Бъдни вечер е семеен празник, наричан още Малка Коледа. Според библейското предание тогава започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На празничната трапеза има постни ястия, колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината.
Обредният хляб е украсен пластично - от тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
Днешната коледна елха замества бъдника (пън от плодовито дърво), който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.
Денят е обявен за официален празник от 36-ото Народно събрание на 10 декември 1991 г. и в съответствие с чл. 154 от Кодекса на труда.
Tази година на Коледните и Новогодишните празници, съгласно Кодекса на труда, ще се почива на 24 декември - Бъдни вечер (петък), 25 и 26 декември – Рождество Христово (събота и неделя) и на 1 януари 2005 г. (събота). Това съобщиха от правителствената информационна служба предвид многото запитвания на граждани. Поради съвпадането на празничните дни със събота и неделя, не се налага разместването им със специално решение на Министерския съвет, уточняват от пресслужбата.
1946 г.
26-ото Народно събрание приема Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република, както и за свикване на Велико народно събрание /1946/.
На 25 юли 1946 г. Министерският съвет внася за обсъждане в Народното събрание на законопроект за допитване до народа за премахване на монархията и за създаване на "народна демократична република".
Законопроектът е приет единодушно на първо четене с поименно гласуване на 244 народни представители (от заседанието поради болест или отпуски отсъстват 32-ма депутати).