Работи в Естрадния оркестър на Българското национално радио; автор е на филмова музика. През 1964 г. основава група (наречена години по-късно "Джаз-фокус’65"), с която озвучава телевизионното хумористично-сатирично предаване "Фокус" на Радой Ралин. През 1968 г. започва кореспонденция с Дон Елис, с когото поддържа връзка до 1970 г. Поканен от Дон Елис да свири в неговия състав, напуска България през Германия. Изнася концерти с "Дон Елис Бенд" по цял свят. Преподава джаз композиция и импровизация в Южнокалифорнийския университет. За първи път след напускането на България посещава родината си през 1980 г. След 10 ноември 1989 г. идва нееднократно в България, прави записи с флейтиста Т. Спасов, "Акустична версия" и др., участва в джем-сешъни. Издава албуми съвместно с Дж. Уилсън, Дон Елис, Дж. Клемър, Аирто, Л. Субраманиам, Джилберто, Ал Жеро, Еди Харис, Рой Хейнс, Джек Шилън и Арт Пейпър, Бърт Бакарачи, Чик Кърия. Реализира много солови проекти, в които е аранжор, композитор, водещ изпълнител и продуцент. "Доктор хонорис кауза" е на Нов български университет (1999 г.). Член е на Съюза на българските композитори до 1968 г. и от 1989 г.; на Фондация за подпомагане на българската култура (САЩ, 1989 г.); почетен член е на "Екофорум за мир" (1993 г.), на американската национална конвенция за джаз педагози. Носител е на следните награди: II-ра награда и сребърен медал от световния младежки фестивал "Токатина за пиано" (Виена, Австралия, 1959 г.); Награда на критиката и на пресата на I-ви международен джазфест (Монтрьо, Швейцария, 1967 г.); номинация за "Грами" за най-добър вокален аранжимент за версията на "Потвърждение" от Ч. Паркър, изпълнена от "Манхатън трансфер" (САЩ, 1981 г.); награда за най-добър диригент в САЩ (1982 г.); награда за драматичен театър за най-добър музикален диригент (САЩ, 1987 г.); награда "Пловдив" за цялостно творчество (1990 г.); Диплом и златен медал за музика (Лос Анджелис, САЩ, 1992 г.); доктор хонорис кауза на АМТИ (Пловдив, 1997 г.); почетната награда на Международната академия за изкуства (Париж, 1995 г.); орден "Стара планина" I-ва степен (1997 г.); награда на слушателите на Българското национално радио за цялостно творчество (1998 г). Известни композиции на Милчо Левиев: "Соната за цигулка и пиано" (1957 г.); "Струнен квартет" (1959 г.); Сюита от 7 миниатюри "Един детски ден", инструментирана за арфа, вибрафон, бас-кларинет и виола, и др. Албуми: "Blue Lewis" (1980 г.), "What’s New" (1980 г.), "Music for Big Ben and Symphony Orchestra" (1988 г.), "Lingua Franca" (1989 г.), "Destination" (1989 г.), "Easter Parade" (1989 г.), "E. B. Blues" (1995 г.), "Basel Blues" (1996 г.), "Jive Sambas" (1997 г.), "Forbidden Songs" (1998 г.).
2. Международен ден на музиката 2018-10-01 00:00:00 - 2018-10-01 12:00:00 Отбелязва се от 1974 г. по решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО.
3. Утвърден химнът на България 2018-09-08 00:00:00 - 2018-09-08 12:00:00 На този ден през 1964 г. с указ на Президиума на Народното събрание е утвърден химнът на Народна република България. Автор на текста и мелодията на националния химн на България "Горда Стара планина" е Цветан Цветков Радославов. Той е роден в Свищов на 21 април 1863 г. Следва във Виена и Прага, завършва философия в Лайпциг с докторат. След завръщането си в България работи като учител в гимназиите в Габрово, Русе и София. През 1885 г. написва песента "Горда Стара планина". Публикувана е за пръв път през 1895 г. в "Учебник по музика" на К. Махан. По-късно Д. Христов я хармонизира и песента е наречена "Мила Родино". През 1964 г. въз основа на нея е създаден националният химн на България. Цветан Радославов умира на 28 октомври 1931 г.
4. Родена е Мадона 2018-08-16 00:00:00 - 2018-08-16 12:00:00 1958 г. Мадона (псевдоним на Мадона Луис Вероника Чиконе) – американска поп- и рокпевица и актриса от италиански произход. Мадона е една от най-популярните поп- и рокизпълнителки през 80-те и 90-те години на ХХ в. През 1977 г. тя се премества в Ню Йорк, където участва в различни музикални групи и проекти (до 1982 г., когато се запознава с Марк Каминс, продуцент на първия и втория й сингъл “Everybody”, “Physial Attraction”). През 1983 г. записва песента “Holiday”, отново продуцирана от М. Камнис. В края на 1984 г. Мадона издава втория си албум - “Like a Virgin”, а през 1985 г. получава световна известност, продавайки милиони плочи и видеоклипове. След записването на песента “Material Girl” певицата реализира първото си турне. Седмият й албум “Bed time Stories” става мултиплатинен. През 1995 г. Мадона работи над ролята на Евита Перон във филм-адаптация на мюзикъла на Андрю Лойд Уебър “Евита”. За ролята на Евита Перон Мадона получава “Златен глобус за най-добра актриса”, а саундтракът към филма “Евита” става хит. През 1998 г. тя записва и издава албума “Rey of light”, силно повлиян от електронната музика, техното и трип-хопа - символ на музикалната култура от края на 90-те години на ХХ в. През 2000 г. издава албума “Music”. Филмография: “По следите на видението”, “Отчаяно търсещата Сюзан”, “И Бог създаде жената” (реж. Роже Вадим), “Шанхай експрес” (продуцент и композитор Дж. Харисън), “Кое е това момиче?” (едноименен албум и песен, 1987 г.), “Дик Трейси” (1990), “Опасна игра” (1993 г.), “Четири стаи” (1995 г.), “Момиче № 6” (1996 г.), “Евита” (1996 г.), “Почти идеално” (2000 г.). Дискография: “Madonna” (1983 г.), “Like a Virgin” (1984 г.), “True Blue” (1986 г.), “Who’s That Girl” (1987 г.), “You Can Dance” (1987 г.), “Like a Prayer” (1989 г.), “Dick Tracy: “I’m Breathless” (Music from &…)” (1990 г.), “The Royal Box” (1990 г.), “The Immaculate Collection” (1990 г.), “Erotica” (1992 г.), “Bedtime Stories” (1994 г.), “Something to Remember” (1995 г.), “Selections from Evita” (1997 г.), “Inthebeginning” (1998 г.), “Ray of Light” (1998 г.), “Ray of Light [Japan Bonus Track]” (1998 г.), “The Early Years” (1998 г.), “Ray of Light [Japan Bonus CD]” (1999 г.), “Rock on ROM” (2000 г.), “Music” (2000 г.), “Music [US Limited Edition]” (2000 г.), “Music [Australia Bonus Tracks]” (2000 г.), “Music [Import Bonus CD]” (2001 г.), “Like A Virgin [Remastered]” (2001 г.).
5. Международен ден на леворъките хора 2018-08-13 00:00:00 - 2018-08-13 12:00:00 Чества се от 1984 г. по инициатива на Международната конфедерация на леворъките във Великобритания. Разбира се съществуват противоречиви стереотипи за потенциалът на "левичарите". Изследвания показват, че завършили висше образование, чиято лява ръка е по-развита, печелят с 13-21% повече от „десноръките” си колеги. Освен това, левичарите по-често стават специалисти от висока класа - 53% срещу 38% и са по-склонни да се занимават с различни изкуства. Неоспорим е фактът, че левичарите са несравнимо повече сред художниците, музикантите, както и някои категории спортисти. Всеки шести човек в света е левичар. Сред „леворъките” знаменитости са Марк Твен, Чарли Чаплин, Мерилин Монро, Киану Рийвс, Никол Кидман, Исак Нютон и Алберт Айнщайн. Това, че Моцарт и Бетовен са били левичари, сочи и фактът, че в техните произведения партията за лявата ръка често е по-сложна и затова и до днес музикантите-левичари изпълняват тяхната музика по-добре от останалите си колеги. Към „клуба на левичарите” се отнасят и Джими Хендрикс, Пол Маккартни, Кърт Кобейн, Ринго Стар.
6. Световен ден на целувката 2018-07-06 00:00:00 - 2018-07-06 12:00:00 6 юли - Световен ден на целувката Целувката си има свой световен ден и той се чества на 6 юли. Световният ден на целувката се празнува от 1988 година. За значението на целувката са изречени много нежни и мъдри обяснения. Целувката на двама влюбени е в основата на творчеството на най-великите музиканти, художници, но и на много учени. В света съществуват най-различни легенди за появата на целувката. Според една от тях целувката е измислена от средновековните рицари, които по този начин разбирали дали техните съпруги са пили вино. Според друга целувката идва от връзката между майката и бебето. Не са малко и тези, които вярват, че целувката уста в уста е изобретена от маймуните. Полезни неща от целувката! Страстната целувка увеличава пулса с над 100 и повече удара в минута. Целувката увеличава нивото на хормоните в кръвта и може да удължи живота с една минута. При страстна целувка се губят 6.4 калории за една минута. Целувката нормализира киселинността в устата, успокоява нервната система и предотвратява стреса. Опасни! Чрез целувката се предават херпес, хепатит А и В и други заразни болести. Колкото до стотиците различни бактерии - за радост 95% от тях не са опасни. Парадокси! И днес целувката се смята за престъпление в щата Индиана в САЩ. Там действа закон, който забранява "на мъжа с мустаци да целува човешко същество". В щата Кънектикът пък е забранено жените да бъдат целувани в неделя. А в щата Айова местният шериф може да арестува всеки, който целува непознат. БГНЕС
7. Роден Рихард Щраус 2018-06-11 00:00:00 - 2018-06-11 12:00:00 1864 г. Рихард Щраус - германски композитор и диригент. Изучава музикална теория и инструментация при Ф. В. Майер. От 1898 г. до 1918 г. е главен диригент на Берлинската опера, а от 1919 г. до 1924 г. - на Виенската. По време на фашизма е назначен за президент на т. нар. Имперска музикална палата, но е свален от този пост през 1935 г. Най-значителните произведения на Щраус са програмно-симфоничните произведения, симфоничните поеми и опери. Симфоничните поеми продължават традициите на програмния симфонизъм на Х. Берлиоз и Ф. Лист и оркестровия стил на Р. Вагнер. Сюжетите и темите им често са взети от класическата литература - “Макбет”, 1886 г., “Дон Жуан”, 1888 г., “Тил Oйленшпигел”, 1895 г., “Дон Кихот”, 1897 г., от старинните легенди и др. В оперите използва традициите на митологичната опера - “Саломе”, 1905 г. ; “Електра”, 1908 г. ; “Ариадна в Наксос”, 1912 г. и на старата комична опера - “Кавалерът на розата”, 1911 г. Произведенията на Щраус се характеризират с изящество, мелодична красота, смелост и богатство на хармонията, красива оркестрация. Заедно с това в тях се срещат и елементи на натурализъм - “Домашна симфония”, 1903 г. Щраус умира на 8 септември 1949 г. в Гармиш-Партенкирхен.
8. Стоян Михайловски написва текста на "Върви народе, възродени" 2018-05-15 00:00:00 - 2018-05-15 12:00:00 1892 В Русе Стоян Михайловски написва текста на "Върви народе, възродени". През 1900 г., по случай деня на Св. Кирил и Методий, химнът по музика на Панайот Пипков е изпълнен за първи път. Стоян Михайловски е роден в гр. Елена през 1856 г. Първоначално той завършва Императорския лицей в Цариград, след което за кратко време работи като учител в българското училище в Дойран. През 1875 г. заминава да следва право във Франция. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. прекъсва следването си и се завръща в България. След Освобождението работи като съдия и адвокат в Свищов, Търново, София и Пловдив. Заради своята гражданска позиция често е уволняван. През 1880 г. става главен редактор на в. "Народний глас". По-късно отново заминава за Франция, където завършва образованието си. След завръщането си в България работи като адвокат и съдия. От 1892 г. Стоян Михайловски започва да преподава френски език в Юридическия факултет, а от 1897 г. и в Историко–филологическия факултет на Висшето училище (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски"). През периода 1895–1899 г. е доцент по всеобща литературна история. Заради статията си "Потайностите на българския дворец", в която критикува личния режим на Фердинанд I, Стоян Михайловски e даден под съд и е уволнен. Но въпреки това и след този случай продължава да участва активно в обществено-политическия живот на страната. Многократно е избиран за народен представител. От 1901 до 1903 г. е председател на Върховния македоно-одрински комитет. С цялото си разнообразно творчество – памфлети, епиграми, басни, стихотворения и други, той критикува социалната действителност и отстоява принципна гражданска позиция. Автор е на стихосбирката "Днес чук, утре наковалня", поемата "Словоборците станаха богоборци", "Сатири. Нашите писачи и газетари", драмата "От развала към провала" и др. Едни от най-известните му басни са: "Бухал и светулка", "Орел и охлюв", "Секира и търнокоп" и др. Панайот Пипков е роден в Пловдив през 1871 г. Двадесетгодишен той постъпва като актьор в драматичното отделение на Столичната драматично-оперна трупа (по-късно “Сълза и смях”). През 1893-1894 г. учи музика в Миланската консерватория. Завръща се в България и става диригент на хора на Музикално дружество "Гусла" във Варна. Същата. 1899 г. ръководи и Музикално-театрално дружество "Лира" в Русе, а години по-късно е учител в Ловеч, където създава оркестър. В София Пипков ръководи самодейни хорове и оркестри, пише и композиции. Участник е в Балканската война (1912-1913 г.). По-късно ръководи музикалния отдел при Народния театър в София, диригент е на Свободния театър, на хор "Г. Кирков", хормайстор е в Народната опера, артист и музикант е в Софийския драматичен театър и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция. Пипков пише клавирни пиеси, хорови песни, детски оперети, пиеси за цигулка, опера и музика към драми. Автор на музика и либрето на първата българска оперета за деца "Деца и птички". Пише още стихове и драми - "Бойко", "Деян", комедии - "Невероятна случка", "Годежният букет", "Благотворителност" и "Пътуващи артисти".
9. Умира умира световноизвестният диригент маестро Захари Медникаров 2018-05-01 00:00:00 - 2018-05-01 12:00:00 На 83-годишна възраст умира световноизвестният диригент маестро Захари Медникаров. Захари Медникаров е композитор, диригент основател на хор "Добруджански звуци”. Роден е на 7 януари 1924 г. в гр. Добрич. От 1952 г. е главен диригент и главен художествен ръководител на хора “ Добруджански звуци”. През 1961 г. основава Детския хор на град Добрич. Захари Медникаров е носител на редица престижни награди. През 1995 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Добрич, а през 2003 г. получава наградата на Програма “Хоризонт” на Българското национално радио - Музикант на годината. От 2004 г. община град Добрич инициира и организира Международен фестивал за детски хорове “Маестро Захари Медникаров”.
10. Роден Пенчо Славейков 2018-04-27 00:00:00 - 2018-04-27 12:00:00 Пенчо Славейков е роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Учи в родния си град и в Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Пряк свидетел е на опожаряването на Стара Загора по време на Руско-турската война, споменът за което остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет. Тези „враснали тъй дълбоко в душата спомени“ служат на Славейков при работата му върху „Кървава песен“. Семейство Славейкови едва се спасява от пожарищата и се събира в Търново. След края на войната се премества в Сливен, през 1879 г. — отново в Търново, където Петко Славейков издава вестниците „Остен“ и „Целокупна България“, а Пенчо Славейков участва в разпространението им. В края на 1879 г. семейството се установява в София, където Славейков учи до 1881 г. След въвеждането на Режима на пълномощията, баща му, един от водачите на Либералната партия, е арестуван, след което заминава за Източна Румелия. През януари 1884 г., след нещастен случай, заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж, за цял живот остават поражения — затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. За да излезе от тежката криза, му помагат книгите на Иван Тургенев и В. Г. Короленко „Живи мощи“ и „Слепият музикант“. В борба с неволята Славейков калява волята си и започва да гледа на страданието като на велик учител, извисяващ духа. Тази идея намира по-късно художествен израз в редица творби („Cis moll“ и други). През 1892 г. в списание „Мисъл“ се появяват първите редакции на поемите „Cis moll“, „Сърце на сърцата“, „Успокоения“, „Фрина“. През 1892 г. Славейков заминава да следва в Лайпциг философия. От Лайпциг сътрудничи редовно на сп. „Мисъл“ и на сп. „Българска сбирка“, създава поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, и други класически епически песни, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“. Интересът на Славейков към живописта и скулптурата го насочва към Лайпцигското дружество на любителите на изкуството, в което членува. Член е и на Лайпцигското литературно дружество; посещава театрални премиери. В Лайпциг Славейков завършва (1896 г.) кн. 1 от „Епически песни“, подготвя кн. 2, продължава да твори интимна лирика, извисявайки се над ранните си лирически произведения. (Стихосбирката „Сън за щастие“ е плод на многогодишна творческа работа в тази насока). Изпраща първите си критически текстове, излезли във в. „Знаме“. Славейков се завръща в България в началото на 1898 г. Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в София. Става близък помощник на д-р Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. „Мисъл“ и е в центъра на литературния кръг „Мисъл“. Поддиректор (1901–1909) и директор (1909–1911) на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908–1909). През септември 1908 г. предприема с театъра турне из Македония, което в Битоля, Прилеп и други селища се превръща в културна и обществена манифестация, чийто вдъхновител е поетът директор. За краткия си престой в Народния театър Славейков се проявява като енергичен, високоерудиран и талантлив ръководител и режисьор. Бранейки независимостта на театъра от некомпетентни вмешателства, влиза в конфликт с министъра на просвещението Никола Мушанов и напуска. През 1909 г. е командирован в Москва за участие в честването на 100-годишнината от рождението на Николай Гогол. Заедно с проф. Васил Златарски прибира в България костите на Марин Дринов и библиотеката му. От Русия Славейков пише няколко писма до Мара Белчева, в които се изявява като народолюбец и антимонархист, хуманист и демократ. По време на казионния Славянски събор (1910 г.) като ревностен славянофил-демократ, привърженик на идеята на славянско единение на чисто културна почва и на основа на братско съгласие Славейков протестира в отворено писмо до делегатите на събора и в реч на публично събрание. Живее в различни селища — Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Логано. Силният душевен гнет влошава здравето му. Славейков прави героични усилия да работи. В края на ноември пристига в Италия. Най-дълго се задържа в Рим — 3 месеца. През май 1912 г. отново е на път — през Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца пристига в курортното селище Брунате над езерото Комо, където на 28 май умира. Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет. Погребан е в селското гробище; костите му са пренесени в България през 1921 г. По материал от Словото.


Static Pages Results


# Title Last Updated Author Hits
1. . 2019-06-12 @ 10:56 EEST Admin 16 777 215
2. Вицове от Агенция Мисир 2015-10-09 @ 12:57 EEST Admin 23 194
3. Поговорки 2011-10-17 @ 11:07 EEST Admin 30 756
4. Ученически бисери 2007-02-02 @ 19:54 EET Admin 40 019



Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2022 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.40 секунди