Резултати от търсенето - НДТ, Добрич, България

Албена - Oasis for Holidays

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 01:37 EEST

Търсехте за the phrase 'ПРОТЕСТ'. Открити са 30 резултата (1.6922 секунди). Настрой търсенето

Резултат в публикациите

#	Заглавие	Дата	Автор	Прегледи
1.	КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА	2018-12-10 @ 00:00 EET	Admin	7 673
2.	ПО СВЕТА - НАКРАТКО	2018-12-09 @ 15:59 EET	Admin	866
3.	Протест срещу Глобалния пакт за миграция на ООН	2018-12-09 @ 15:27 EET	Admin	983
4.	Кръв и погроми във Франция: Взрив откъсна ръката на протестиращ. На протеста са излезли поне 125 000 души	2018-12-09 @ 10:27 EET	Admin	936
5.	КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА	2018-12-09 @ 00:00 EET	Admin	5 152
6.	Бунтът в Париж се разраства! Полицията хвърли и водни оръдия срещу "жълтите жилетки" (ВИДЕО)	2018-12-08 @ 16:32 EET	Admin	905
7.	"ЖЪЛТИТЕ ЖИЛЕТКИ" ОТНОВО СЕ МОБИЛИЗИРАХА СРЕЩУ СОЦИАЛНАТА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ И СРЕЩУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА МАКРОН /НА ЖИВО ОТ	2018-12-08 @ 14:36 EET	Admin	963
8.	50/50 очаквания за предсрочни избори и за пълен мандат	2018-12-07 @ 18:10 EET	Admin	669
9.	МЯРКА „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ ЗА 23-ГОДИШЕН, РАЗСЛЕДВАН ЗА УБИЙСТВОТО НА МАЙКА СИ	2018-12-05 @ 11:43 EET	Admin	907
10.	КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 5 ДЕКЕМВРИ	2018-12-05 @ 06:19 EET	Admin	6 134

Резултати в коментарите

#	Заглавие	Дата	Автор
1.	Около 200 таксита излязоха на протест по улиците на Добрич днес	2016-09-27 @ 14:34 EEST	Anonymous
2.	ИНСПЕКТОРАТЪТ НА МВР ПРОВЕРЯВА ШЕФОВЕТЕ НА ПОЛИЦИЯТА В ДОБРИЧ	2016-05-20 @ 00:28 EEST	Anonymous
3.	ПОДЛОГИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Яко плащане - 6,5 милиона долара за протестърите от „Америка за България”!	2015-09-29 @ 19:07 EEST	Anonymous
4.	ПРОТЕСТИРАЙТЕ СИ, ТОКЪТ ЩЕ ПОСКЪПНЕ, АГОНИЯТА ПРОДЪЛЖАВА, ИДВАТ ФАЛИТИ И БЕЗРАБОТИЦА: Бойко Борисов: Заставам зад КЕВР за цената	2015-07-30 @ 15:31 EEST	Anonymous
5.	Петко Димитров: Не съм спонсорирал протестите, студентите ги мързи да учат	2013-11-03 @ 21:33 EET	Anonymous
6.	БДЗП АЛАРМИРА ЗА ОТСТРЕЛЯНА ЧЕРВЕНОГУША ГЪСКА	2013-11-01 @ 10:24 EET	Anonymous
7.	"Телеграф": ГЕРБ и „Капитал“ предлагат на студенти по 80 лв. на час за окупация	2013-10-31 @ 18:07 EET	Anonymous
8.	Контрапротестът разкъса окупацията на университета	2013-10-27 @ 13:10 EET	Anonymous
9.	ДОБРУДЖАНЦИ ИЗЛИЗАТ НА ПРОТЕСТ В ЗАЩИТА НА ЗЕМЯТА	2013-10-15 @ 17:05 EEST	Anonymous
10.	ДОБРУДЖАНЦИ ИЗЛИЗАТ НА ПРОТЕСТ В ЗАЩИТА НА ЗЕМЯТА	2013-10-15 @ 16:05 EEST	Anonymous

Резултати в събитията

#	Заглавие	Дата	Район	Описание
1.	Роден Стефан Стамболов	2018-12-31 00:00:00 - 2018-12-31 12:00:00		Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Първоначално учи в родния си град, а след това - в Одеската духовна семинария. Поради връзки с руски революционери бива изгонен от семинарията. Прехвърля се в Румъния, където попада в средата на българската революционна емиграция. Завръща се в родния си град през 1873 г. и влиза в състава на местния революционен комитет. Като негов делегат присъства на Общото събрание на Българския революционен централен комитет, проведено в Букурещ през август 1874 г. През есента на същата година е определен от БРЦК за заместник на Васил Левски и като апостол се прехвърля отново в България, обикаля старите революционни комитети и успява да активизира дейността на някои от тях. Развива извънредно активна дейност за подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. и участва в неговото провеждане. След неуспеха му е принуден да емигрира в Румъния. След като пристига в Букурещ, приема поканата на група млади революционни дейци за създаване на нов революционен комитет на мястото на БРЦК, който след потушаване на Старозагорското въстание изпада в криза и почти не функционира. През ноември 1875 г. Стефан Стамболов пристига в Гюргево и участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет, които продължават и през декември същата година. Във връзка с подготовката на ново въстание в България Стамболов е определен за апостол на I - Търновски, революционен окръг с помощници Г. Измирлиев и Хр. Караминков (Бунито). През януари 1876 г. преминава р. Дунав и се отдава на организационна дейност в определения му окръг. По редица съображения определя за местоседалище на окръжния революционен комитет не Търново, а Горна Оряховица, а той пребивава в околните селища Самоводене, Долна Оряховица и др. Избухването на Априлското въстание през 1876 г. в IV - Пловдивски, революционен окръг заварва подготовката на Търновския революционен окръг още незавършена. Независимо от това в края на април 1876 г. този окръг също въстава. Въстанието обаче е потушено от османските власти. Повечето от неговите водители, като поп Харитон, Бачо Киро и други, загиват в сражения с османските войски, други, като Ц. Дюстабанов са заловени и избесени, трети са хвърлени по затворите или изпратени на заточение. Стамболов успява да се укрие и в края на юли 1876 г. се прехвърля отново в Румъния. Така е поканен от Р. М. Блъсков да поеме редактирането на последния Ботев в. "Нова България". Влиза и в състава на Българското централно благотворително общество, което се изявява като последния ръководен център на българската емиграция до избухването на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. По време на войната става секретар на военния пратеник на Славянския комитет в България княз Наришкин, включва се активно в събирането на храни и продоволствия за руската войска, полага грижи и за Българското опълчение. След Освобождението се установява в Търново и се отдава на адвокатска дейност. Недоволен от несправедливите решения на Берлинския конгрес 1878 г., Стамболов взема дейно участие във всенародното протестно движение на българския народ против тях. Става един от основателите на местния комитет "Единство" и развива активна дейност за подготовката на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). Във връзка със свиканото Учредително събрание 1879 г. в Търново за изработването на конституция е избран за негов депутат от Македония, но не е допуснат в неговите заседания, тъй като е взето решение в това събрание да не присъстват депутатите, избрани от Македония. След учредяването на Либералната партия влиза в нейните редове. Междувременно, въпреки че няма необходимата възраст според конституцията, е избран за депутат във II Обикновено народно събрание, където се изявява с ораторските си способности. Посреща с голямо разочарование извършения държавен преврат 1881 г. и рязко се обявява срещу опитите на княз Александър I Батенберг за потъпкване на конституцията и регламентирания от нея парламентарен ред в страната. След разцеплението на Либералната партия (1883-1884 г.) застава на страната на каравелистите. В края на юни 1884 г. след назначаването на П. Каравелов за министър-председател е посочен от него и избран за председател на IV Обикновено народно събрание. Посреща с радост извършеното в Пловдив Съединение на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. и участва като доброволец за неговата защита по време на Сръбско-българската война 1885 г. До лятото на 1886 г. се придържа плътно до поведението на своя партиен шеф П. Каравелов. След извършването на държавния преврат от 1886 г. пътищата им рязко се разминават. Стамболов се обявява срещу детронирането на княза и отказва да влезе в състава на изредилите се в продължение на няколко дни две временни правителства. Развива голяма дейност за връщането на прогонения вън от страната княз и след като постига тази цел, застава твърдо зад него. Когато все пак Александър I Батенберг преценява, че оставането му на българския престол е невъзможно повече, преди да напусне окончателно пределите на страната, сформира Регентски съвет, в който включва и Стамболов. От този момент Стамболов започва да играе първостепенна роля в политическия живот на княжеството. След избора на втория български владетел - принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски, Стамболов е назначен за министър-председател и до май 1894 г. продължава да направлява цялостната политическа дейност на страната. Полага големи грижи за развитието на занаятите и индустрията, сключва и първите търговски договори с някои от западноевропейските държави (въпреки формалните пречки от т. нар. “режим на капитулациите”), съдейства за активизиране на културния живот и пр. В областта на външната политика отстоява открита антируска линия. Спрямо вътрешната политическа опозиция проявява нетърпимост и преследва яростно своите противници. Въпреки големите му заслуги за довеждането на княз Фердинанд I на българския престол, в началото на 90-те години на XIX в. отношенията между тях започват да се влошават. Като счита за невъзможно по-нататъшното си сътрудничество с княза, Стамболов подава оставката на своя кабинет през май 1894 г. От този момент насетне се опитва да съсредоточи силите си в създадената от него Народнолиберална партия (1886-1887 г.) и в издаването на нейния печатен орган. Дейността му обаче е силно възпрепятствана, тъй като е поставен фактически в положение на домашен арест. В началото на юли 1895 г. е нападнат на една от централните столични улици и съсечен. Стефан Стамболов е автор на сравнително неголям брой стихотворения, част от които издава още през 1875 заедно с Хр. Ботев в стихосбирката "Песни и стихотворения". Като журналист сътрудничи на редица български и руски периодични издания, редактира и други вестници. Като преводач превежда главно стихотворения от руски език, както и романа на Н. Г. Чернишевски "Какво да се прави?", текста на който не успява да обнародва, поради което не е запазен. На 5 юли 1895 г. - след покушение, умира Стефан Стамболов.
2.	в Бабадаг е проведен първият добруджански народен събор	2018-12-16 00:00:00 - 2018-12-16 12:00:00		През 1917 г. в Бабадаг е проведен първият добруджански народен събор, който се обявява за присъединяване на цяла Добруджа към България. ЦЕНТРАЛЕН ДОБРУДЖАНСКИ НАРОДЕН СЪВЕТ, гр. БАБАДАГ Ф. 80К, 35 а. е., 1917-1919г. Основан през 1917г. с цел да съдействува на българското правителство да води борба за присъединяване на цяло Добруджа към България. Като връзка на съвета пред българското правителство служи Върховният управителен комитет на организация "Добруджа". Чрез него се осъществява единство между всички родолюбиви добруджански организации в страната. Централният съвет организира мрежа от местни организации с ръководни комитети в по-главните центрове на Добруджа – Бабадаг, Кюстенджа, Добрич (Толбухин) и Силистра. Активна дейност проявява съветът, когато се поставя за разрешаване въпросът за Добруджа. През 1918г. той организира голям народен събор, в който представители от цяла Добруджа манифестират своето желание за присъединяване на Добруджа към България. Изпраща свои представители в Букурещ, за да оказват, при водене на преговорите за мир, помощ на българската делегация. След излизане на България от войната и настаняването на румънските власти в Добруджа, съветът се премества в гр. Варна. По същото време в София се открива представителство, което получава събраните сведения за положението в Добруджа и ги предоставя на отговорни фактори в страната. Във връзка със започналите преговори на мирната конференция в Париж и в гр. Берн (Швейцария) също се оформя представителство. Централният добруджански съвет прекратява своята дейност през 1919г., когато се обединява с Върховния управителен комитет на организация "Добруджа". Архивният фонд е запазен цялостно. Протоколи и преписки по учредяването на съвета, протоколи на местни добруджански комитети и организации; инструкция за устройство и управление на селските и градски народни комитети в Добруджа; писмо от МВР до окръжните управители в Тулча и Кюстенджа с указание да се подпомага дейността на съвета (1917-1919). Протоколи, покани и списъци на делегати по откриването и работата на Първия добруджански народен събор; мемоар до представителите на някои държави, от които зависи разрешаването на добруджанския въпрос, с искане цяла Добруджа да се присъедини към България (1918). Преписки и телеграми по сключване на Букурещкия мир (1918); мемоар от Добруджанската организация до министър-председателя против приемане решенията на Букурещкия мир; протестни писма против оставянето на Северна Добруджа под кондоминиума на съюзниците; декларации, подписани от многобройни жители на селата от Северна Добруджа с искане да бъдат включени в границите на България; обръщение от Съвета на народните комисари – Петроград до всички воюващи страни за сключване на мир на демократични основи (1917). Преписки и телеграми за беззакония на германски военни власти в Добруджа; дописки и преписки с местните народни добруджански комитети за своеволия на румънските власти (1918), преписки, списъци по освобождаване на отвлечени от румънски власти в Молдавия добруджанци; позив към добруджанското население във връзка с траурния ден на Добруджа; молби и списъци с искане за освобождаване на пленници-добруджанци, бивши румънски войници, намиращи се в Германия и Австрия (1918). Преписки и сведения за извършени реквизиции и нанесени щети на добруджанското население от румънските власти (1918); преписки с местните народни добруджански комитети и Добруджанска организация по прехраната на гладуващото население в Северна Добруджа (1917-1918). Преписки, протоколи и окръжни по откриването и работата на Втория добруджански народен събор (септ. 1918); доклади, изнесени на събора, по решенията на Букурещкия мир, по обезщетенията на добруджанското население; резолюция на събора против решенията на Букурещкия мир и по провъзгласяването на Втория добруджански народен съвет за Първо добруджанско областно събрание с изпълнителна комисия, която се натоварва да действува за присъединяване на Добруджа към България. Мемоар до председателя на конференцията за мир в Париж с историческа, етническа и икономическа обосновка на искането да не бъде оставена Добруджа към Румъния; сведения и телеграми за положението в Добруджа след румънската окупация (1918-1919); статистически сведения за населението в Кюстендженски и Тулчански окръг.
3.	Национален празник на Бахрейн	2018-12-16 00:00:00 - 2018-12-16 12:00:00		Националният празник на страната е Националния ден /1971/. Държава Бахрейн Страната има площ 707 кв. км и е разположена в западната част на Персийския залив. Заема архипелаг от 33 острова, от които 5 по-големи - Бахрейн, Ум Насан, Мухарак, Ситра, Джида и островите Хавар до бреговете на Катар. Бреговата линия общо е 205 км. Най-големият остров - Бахрейн, е свързан с Арабския полуостров (Саудитска Арабия) чрез мост, дълъг 25 км с максимална височина 134 м. Климат - тропичен, пустинен, със средни температури - януари 16 градуса С?, юли-август - 37 градуса С?. Валежи - около 90 мм. Островите са покрити с камениста и пясъчна пустиня, има редки оазиси с финикови палми. Население - 630 хил. жит. Гъстота - 891.1 жит. на кв. км. Естествен прираст - 18. Средна продължителност на живота - мъже - 72 г., жени - 77 г. Етнически състав - бахрейнски араби - 96.3 %, други араби - 17.6 %, индийци и пакистанци - 7.5 %, перси - 3.8 %, други - 1.8 %. Официален език - арабски, използва се бахрейнски арабски диалект и английски. Конфесионален състав - мюсюлмани - 95.8 % (сунити - 50.6 %, шиити - 49.4 %), християни - 2.7 % (протестанти - 40.7 %, католици - 36.7 %, православни - 10.5 %, халдеи - 7.3 %, якобити - 4.8 %), индуисти - 1.5 %. Външни миграции - 1/3 от населението са пришълци от други страни. Градско население - 91 %. Столица - Манама (160 хил. ж.). Други градове - Мухарак (90 хил. ж.) и Ситра. Административно деление - 11 района. По-важни исторически събития и дати - I в. - Бахрейн е самостоятелно арабско княжество; VI в. - в състава на Персия; VII в. - в Арабското халифство - разпространение на исляма; XIII в. - създадена независима държава; XVII в. - отново в състава на Персия; 1780 г. - шейх Ал Халиф провъзгласява независимостта на Бахрейн; 1871 г. - британски протекторат; 1986 г. - във Федерацията на арабските княжества под протектората на Англия; 15 август 1971 г. - страната получава пълна независимост. Държавно устройство - конституционна монархия, начело с емир. Законодателна власт - принадлежи на емира и Национално събрание (разпуснато през 1975 г., преустановява се и действието на конституцията от 1973 г.). От 1992 г. - създаден Консултативен съвет от 45 члена, назначени от емира. Изпълнителна власт - Съвет на министрите и премиер-министър (брат на емира). Парична единица - бахрейнски динар (BD) = 1000 филса Стопанство - основано на нефта и газа. Проучени запаси - нефт около 27 млн. т, газ - 240 млрд. куб. м. Годишен добив - нефт - 1.9 млн. т, газ - 10 млрд. куб. м. Голям нефтопреработващ и нефтохимически комбинат, който преработва 14 млн. т нефт годишно, част от който идва от Саудитска Арабия. Произвежда се около 500 хил. т алуминий годишно. В страната се намира един от най-големите в света сухи докове за ремонт на супертанкери. Има предприятия за производство на сондажно оборудване, алуминиеви и пластмасови изделия, тръби и др. Функционират около 100 малки и средни предприятия на леката промишленост. Селско стопанство - слабо развито. Използват се 4.2 % от територията на страната. Отглеждат се плодове, грозде, фурми и др. Развити са риболовът и уловът на скариди и бисерни миди. Бахрейн е и голям финансов център - на 150 банки. Транспорт - ж.п. линии няма, шосета - 3 200 км (от които 2 500 км асфалтирани). Главни пристанища - Манама, Салман и Ситра. Международно летище Бахрейн - на о-в Мухарак. Туризъм - годишно страната се посещава от над 1.4 млн. туристи. От София до Манама - 3 073 км journey.bg
4.	Национален празник на Казахстан	2018-12-16 00:00:00 - 2018-12-16 12:00:00		Националният празник на страната е Деня на независимостта /1991/. Република Казахстан Страната има площ 2 717.3 хил. кв. км. Граничи (в км) с Русия - 5 637, Китай - 1 411, Киргизстан - 986, Узбекистан - 2 010, и Туркменистан - 365. Има брегова линия с Каспийско море - 2 320 км, и с Аралско море - 782 км. В западните части е разположена Прикаспийската низина с най-ниска точка падината Карагие - 132 м под морското равнище, ограничена на североизток от хребетите на Урал и Мугоджар. На североизток е Тургайското плато, преминаващо на юг в Туранската низина и пустинята Къзълкум. В южните части са пустините Бетпак Дала и Муюнкум, а на югоизток - планинските масиви на Алтай (Руден Алтай, Саура, Тарбагатай, Джунгарски Алтай (Тян Шан) с най-висока точка в страната връх Талгар - 4 973 м). Климат - рязко континентален. Средни януарски температури - от -18 градуса С? на север до -3 градуса С? на юг, и за юли съответно от 19 до 30 градуса С?. Валежи - до 300 мм, в пустините под 100 мм, а в планините до 1 600 мм. Главни реки - Иртиш, Урал, Чу, Сърдаря. Езера - най-големи са: Балхаш, Зайсан и Алакол. Растителност - пустинна, полупустинна, степна, иглолистни гори и високопланински ливади. Население - 17 690 хил. жит. Гъстота - 6.5 жит. на кв. км. Естествен прираст 16. Средна продължителност на живота - мъже - 67 г., жени - 75 г. Етнически състав - казахи - 49.7 %, руснаци - 34.8 %, украинци - 4.9 %, немци - 3.1 %, узбеки - 2.2 %, татари - 2.1 %, уйгури - 1.2 %, белоруси - 1.4 %, корейци - 0.7 %, поляци - 0.4 %, други - 2.5 %. Официален език - казахски и руски. Конфесионален състав - мюсюлмани - 53.2 % (от тях сунити - 98.6 %, шиити - 1.4 %), християни - 44.6 % (от тях православни - 89.2 %, католици - 4.7 %, униати - 2.5 %, протестанти - 2.2 %, други - 1.4 %), будисти - 0.6 %, други - 1.6 %. Извън страната живеят около 2 млн. казахи, главно в Русия, Узбекистан и Китай. В Източен Казахстан живеят 15-20 хил. българи, преселени насилствено от Крим, Бесарабия и Таврия след Втората световна война. Заедно с тях са преселвани и гагаузи от Бесарабия, които тук се определят като българи. Градско население - 62 %. Столица - Астана (310 хил. ж.) (бивши Акмолинск, Целиноград, Акмода), 1997 г. - столицата е преместена от Алма Ата. Други градове - Алма Ата (Алмати - 1 200 хил. ж.), Караганда (800 хил. ж.), Чимкент (450 хил. ж.), Семей (380 хил. ж.), Павлодар (340 хил. ж.), Йоскен (330 хил. ж.), Кустанай. Административно деление - 15 области. По-важни исторически събития и дати - VI в. - образувано Тюркско ханство; Х в. - основана държавата на Караханидите; 1219-1221 г. - в състава на Златната орда; XVI в. - възниква самостоятелно Казахско ханство; XVII в. - построени са първите руски градове - Гуриев и Яицки; 1731 г. - Западен Казахстан е включен в състава на Русия; 1740 г. - Централен Казахстан става част от Руската империя; 1860 г. - цялата територия е завладяна от Руската империя; 1906-1912 г. - Столипинска аграрна реформа - 500 хил. руснаци се преселват в Казахстан; 1925 г. - образувана Казахска АСС със Столица Къзъл Орда; 1929 г. - Алма Ата става столица; 1936 г. - Казахска ССР - съюзна република; 16 декември 1991 г. - провъзгласена независимостта на Казахстан. Държавно устройство - президентска република. Президентът се избира за 7 години. ЗАконодателен орган - двупалатен парламент - Сенат (47 депутата) и Мажилис (67 депутата). Изпълнителна власт - Кабинет на министрите. Парична единица - тенге = 100 тийни Стопанство - индустриално-аграрна страна в преходен период със спад в икономическото развитие. Водещи промишлени отрасли - миннодобивна, цветна и черна металургия, машиностроене, нефтопреработване и нефтохимия, шивашка, кожено-обувна и хранително вкусова промишленост. Селско стопанство - отглежда се пшеница (53 % от обработваемите площи), ориз, просо, памук, захарно цвекло, слънчоглед, картофи, тютюн, зеленчуци и др. Животновъдство - овце, едър рогат добитък, коне, камили, свине. Транспорт - шосета - 104.6 хил. км, от тях 76.1 хил. км с твърда настилка, ж.п. линии - 14.3 хил. км. Корабоплаването е развито по Каспийско и Аралско море, езерото Балхаш и река Иртиш. Туризъм - има изградена инфраструктура, но преживява труден период. От София до Астана - 3 701 км journey.bg
5.	Национален празник на Малта	2018-12-13 00:00:00 - 2018-12-13 12:00:00		Националният празник - Ден на провъзгласяване на републиката /1974 Република Малта Страната има площ 316 кв. км. Заема Малтийския архипелаг, островите Малта, Гоцо и Комино в централната част на Средиземно море. Има брегова линия 186 км. Голяма част от територията е заета от варовиково плато с височина до 240 м (на о.в Малта) и развит карст. Климат - средиземноморски, със средна температура - 12 градуса С?, август - 25 градуса С?. Валежи - около 530 мм. Растителност - храстова и сухолюбива. Население - 380 хил. жители. Гъстота - 1 202.5 жит на кв. км. Естествен прираст 7. Средна продължителност на живота - мъже - 75 г., жени - 80 г. Етнически състав - малтийци - 96,8 %, англичани - 1.3 %, италианци - 0.8 %, други - 1.1 %. Официален език - малтийски и английски. Конфесионален състав - християни - 99.5 % (от тях католици - 98.1 %, протестанти - 1.9 %, други - 0.5 %. Извън страната живеят около 100 хил. малтийци, главно в Англия, Австралия, Канада. Градско население - 90 %. Столица - Ла Валета (120 хил. ж.). Други градове - Хамрун, Рабат (на о.в Малта), Виктория (на о-в Гоцо). Административно деление - 6 области. По-важни исторически дати и събития - ХIII в. пр. Хр. - финикийска колонизация; 600 г. пр. Хр. - колония на Картаген; 218 г. пр. Хр. - в състава на Римската империя; 395 г. - в състава на Византийската империя; 870 г. - арабите завладяват островите; 1091 г. - норманите изместват арабите; 1530 г. - владение на рицарския орден на йоанитите (Малтийски орден); 1565 г. - град Ла Валета издържа многомесечна турска обсада; 1798 г. - завладян от Франция; 1800 г. - Англия обявява Малта за своя колония; 21 септември 1964 г. - провъзгласена независимостта на Малта. Държавно устройство - република. Законодателна власт - парламент, състоящ се от президент и палата на представителите (65 депутата, избирани за 5 години). Президентът се избира от парламента за 5 години. Изпълнителна власт - правителство и премиер-министър. Парична единица - малтийска лира (LM) = 100 цента Стопанство - развива се с високи темпове. Водещи промишлени отрасли са електронна, текстилна, хранително-вкусова, производство на химически препарати, козметика и фармацевтика. Действат над 120 филиала на западни фирми. Селско стопанство - обработват се 50 % от площта на страната. Отглежда се пшеница, царевица, плодове, цветя и лозя. Транспорт - шосета - 1.2 хил. км. Главно морско пристанище - Ла Лавета, международно летище - Лука. Туризъм - с много важно значение за икономиката. Годишно страната се посещава от над 1 млн. туристи, носещи приходи от около 240 мил. щ. д. От София до Ла Валета - 1 071 км
6.	Национален празник на Буркина Фасо	2018-12-11 00:00:00 - 2018-12-11 12:00:00		Националният празник на страната е Ден на провъзгласяване на независимостта /1958/. Буркина Фасо Старо наименование - Горна Волта Страната има площ 274.2 хил. кв. км. Граничи (в км) с Бенин - 270, Гана - 490, Нигер - 480, Кот д"Ивоар - 490, Мали - 1110 и Того - 130. Представлява хълмисто плато с надм. вис. до 750 м. (най-висока точка вр. Тена Коуру - 749 м). Климат - субекваториален, с рязко изразен зимен сух сезон (ноември - март). Средни месечни температури от 24 - 26 градуса С? до 30 - 35 градуса С?. Валежите са 500 - 1000 мм. По-значителни реки са Черна и Бяла Волта. Растителността е представена от типични и високотревни савани. Горите заемат 9 % от територията. Население - 11 710 хил. жит. Гъстота - 42.7 жит. на кв. км. Естествен прираст 22. Средна продължителност на живота - мъже - 45 г., жени - 48 г. Етнически състав - 14 народа от групата нигер-конго - 94.3 % (от тях моси - 50.9 %, фулбе - 8.9 %, лоби - 7.4 %, бобо - 7.3 %, други - 25.5 %), туареги - 3.4 %, сонгаи - 1.5 %, други - 0.8 %. Официален език - френски, а се използва и езикът море (моси). Конфесионален състав - мюсюлмани (сунити) - 38.9 %, християни - 21.6 % (от тях католици - 89.2 % и протестанти - 10.8 %), местни традиционни вярвания и култове - 39.5 %. Извън страната живеят над 1 млн. Изселници. Градско население - 38 %. Столица - Уагадугу (500 хил. ж.). По-големи градове - Бобо Диуласо (270 хил. ж.), Кудугу ( 80 хил. ж.), Уахигуя. Административно деление - 10 департамента. По-важни исторически дати и събития - ХII в. - възникват първите държавни обединения на територията на Буркина Фасо (на езиците море и диула се превежда като "Земя на честните хора") - Моси и Ятенга; 1896 г. - нашествие на френски войски, 1904 г. - става част от Френска Западна Африка, под името Горна Волта; 1958 г. - Горна Волта е провъзгласена за република - член на френското съобщество; 5 август 1960 г. - провъзгласяване на независимостта; 1984 г. - военен преврат. Ново наименование на страната - Буркина Фасо. Държавно устройство - република. Глава на държавата - президент, избиран пряко за 7 години. Изпълнителната власт се осъществява от президента и правителството. Висш законодателен орган - Национално събрание, избирано за 5 години. От 1991 г. в страната действа многопартийна система. Парична единица - западноафрикански франк CFA Стопанство - една от икономически най-слабо развитите страни. Основа на икономиката е селското стопанство, където са заети 90 % от икономически активното население. По-важни култури - фъстъци, сорго, царевица, ориз, памук (215 хил. т. годишно). Обработваемите земи са 10 %. Водеща роля има животновъдството - едър рогат добитък, овце, кози. Промишлеността е слабо развита и е представена главно от предприятия, преработващи селскостопански суровини. В последните години сравнително динамично се развиват добивните отрасли - злато (до 3 т годишно), фосфати, боксити, мед, ванадий и др. Тук се намира едно от най-големите в света находища на манган. Транспорт - ж.п. линии - 622 км, шосета - 13.1 хил. км., две международни летища. Туризъм - почти не се развива. От София до Уагадугу - 4 128 км
7.	Национален празник на Финландия	2018-12-06 00:00:00 - 2018-12-06 12:00:00		Националният празник на страната е Деня на провъзгласяване на независимостта /1917/. ФИНЛАНДИЯ , Суоми (фински: Suomi, шведски: Finland), Република Финландия Държава в Северна Европа. Площ: 337 030 km2 Население (брой): 5,2 млн. души (2000) Столица: Хелсинки Официален език: фински, шведски Религия: протестанти (92 %) Официален празник: 6 декември Парична единица: евро (финландска марка до 2002) Административно деление: 5 провинции Държавно устройство: република. Държавен глава - президент, избиран чрез преки и тайни избори за срок от 6 г. Законодателен орган - президент и еднокамарен парламент. Изпълнителен орган - Държавен съвет, назначаван от президента. Население: финландци, шведи, саами. Природа: Заема част от Феноскандия, край Финския и Ботническия залив на Балтийско море и Аландските острови. Ниски брегове, шхери. Преобладават хълмисти равнини с възвишения от морени - Манселкя, Салпауселкя и езерни котловини. На северозапад са източните разклонения на Скандинавските планини (връх Халтиатунтури - 1365 m). Умерен климат, на югозапад - морски, на североизток - континентален (средна февруарска температура -3 - -14 оС, средна юлска температура 14-17 оС, валежи 400-700 mm годишно). Многоводни реки, богати на хидроенергия, около 60 000 езера. 61 % от територията са заети от гори, планинска тундра. 22 национални парка (с обща площ около 660 хил. ha), 20 строги резервата (над 150 хил. ha), 480 частични резервата (480 хил. ha), горски блатни и други резервати. Стопанство: БВП 118,3 млрд. USD (2000): селско стопанство 3,5 %, промишленост 29 %, услуги 67,5 %. Добив на желязна руда, мед, цинк, хром. Черна и цветна металургия, машиностроителна (кораби, ледоразбивачи, машини за дървообработващата и целулозно-хартиената промишленост), дървообработваща (фурнир, мебели), целулозно-хартиена, химическа, текстилна, шивашка, хранително-вкусова промишленост. Едър рогат добитък, свине. Овес, ечемик, пшеница, ръж, фуражни треви. 5865 km жп линии, 77 796 km шосета, 580 km газопроводи, 1,2 млн. бр.р.т. търговски флот, 159 летища (2000). Главни пристанища: Хелсинки, Турку, Котка, Пори, Варкаус, Раума, Кокола. Износ: 44,4 млрд. USD (2000) - машини и оборудване, химикали, метали, дървесина, хартия и пулп (ЕС, САЩ, Русия, Япония). Внос: 32,7 млрд. USD (2000) - хранителни стоки, петрол и петролни продукти, химикали, транспортно оборудване, желязо, стомана, машини, текстил и прежди, фуражно зърно (ЕС, САЩ, Русия, Япония). История: Началото на I хилядолетие сл. Хр. - на територията на Финландия се заселват финските племена сумоми, еми и карели. 12-14 в. - Финландия е завладяна от Швеция. Края на 14 в. - с Калмарската уния Швеция и Финландия са подчинени на Дания. 1581 - Финландия е обявена за Велико княжество в рамките на Швеция. 1596-97 - избухва голямо селско въстание (Тояжна война). 18 в. - Финландия е арена на войни между Швеция и Русия. 19 в. - Шведско-руската война 1808-09 завършва с присъединяване на Финландия към Русия, като и е предоставена ограничена автономия. 6 дек. 1917 - Финландия е обявена за независима държава, 1919 - за република. 1920 - мирен договор между Финландия и Съветска Русия, установени дипломатически отношения. 1939-40 - Съветско-финландска война; Финландия губи Карелия. 1941 - Финландия участва във II световна война на страната на Германия и започва военни действия срещу Съветския съюз. 1944 - след победи на съветската армия Финландия отпада от хитлеристката коалиция и на 19 септ. сключва примирие. 1946-56 - президент Ю. К. Паасикиви; подписва договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ със СССР (1948, подновен през 1970 и 1983); политика на неутралитет. 1956-81 - президент У. Кеконен, 1982-94 - М. Койвисто, от 1994 - М. Атисаари. 1995 - министър-председател П. Липонен. 2000 - президентка Т. Халонен. Финландия е членка на ООН (1955), на ЕС (1995).
8.	Национален празник на Румъния	2018-12-01 00:00:00 - 2018-12-01 12:00:00	Румъния	Република Румъния Страната има площ 237.5 хил. км. Граничи (в км) с Унгария - 445, Украйна - 395, Молдавия - 461, България - 609 и Югославия - 544. Има брегова линия с Черно море - 234 км. В северните и централните части са разположени Източните и Южните Карпати с най-висок връх Молдовяну - 2 543 м. В западните райони са средно високите Западнорумънски планини - Бихор, Мунтеле Маре и Трашкъу, а между тях и Карпатите е Трансилванското плато. На юг и изток е Долнодунавската равнина и Добруджанското плато. Член на ЕС съюз от 1 януари 2007 г. Климат - умерен, континентален. Средните температури за януари са от 0 до -5 градуса С? в равнините и до -10 градуса С? в планините, за юли са съответно 20-28 градуса С? и 8-16 градуса С?. Валежи - от 600-700 мм до 800-1500 мм в планините. Основна река - Дунав с притоците Жиу, Олт, Сирет, Прут, Муреш. Растителност - широколистни и иглолистни гори - 27 % от територията. Население - 22 610 хил. жители. Гъстота - 95.2 жит на кв. км. Естествен прираст 7. Средна продължителност на живота - мъже - 67 г., жени . 74 г. Етнически състав - румънци - 89.4 %, унгарци - 7.1 %, цигани - 1.8 %, немци - 0.6 %, украинци - 0.3 %, евреи - 0.1 %, татари - 0.1 %, други - 0.6 %. Официален език - румънски. Друг използван език - унгарски. Конфесионален състав - християни - 97.7 % (от тях православни - 75.3 %, католици - 9.1 %, протестанти - 8.2 %, униати - 7.2 %, други - 0.2 %), мюсюлмани (сунити) - 0.3 %, юдаисти - 0.2 %, други - 1.8 %. Извън страната живеят около 800 хил. румънци, главно в Молдавия, Украйна, Югославия, Унгария, САЩ, Канада. Градско население - 58 %. Българи живеят в Банат, Влахия и Северна Добруджа. Столица - Букурещ (2 070 хил. ж.). По-големи градове - Констанца (380 хил. ж.), Яш (350 хил. ж.), Тимишоара (350 хил. ж.), Клуж-Напока (340 хил. ж.), Галац (330 хил. ж.), Брашов (320 хил. ж.), Крайова (310 хил. ж.), Плоещ (260 хил. ж.). Административно деление - 40 жудеца (окръга) и Букурещ. По-важни исторически събития и дати - I в. пр. Хр. - на територията живеят племената скити, келти, траки (даки) и др.; 106 г. - римска провинция Дакия; VII в. - заселване на славянски племена; VII в. - в състава на Българската държава; ХVI в. - образуване на самостоятелни княжества - Влахия и Молдавия; ХVI в. - княжествата попадат под властта на Османската империя; 151 г. - в северните части е образувано княжеството Трансилвания; 1829 г. - автономия на румънските княжества в състава на Османската империя; 1862 г. - обединяване на княжествата - създаване на Румънска държава; 9 май 1877 г. - в резултат на Руско-турската война е провъзгласена независимостта на страната, получава Северна Добруджа; 1881 г - Румъния става кралство; 1913 г. - Междусъюзническа война - Румъния заграбва Южна Добруджа; 1916 г. - участва в Първата световна война - страната е окупирана от германо-австрийски войски; 1919 г. - Румъния получава Бесарабия, Източен Банат, Трансилвания и Северна Буковина; 1940 г. - Румъния отстъпва Бесарабия и Северна Буковина на СССР, Северна Трансилвания и Унгария и връща Южна Добруджа на България; 1941-1944 г. - участие във Втората световна война на страната на Германия; 1944 г. - обявява война на Германия; 1947 г. - крал Михай е изгонен. Провъзгласена Румънска Народна република - комунистическо управление; 1989 г. - сваляне на комунистическия режим на Н. Чаушеску и демократизация на страната. Държавно устройство - република, начело с президент, избиран за 4 години. Законодателна власт - република, начело с президент, избиран за 4 години. Законодателна власт - парламент, състоящ се от депутатско събрание и сенат, избирани за 4 години. Висш изпълнителен орган - правителство. Парична единица - лея (L) = 100 бани Стопанство - промишлено-аграрна страна в преход към пазарна икономика. В промишлеността са заети 38 % от трудоспособното население. Продукцията й все още е неконкурентна, енергоемка. Развива се - металургична и химическа промишленост, нефтодобив и нефтопреработване, добив на въглища, желязна руда, мед, олово, цинк и др. Селско стопанство - водещ отрасъл е растениевъдството. Отглежда се царевица, пшеница, ечемик, захарно цвекло, слънчоглед, картофи, плодове, зеленчуци, лозя. Животновъдство - овце, едър рогат добитък и др. В селското стопанство са заети 27 % от трудоспособното население. Транспорт - шосета - 74 хил. км, от които с твърдо покритие - 15 хил. км; ж.п. линии - 11 хил. км. Речен транспорт - 1 075 км по река Дунав и канала Дунав-Черно море. Главни речни пристанища - Галац, Браила, Гюргево, Турну Северин, на Черно море - Констанца. Туризъм - сравнително добре развита инфраструктура. Годишно страната се посещава от около 6.2 млн. чуждестранни туристи. От София до Букурещ - 294 км
9.	Българска делегация в Добрич подава протестен мемоар до румънското Вътрешно министерство	2018-11-29 00:00:00 - 2018-11-29 12:00:00		1927 - Българска делегация в Добрич подава протестен мемоар до румънското Вътрешно министерство против изстъпленията на аромънските колонисти от организацията "Акциуня румъняска" против българите от Южна Добруджа.
10.	Папа Николай І тържествено връчва отговорите на 106-те въпроса на княз Борис І на българските пр	2018-11-11 00:00:00 - 2018-11-11 12:00:00		866 г. Папа Николай І тържествено връчва отговорите на 106-те въпроса на княз Борис І на българските пратеници. В обстановката на непрекъснато нарастващо напрежение между Цариград и Рим папата вижда в “допитванията на българите” прекрасна възможност да измести византийското духовенство и да присъедини България към католическата църква. Покръстването на българите е приемане на християнството като официална религия в България. Причините за този акт се крият в потребностите на самата българска държава. България се появява на политическата карта на Балканския полуостров, когато робовладелският строй е вече ликвидиран и тя постепенно се оформя като държава от раннофеодален тип. При това положение повече не е възможно идеологически да се защитават нейните устои от съществуващите дотогава религии на прабългарите и славяните, които са езически и възникват на значително по-нисък стадий в тяхното обществено-икономическо развитие - родовообщинния строй. За разлика от тези две религии, които са политеистични (проповядващи многобожието), християнството е монотеистично (т. е. проповядва единобожието), което отговаря по-добре на създадената държавна уредба в България. След стъпването си на престола хан Борис I твърдо решава да покръсти себе си и своя народ. За целта той сключва съюз с крал Людовик Немски, в който фигурира точка и за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. Узнавайки за този съюз, Византия остро реагира и незабавно обявява война на България (863 г.). Византия успява да привлече на своя страна Великоморавия, Хърватско и Сърбия и организира коалиция против България. В избухналата през 863 г. война българските войски са разгромени и Борис I се принуждава да поиска мир. Византия се съгласява, при условие че той приеме християнството от Цариград. Поставен в безизходно положение, през 864 г. българският владетел и неговият двор се покръстват в Плиска. Борис I приема християнското име Михаил и титлата княз. Този акт обаче се натъква на остра съпротива. През 865 г. против него избухва бунт, който обхваща 10-те комитата в страната. Решен да отстои започнатото дело, княз Борис I жестоко потушава бунта и наказва със смърт 52 боили с техните семейства. След това Борис I предприема действия за отстояване на църковната независимост на страната. За тази цел той започва умела дипломатическа игра с двата християнски центъра. Първоначално преговаря с Византия. След категоричния отказ на цариградския патриарх Фотий да удовлетвори желанието му Борис I се обръща към Рим. Папа Николай I се оказва по-благосклонен и отговоря по принцип положително на изпратените от българския владетел 106 въпроса. Това довежда до задълбочаване на конфликта между двата християнски центъра. Отказите и на папа Николай I, и на папа Адриан II да ръкоположат за български архиепископ избрания от княз Борис I Формоза Портуенски довеждат до преориентация на българската политика и поставят началото на двегодишни преговори на българския владетел с Константинополската патриаршия. На 28 февруври 870 г. в Константинопол се провежда заключителното заседание на поместния църковен събор. Пристигат и пратениците на княз Борис I ичиргу-боилът Стасис, кан-багатурът Сондоке, кан-тарканът Илия, сампсисите Персиан и Алексий Хунол. На 4 март 870 г. император Василий I закрива събора на официален прием в двореца. Поканен е току-що завърналият се от Рим кавхан Петър, който поставя въпроса под чия юрисдикция се намира българската църква. Въпреки протестите на римските духовници българската църква е поставена под юрисдикцията на Константинополската патриаршия и е обявена за архиепископия. До този момент няма подобен прецедент в историята на християнската църква. По правило независими катедри са само тези, създадени от апостоли или от техни ученици. На 24 декември 879 г. патриарх Фотий и свиканият от него събор в Константинопол вземат решение в бъдеще ръкополагането на българския архиепископ да се извършва от българския епископат, а не от константинополския патриарх, т.е. българската църква получава статут на автокефална. След като България получава исканата църковна независимост християнството у нас продължава да се проповядва от византийски свещеници и на гръцки език. Това създава реална опасност за независимостта на българската църква. За нейното отстраняване Борис I предприема нови мерки - изпраща в Цариград млади българчета, между които и своя син Симеон, които да се подготвят за църковна и книжовна дейност и да заменят постепенно византийските свещеници. С приемането на християнството се създават по-благоприятни условия за укрепване на съществуващите феодални порядки в страната. Освен това на нея вече не се гледа от съседите й и най-вече от Византия като на "варварска" държава. Не на последно място покръстването допринася и за окончателното спояване на българската народност - процес, започнал още от образуването на българската държава през VII в. Борис I е български хан (852-864 г.) и княз (864-889 г.), син на хан Пресиян. След възкачването си на престола Борис I води миролюбива политика със съседните държави. През 863 г. Борис I започва покръстването на българите, който процес приключва окончателно през 879 г., когато българската църква получава статут на автокефална. През 886 г. Борис I приема в България учениците на братята Кирил и Методий, прогонени от немското духовенство от Великоморавия, и им създава благоприятни условия за разпространяване на славянската азбука и култура в българските земи. По този начин българският владетел не само поставя сериозна преграда пред византийското църковно (а заедно с това и политическо) влияние, но създава и благоприятни условия за утвърждаване на славянската култура в българските земи. През 889 г. Борис I се оттегля от активна дейност и отива в манастир. Недоволен от стремежа на наследилия го първороден син княз Владимир (889-893 г.) да възвърне езичеството в България, той се обявява против него. Сваля го от престола и поставя начело на държавата другия си син - Симеон. Борис I умира през 907 г.

Първа | Предишна страница | 1 2 | Още резултати >>

Stats

Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
Всички права запазени.

Powered By Geeklog
Страницата е генерирана за 1.77 секунди